Време за четене: „За жените и солта“ или невидимите нишки, които ни свързват
Само за няколко месеца от Габриела Гарсия се трансформира в решителен бестселър на New York Times, а преди дни романът стана притежател и на златен орден на името на Исабел Алиенде за най-вдъхновяваща прозаичност за 2021 година
Многопластов и елегантен, се появява и на български език в превод на Паулина Мичева (изд. „ Сиела “), с цел да проговори с гласовете на хиляди дами и да построи мост сред орисите на няколко генерации, съчетавайки магическия натурализъм на Исабел Алиенде с жестоката реалност на американската фантазия.
В сърцето на Куба през XIX век, в дни на обществено неравноправие и революции , в най-обикновена фабрика за пури един мъж чете на глас „ Граф Монте Кристо “, „ Ромео и Жулиета “, „ Клетниците “. А шумът на страниците отдолу под пръстите на Четеца ще промени вечно ориста на Мария Исабел. И ще даде начало на нейната лична история.
Четири генерации по-късно в Маями една майка е принудена да трансформира сърцето си в камък, с цел да избави единствената си щерка: красивата Джанет е заложник на своето бягство от действителността, а Кармен е безсилна да измие следите на предишното .
Животът на младата жена се рони като пепел на пура на ръба на живота, когато пътят им не се пресича с дребната Ана, чиято майка е изпратена в имиграционен център . Така два рода имигранти, търсещи своята еднаквост и място под слънцето, се оказват неразривно свързани. И общата им история се трансформира в хроника на оцеляването; роман за трънливия и рисков път към сбъдването на американската фантазия и на бленуваната независимост.
От тютюневите хранилища на Куба по време на революцията на Кастро до Маями и Тексас в наши дни – прозата на Габриела Гарсия е съпротивата на думите против юмрука на безсилието. Ярък портрет на тези дами, затънали в тресавището на живота, само че намерили сили да бъдат избавително подадена ръка една за друга.
Ciela
Написан в стила на обичани създатели като Исабел Алиенде и Джанин Къминс, е впечатляващ по жанр и обсег дебют . Роман за невидимите влакна, които ни свързват, и за оковите, на които сами се осъждаме. И най-много разказ за майки и дъщери, които занапред би трябвало да се научат да обичат.
Ciela
Многопластов и елегантен, се появява и на български език в превод на Паулина Мичева (изд. „ Сиела “), с цел да проговори с гласовете на хиляди дами и да построи мост сред орисите на няколко генерации, съчетавайки магическия натурализъм на Исабел Алиенде с жестоката реалност на американската фантазия.
В сърцето на Куба през XIX век, в дни на обществено неравноправие и революции , в най-обикновена фабрика за пури един мъж чете на глас „ Граф Монте Кристо “, „ Ромео и Жулиета “, „ Клетниците “. А шумът на страниците отдолу под пръстите на Четеца ще промени вечно ориста на Мария Исабел. И ще даде начало на нейната лична история.
Четири генерации по-късно в Маями една майка е принудена да трансформира сърцето си в камък, с цел да избави единствената си щерка: красивата Джанет е заложник на своето бягство от действителността, а Кармен е безсилна да измие следите на предишното .
Животът на младата жена се рони като пепел на пура на ръба на живота, когато пътят им не се пресича с дребната Ана, чиято майка е изпратена в имиграционен център . Така два рода имигранти, търсещи своята еднаквост и място под слънцето, се оказват неразривно свързани. И общата им история се трансформира в хроника на оцеляването; роман за трънливия и рисков път към сбъдването на американската фантазия и на бленуваната независимост.
От тютюневите хранилища на Куба по време на революцията на Кастро до Маями и Тексас в наши дни – прозата на Габриела Гарсия е съпротивата на думите против юмрука на безсилието. Ярък портрет на тези дами, затънали в тресавището на живота, само че намерили сили да бъдат избавително подадена ръка една за друга.
Ciela
Написан в стила на обичани създатели като Исабел Алиенде и Джанин Къминс, е впечатляващ по жанр и обсег дебют . Роман за невидимите влакна, които ни свързват, и за оковите, на които сами се осъждаме. И най-много разказ за майки и дъщери, които занапред би трябвало да се научат да обичат.
Ciela
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ