Само във Фрог: Моделът КОЙ марширува и в армията
Само за миналата 2018 година с гръм и тропот по виновност на МО бяха прекъснати процедурите за вертолети Ми-17, нужни за гасене на пожари, за образователните хеликоптери Бел-206, за обслужване на катапултни седалки и за аероплан Ан-30. А други бяха изцяло непотребни – за леки образователно подготвителни самолети при съществуването на към този момент 12 образователни самолета в Долна Митрополия.
Нека единствено погледнем един от претекстовете за провалена процедура, тази на Ан-30 - „ заради открити нарушавания при откриването й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени изискванията, при които е оповестена “. Да се чуди човек, кой „ експерт “ е разкрил процедурата, с цел да се стигне до нейното бързо закриване.
За страдание сухият език, облечен в членове, параграфи и алинеи, по които се приключват процедурите с решения на Красимир Каракачанов, по никакъв метод не разкрива съответните аргументи или виновници за това. Из коридорите на МО се приказва, че има прекомерно доста некадърни чиновници по дирекциите, които не си схващат от работата (хора от обкръжението на Вътрешна македонска революционна организация, които преди да дойдат тук нямат и грам военни знания) и естествено прекомерно доста „ лобисти “ за дадени компании.
Подобно на проблема КОЙ, закрачил всеобщо из българско през 2013-2014 година, и тук от дълго време е настанало времето да се сложи твърдо въпроса: Кой стои зад подготовката на изброените процедури във Военновъздушни сили и каква е тяхната мотивация? Естествено не би трябвало да подминаваме с лека ръка и проваления безценен конкурс за щурмови самолети Су-25, който един път бе разнищен от депутати в Народното събрание, та се наложи военният министър Красимир Каракачанов да понижава цената на търга, с цел да мине процедурата. Както и прескъпата договорка за изтребители МиГ-29, за която за 2 години се дадоха над 300 милиона лв.! И то единствено на една компания, медиатор на РСК МиГ за България. Анализът на специалисти демонстрира, че аргументите за прекратяването на процедурите са сложни и за всяка една има подозрения за злоупотреби.
Някои от публичните поръчки, да вземем за пример за вертолетите Ми-17, се провалят по напълно обикновен метод – съществуване на механически неточности в документите при формулирането на критериите и условията. Тук опциите са най-малко две: въпросните неточности са позволени от неведение и липса на експертиза или пък са авансово заложени с желанието да бъде саботирана съответната процедура.
Други търгове се приключват след обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията, защото са авансово изфабрикувани за даден реализатор и техническата спецификация е сведена до рекламна листовка на избран производител. И тук незабавно идва въпросът. Кой от Военновъздушни сили и МО има контакти със съответната другарска компания. За един подобен абсурден случай с конкурс за 4 броя витлови образователни самолети алармира Frognews тъкмо преди година, на 15 февруари 2018, със заглавието „ Автогол на Каракачанов или... на гол търбух чифте нагласени самолетчета “. Оказа се, че на Военновъздушни сили са безусловно ненужни тези 4 леки самолетчета, тъй като те към този момент разполагат с 12 изправни образователни средства. На които пък летят дребен брой курсанти и инструктори. КОЙ има потребност от тази корупционна скица? Този въпрос тревожи и Комисията за защита на конкуренцията, и депутатите. В Народното събрание националният представител Петър Витанов сложи сериозен настоящ въпрос към Красимир Каракачанов, като показва с данни и обстоятелства за какво сходни самолетчета не са въобще нужни на Военновъздушни сили и придобиването им би било скъпо и излишно разхищаване на средства. Аргументацията на жалбоподателя беше елегантно спестена от МО пред медиите и той бе вкаран под общия знаменател на всекидневно обвинените „ сульо и пульо “, които по принцип провалят публичните поръчки. От нея обаче става кристално ясно, че техническата спецификация е била готова в интерес на избран и един единствен аероплан – чешкия Zlin. След отрицателния медиен и публичен отзив Красимир Каракачанов се отхвърли от процедурата за леки самолетчета, само че единствено... краткотрайно. Сега са в ход амбициозни проекти за възобновяването й, като зад „ лобирането “ от страна на Военновъздушни сили и МО стои единствено на една компания.
И най-после, има и още една, трета група процедури, които се провалят заради композиция от горните фактори – липса на експертиза, непросветеност на инцидентни хора най-много от Вътрешна македонска революционна организация в МО, авансово приспособяване, които естествено носят своите непоправими последици на дадена процедура.
Констатира се, че всеки провален търг всъщност е един скъпоструващ автогол напълно в ущърб на Военновъздушнити сили. За МО няма какво да се приказва – хора, назначени от Каракачанов по дирекциите, отговарящи за процедурите, без капка боен опит и без капка нужно обучение (стига се до там, че те са с българска лингвистика или пък археология и се чудят каква е разликата сред аероплан и вертолет!), да дефинират съдбовния край на всеки един търг. И както някогашният министър на защитата Бойко Ноев означи неотдавна: „ формулирането на критериите и условията за новия военен аероплан бе оставено на процедура на дребна група офицери от Военновъздушни сили “, по този начин и подготовката на публичните поръчки, изброени нагоре, се прави от същата дребна, само че определена група офицери от Военновъздушни сили, която ловко ги дирижира и тласка разнитието на авиацията ни в желаната от нея посока.
Защото както разноските за скъпоструващата авиационна техника се мерят в цена на час, по този начин и подготовката на провалените процедури за поддръжката им, в която са впрегнати цели екипи от Военновъздушни сили и чиновници на МО генерира съответните финансови разноски за труд, консумативи и пропуснати полети на час, които и в единия, и в другия случай естествено плащаме ние – данъкоплатците.
Въпросът е да не се окаже напълно парадоксално, че разноските на час, насъбрани от авиационното експериментаторство на тази дребна група офицери от Военновъздушни сили и на чиновници от МО са по-високи от разноските на час за поддръжката на един изтребител МиГ-29 или аероплан Су-25, да вземем за пример?
Калин Софийски
Нека единствено погледнем един от претекстовете за провалена процедура, тази на Ан-30 - „ заради открити нарушавания при откриването й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени изискванията, при които е оповестена “. Да се чуди човек, кой „ експерт “ е разкрил процедурата, с цел да се стигне до нейното бързо закриване.
За страдание сухият език, облечен в членове, параграфи и алинеи, по които се приключват процедурите с решения на Красимир Каракачанов, по никакъв метод не разкрива съответните аргументи или виновници за това. Из коридорите на МО се приказва, че има прекомерно доста некадърни чиновници по дирекциите, които не си схващат от работата (хора от обкръжението на Вътрешна македонска революционна организация, които преди да дойдат тук нямат и грам военни знания) и естествено прекомерно доста „ лобисти “ за дадени компании.
Подобно на проблема КОЙ, закрачил всеобщо из българско през 2013-2014 година, и тук от дълго време е настанало времето да се сложи твърдо въпроса: Кой стои зад подготовката на изброените процедури във Военновъздушни сили и каква е тяхната мотивация? Естествено не би трябвало да подминаваме с лека ръка и проваления безценен конкурс за щурмови самолети Су-25, който един път бе разнищен от депутати в Народното събрание, та се наложи военният министър Красимир Каракачанов да понижава цената на търга, с цел да мине процедурата. Както и прескъпата договорка за изтребители МиГ-29, за която за 2 години се дадоха над 300 милиона лв.! И то единствено на една компания, медиатор на РСК МиГ за България. Анализът на специалисти демонстрира, че аргументите за прекратяването на процедурите са сложни и за всяка една има подозрения за злоупотреби.
Някои от публичните поръчки, да вземем за пример за вертолетите Ми-17, се провалят по напълно обикновен метод – съществуване на механически неточности в документите при формулирането на критериите и условията. Тук опциите са най-малко две: въпросните неточности са позволени от неведение и липса на експертиза или пък са авансово заложени с желанието да бъде саботирана съответната процедура.
Други търгове се приключват след обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията, защото са авансово изфабрикувани за даден реализатор и техническата спецификация е сведена до рекламна листовка на избран производител. И тук незабавно идва въпросът. Кой от Военновъздушни сили и МО има контакти със съответната другарска компания. За един подобен абсурден случай с конкурс за 4 броя витлови образователни самолети алармира Frognews тъкмо преди година, на 15 февруари 2018, със заглавието „ Автогол на Каракачанов или... на гол търбух чифте нагласени самолетчета “. Оказа се, че на Военновъздушни сили са безусловно ненужни тези 4 леки самолетчета, тъй като те към този момент разполагат с 12 изправни образователни средства. На които пък летят дребен брой курсанти и инструктори. КОЙ има потребност от тази корупционна скица? Този въпрос тревожи и Комисията за защита на конкуренцията, и депутатите. В Народното събрание националният представител Петър Витанов сложи сериозен настоящ въпрос към Красимир Каракачанов, като показва с данни и обстоятелства за какво сходни самолетчета не са въобще нужни на Военновъздушни сили и придобиването им би било скъпо и излишно разхищаване на средства. Аргументацията на жалбоподателя беше елегантно спестена от МО пред медиите и той бе вкаран под общия знаменател на всекидневно обвинените „ сульо и пульо “, които по принцип провалят публичните поръчки. От нея обаче става кристално ясно, че техническата спецификация е била готова в интерес на избран и един единствен аероплан – чешкия Zlin. След отрицателния медиен и публичен отзив Красимир Каракачанов се отхвърли от процедурата за леки самолетчета, само че единствено... краткотрайно. Сега са в ход амбициозни проекти за възобновяването й, като зад „ лобирането “ от страна на Военновъздушни сили и МО стои единствено на една компания.
И най-после, има и още една, трета група процедури, които се провалят заради композиция от горните фактори – липса на експертиза, непросветеност на инцидентни хора най-много от Вътрешна македонска революционна организация в МО, авансово приспособяване, които естествено носят своите непоправими последици на дадена процедура.
Констатира се, че всеки провален търг всъщност е един скъпоструващ автогол напълно в ущърб на Военновъздушнити сили. За МО няма какво да се приказва – хора, назначени от Каракачанов по дирекциите, отговарящи за процедурите, без капка боен опит и без капка нужно обучение (стига се до там, че те са с българска лингвистика или пък археология и се чудят каква е разликата сред аероплан и вертолет!), да дефинират съдбовния край на всеки един търг. И както някогашният министър на защитата Бойко Ноев означи неотдавна: „ формулирането на критериите и условията за новия военен аероплан бе оставено на процедура на дребна група офицери от Военновъздушни сили “, по този начин и подготовката на публичните поръчки, изброени нагоре, се прави от същата дребна, само че определена група офицери от Военновъздушни сили, която ловко ги дирижира и тласка разнитието на авиацията ни в желаната от нея посока.
Защото както разноските за скъпоструващата авиационна техника се мерят в цена на час, по този начин и подготовката на провалените процедури за поддръжката им, в която са впрегнати цели екипи от Военновъздушни сили и чиновници на МО генерира съответните финансови разноски за труд, консумативи и пропуснати полети на час, които и в единия, и в другия случай естествено плащаме ние – данъкоплатците.
Въпросът е да не се окаже напълно парадоксално, че разноските на час, насъбрани от авиационното експериментаторство на тази дребна група офицери от Военновъздушни сили и на чиновници от МО са по-високи от разноските на час за поддръжката на един изтребител МиГ-29 или аероплан Су-25, да вземем за пример?
Калин Софийски
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ