Как този човек създаде икономическо чудо и спаси Аржентина от фалит
Само за година и половина той съумя да вдигне стопанската система, която беше в плачевно положение
Докато светът е вторачен в американския президент Доналд Тръмп, аржентинският президент Хавиер Милей осъществява знамение, което би трябвало да зарадва сърцето на всеки типичен икономист и да форсира пулса на всички либертарианци. И това се случи единствено за година и половина!
Когато постави клетва като президент през декември 2023 година, аржентинската стопанска система бе в плачевно положение. Според Международния валутен фонд (МВФ), през 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП) на страната се е свил с 1,6%. Може би по-поразителното е, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, поправен по отношение на инфлацията, беше по-нисък, в сравнение с е бил през 2007 година Публичните финанси бяха в безпорядък. Последният път, когато държавното управление регистрира остатък, беше през 2008 година МВФ оцени общия обществен дълг на към 90% от Брутният вътрешен продукт, само че значимото е каква част от този дълг – повече от 40 милиарда $ – Аржентина дължи на МВФ.
Безразсъдната фискална и парична политика на предходното държавно управление създаде годишна инфлация, надвишаваща 200%. Инфлацията на цените на едро през декември 2023 година беше 54% на месечна база. Според необятно признатото определение това е хиперинфлация.
За по-малко от 20 месеца Милей отстрани фискалния недостиг, като го понижи от 5% от Брутният вътрешен продукт до 0. Той редуцира броя на министерствата от 18 на 8. Дерегулира основни пазари, в това число отдаването на парцели чартърен, самолетните компании и автомобилния товарен превоз. Реформите на пазара на труда отнеха повече време, само че бяха признати след спор в Конгреса.
Милей постави завършек на изкуствената система за двоен валутен курс и възвърне независимостта на централната банка. Премахна така наречен ''междинни организации'', които администрираха разнообразни обществени помощи и години наред нарушаваха аржентинския стопански живот. Реформира системата за импорт, като отстрани квотите, лицензите и несъществените документи и стартира дълготрайна стратегия за данъчна и регулаторна промяна.
Резултатът от тази шокова терапия е зашеметяващо възобновяване.
Милей понижи месечната инфлация от 13% на 2%. Икономиката в този момент пораства с годишен ритъм от 7%. Инвеститорите към този момент не заобикалят аржентинските облигации и акции. След къс скок нагоре равнището на беднотия е спаднало от 42%, когато Милей беше определен, до 31%. Нова стратегия от МВФ ще обезпечи 12 милиарда $ нови заеми авансово и евентуално още 2 милиарда $, което би трябвало да разреши на Милей да отстрани оставащия финансов и валутен контрол без да разпалва още веднъж инфлацията.
Повечето държавни управления, които понижават фискалния си недостиг с пет процентни пункта от Брутният вътрешен продукт, заплащат висока политическа цена за произлизащите от това компликации. Маргарет Тачър посвети съвсем всичките си години на поста, с цел да понижи условието за заеми за английския обществен бранш от 4,5% от Брутният вътрешен продукт, когато е определена през 1979 година, до -1,1% 10 години по-късно.
Но Милей и неговата партия – La Libertad Avanza (LLA) – опровергаха това предписание. На локалните избори в Буенос Айрес през май претендентът на партията победи както върлите врагове на Милей, перонистите, по този начин и неговите съдружници от дясноцентристката партия на някогашния президент Маурисио Макри. Проучванията демонстрират, че LLA евентуално ще завоюва локалните избори през септември и междинните избори за Конгрес през октомври.
Това са изумителни достижения. И те имат последствия, които надалеч надвишават Южна Америка.
Светът в никакъв случай не е виждал държавно управление, по-радикално и либертарианско от това на Милей.
На пръв взор политическият напредък на Милей до президентския пост е поредният образец за популизъм в Северна и Южна Америка. Ключовата разлика е, че Милей не предлага нормалните популистки решения като цени, дотации или по-голямо държавно управление, камо ли шовинизъм, развяващ флагове. В президентската си акция през 2023 година той се нарежда като коренен либертарианец, който размахва чук, с цел да унищожи смален модел на централната банка, и резачка, която символизира проекта му да понижи размера на раздутата аржентинска страна.
За тези, коитоне могат да разграничат популист от коренен либертарианец, Милей даде обяснение с изключителната си лекция по време на Световния стопански конгрес в Давос през януари 2024 година:
" Не се плашете от политическата прослойка или от паразитите, които живеят от страната. Вие сте обществени благодетели. Вие сте герои. Вие сте основателите на най-изключителния интервал на разцвет, който в миналото сме виждали. Никой не би трябвало да ви споделя, че упоритостта ви е неморална. Ако печелите пари, това е, тъй като оферирате по-добър артикул на по-добра цена, като по този метод допринасяте за общото благоденствие. Държавата не е решението. Държавата е самият проблем''.
Преди Първата международна война Аржентина е една от 10-те най-богати страни в света. Извън англоезичния свят, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е по-висок единствено в Швейцария, Белгия, Нидерландия и Дания. След Втората международна война Аржентина става по-зле. През 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век страната се представя толкова зле, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 1990 година е същият като през 1967 година Инфлацията е двуцифрена сред 1945 и 1952 година, сред 1956 и 1968 година и сред 1970 и 1974 г.; и тройна (или четворна) сред 1975 и 1990 г.
Този модел може да се изясни единствено с фундаментални дефекти в политическата стопанска система на Аржентина.
Олигархията от земевладелци базира стопанската система на страната върху износа на селскостопански артикули за англоговорящия свят, модел, който се проваля изцяло по време на Голямата меланхолия. Мащабната имиграция без (както в Северна Америка) освобождение на земеделска земя за заселване е основала непропорционално огромна градска работническа класа, която е мощно податлива на популистка готовност.
Военните интервенции в политиката пък са въведения към квазифашистката политика на Хуан Перон, който предлага по-добри заплати и условия за служащите и защитни цени за аржентинските индустриалци. Анти-работническата опция на Перон сред 1955 и 1966 г. разчита на обезценка на валутата, с цел да се удовлетворят ползите на селското стопанство и промишлеността.
Друг боен прелом през 1966 година дава обещание софтуерна рационализация, само че вместо това води до по-голяма обезценка и по-висока инфлация. Завръщането на Перон през 1973 година е крушение, което съответствува с началото на световен скок на инфлацията. След гибелта на Перон поредният прелом тласка Аржентина към принуждение, което докара до хиляди арестувани и изчезнали. В стопански проект хунтата не реализира нищо друго, с изключение на да натовари Аржентина с бързо възходящ външен дълг.
Както постоянно се случва при инфлационни рецесии, войната изиграва роля: вътрешната ''мръсна'' война против ''подривни групи'' и външната война против Англия за Фолкландските острови. Но това, което прави инфлацията в Аржентина толкоз неуправляема, не е войната, а съзвездието от обществени сили: олигархията, районните военни водачи, групите по ползи на производителите, перонистките профсъюзи и обеднялата низша класа. Няма значима група, която да се интересува от ценовата непоклатимост.
Някои се опитват да укротят аржентинската страна. След инфлацията от 1989-90 година, министърът на стопанската система Доминго Кавальо - един от героите на Милей - вкара ново конвертируемо песо, шестата аржентинска валута в границите на един век. Но и това приключи с неуспех. Вярно е, че до 1993 година инфлацията беше свалена до нула, само че безработицата скочи до 15%. Държавният дълг набъбна от 35% от Брутният вътрешен продукт в края на 1994 година до 64% в края на 2001 година, защото централните и провинциалните държавни управления използваха пазара на облигации вместо да балансират бюджетите си. Сцената беше готова за следващия банкрут на Аржентина и за следващата валута. На 23 декември 2001 г. в края на безреден месец, в който на власт бяха петима президенти, правителството разгласи мораториум върху обслужването на външния си дълг.
Следващите три месеца ще определят дали Милей предоставя трайна политическа, както и икономическа, смяна на режима.
През последните месеци той претърпя два неуспеха. На 30 юни арбитър Лорета Преска от Ню Йорк постанови, че Аржентина би трябвало да трансферира контролния си дял в националната петролна компания YPF на американски консорциум, воден от фонда Burford, който твърди, че национализацията на компанията през 2012 година е нарушила правата на миноритарните акционери. Съдия Преска към този момент беше постановила през 2023 година, че Аржентина дължи 16 милиарда $ компенсации и в този момент е наредила на YPF да трансферира акции на Burford като отчасти заплащане.
Междувременно в Буенос Айрес перонистката съпротива съумява да събере поддръжка в Конгреса за няколко начинания. Това припомня, че партията на Милей е надалеч от парламентарно болшинство. Законодателни оферти, които биха могли да нарушат салдото на бюджета на Милей, включват увеличено финансиране за университети и лечебни заведения и по-голям дял от данъчните доходи да отиват директно за провинциите.
Милей апелира решението на Ню Йорк и може да се чака да наложи несъгласие на нарастванията на разноските на Конгреса. Но в нито един от случаите не е обезпечено, че ще завоюва. Неговите поддръжници могат единствено да се надяват, че гласоподавателите няма да се поддадат на старите перонистки изкушения, когато отидат до урните през септември и октомври.
Докато светът е вторачен в американския президент Доналд Тръмп, аржентинският президент Хавиер Милей осъществява знамение, което би трябвало да зарадва сърцето на всеки типичен икономист и да форсира пулса на всички либертарианци. И това се случи единствено за година и половина!
Когато постави клетва като президент през декември 2023 година, аржентинската стопанска система бе в плачевно положение. Според Международния валутен фонд (МВФ), през 2023 година брутният вътрешен артикул (БВП) на страната се е свил с 1,6%. Може би по-поразителното е, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, поправен по отношение на инфлацията, беше по-нисък, в сравнение с е бил през 2007 година Публичните финанси бяха в безпорядък. Последният път, когато държавното управление регистрира остатък, беше през 2008 година МВФ оцени общия обществен дълг на към 90% от Брутният вътрешен продукт, само че значимото е каква част от този дълг – повече от 40 милиарда $ – Аржентина дължи на МВФ.
Безразсъдната фискална и парична политика на предходното държавно управление създаде годишна инфлация, надвишаваща 200%. Инфлацията на цените на едро през декември 2023 година беше 54% на месечна база. Според необятно признатото определение това е хиперинфлация.
За по-малко от 20 месеца Милей отстрани фискалния недостиг, като го понижи от 5% от Брутният вътрешен продукт до 0. Той редуцира броя на министерствата от 18 на 8. Дерегулира основни пазари, в това число отдаването на парцели чартърен, самолетните компании и автомобилния товарен превоз. Реформите на пазара на труда отнеха повече време, само че бяха признати след спор в Конгреса.
Милей постави завършек на изкуствената система за двоен валутен курс и възвърне независимостта на централната банка. Премахна така наречен ''междинни организации'', които администрираха разнообразни обществени помощи и години наред нарушаваха аржентинския стопански живот. Реформира системата за импорт, като отстрани квотите, лицензите и несъществените документи и стартира дълготрайна стратегия за данъчна и регулаторна промяна.
Резултатът от тази шокова терапия е зашеметяващо възобновяване.
Милей понижи месечната инфлация от 13% на 2%. Икономиката в този момент пораства с годишен ритъм от 7%. Инвеститорите към този момент не заобикалят аржентинските облигации и акции. След къс скок нагоре равнището на беднотия е спаднало от 42%, когато Милей беше определен, до 31%. Нова стратегия от МВФ ще обезпечи 12 милиарда $ нови заеми авансово и евентуално още 2 милиарда $, което би трябвало да разреши на Милей да отстрани оставащия финансов и валутен контрол без да разпалва още веднъж инфлацията.
Повечето държавни управления, които понижават фискалния си недостиг с пет процентни пункта от Брутният вътрешен продукт, заплащат висока политическа цена за произлизащите от това компликации. Маргарет Тачър посвети съвсем всичките си години на поста, с цел да понижи условието за заеми за английския обществен бранш от 4,5% от Брутният вътрешен продукт, когато е определена през 1979 година, до -1,1% 10 години по-късно.
Но Милей и неговата партия – La Libertad Avanza (LLA) – опровергаха това предписание. На локалните избори в Буенос Айрес през май претендентът на партията победи както върлите врагове на Милей, перонистите, по този начин и неговите съдружници от дясноцентристката партия на някогашния президент Маурисио Макри. Проучванията демонстрират, че LLA евентуално ще завоюва локалните избори през септември и междинните избори за Конгрес през октомври.
Това са изумителни достижения. И те имат последствия, които надалеч надвишават Южна Америка.
Светът в никакъв случай не е виждал държавно управление, по-радикално и либертарианско от това на Милей.
На пръв взор политическият напредък на Милей до президентския пост е поредният образец за популизъм в Северна и Южна Америка. Ключовата разлика е, че Милей не предлага нормалните популистки решения като цени, дотации или по-голямо държавно управление, камо ли шовинизъм, развяващ флагове. В президентската си акция през 2023 година той се нарежда като коренен либертарианец, който размахва чук, с цел да унищожи смален модел на централната банка, и резачка, която символизира проекта му да понижи размера на раздутата аржентинска страна.
За тези, коитоне могат да разграничат популист от коренен либертарианец, Милей даде обяснение с изключителната си лекция по време на Световния стопански конгрес в Давос през януари 2024 година:
" Не се плашете от политическата прослойка или от паразитите, които живеят от страната. Вие сте обществени благодетели. Вие сте герои. Вие сте основателите на най-изключителния интервал на разцвет, който в миналото сме виждали. Никой не би трябвало да ви споделя, че упоритостта ви е неморална. Ако печелите пари, това е, тъй като оферирате по-добър артикул на по-добра цена, като по този метод допринасяте за общото благоденствие. Държавата не е решението. Държавата е самият проблем''.
Преди Първата международна война Аржентина е една от 10-те най-богати страни в света. Извън англоезичния свят, Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е по-висок единствено в Швейцария, Белгия, Нидерландия и Дания. След Втората международна война Аржентина става по-зле. През 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век страната се представя толкова зле, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 1990 година е същият като през 1967 година Инфлацията е двуцифрена сред 1945 и 1952 година, сред 1956 и 1968 година и сред 1970 и 1974 г.; и тройна (или четворна) сред 1975 и 1990 г.
Този модел може да се изясни единствено с фундаментални дефекти в политическата стопанска система на Аржентина.
Олигархията от земевладелци базира стопанската система на страната върху износа на селскостопански артикули за англоговорящия свят, модел, който се проваля изцяло по време на Голямата меланхолия. Мащабната имиграция без (както в Северна Америка) освобождение на земеделска земя за заселване е основала непропорционално огромна градска работническа класа, която е мощно податлива на популистка готовност.
Военните интервенции в политиката пък са въведения към квазифашистката политика на Хуан Перон, който предлага по-добри заплати и условия за служащите и защитни цени за аржентинските индустриалци. Анти-работническата опция на Перон сред 1955 и 1966 г. разчита на обезценка на валутата, с цел да се удовлетворят ползите на селското стопанство и промишлеността.
Друг боен прелом през 1966 година дава обещание софтуерна рационализация, само че вместо това води до по-голяма обезценка и по-висока инфлация. Завръщането на Перон през 1973 година е крушение, което съответствува с началото на световен скок на инфлацията. След гибелта на Перон поредният прелом тласка Аржентина към принуждение, което докара до хиляди арестувани и изчезнали. В стопански проект хунтата не реализира нищо друго, с изключение на да натовари Аржентина с бързо възходящ външен дълг.
Както постоянно се случва при инфлационни рецесии, войната изиграва роля: вътрешната ''мръсна'' война против ''подривни групи'' и външната война против Англия за Фолкландските острови. Но това, което прави инфлацията в Аржентина толкоз неуправляема, не е войната, а съзвездието от обществени сили: олигархията, районните военни водачи, групите по ползи на производителите, перонистките профсъюзи и обеднялата низша класа. Няма значима група, която да се интересува от ценовата непоклатимост.
Някои се опитват да укротят аржентинската страна. След инфлацията от 1989-90 година, министърът на стопанската система Доминго Кавальо - един от героите на Милей - вкара ново конвертируемо песо, шестата аржентинска валута в границите на един век. Но и това приключи с неуспех. Вярно е, че до 1993 година инфлацията беше свалена до нула, само че безработицата скочи до 15%. Държавният дълг набъбна от 35% от Брутният вътрешен продукт в края на 1994 година до 64% в края на 2001 година, защото централните и провинциалните държавни управления използваха пазара на облигации вместо да балансират бюджетите си. Сцената беше готова за следващия банкрут на Аржентина и за следващата валута. На 23 декември 2001 г. в края на безреден месец, в който на власт бяха петима президенти, правителството разгласи мораториум върху обслужването на външния си дълг.
Следващите три месеца ще определят дали Милей предоставя трайна политическа, както и икономическа, смяна на режима.
През последните месеци той претърпя два неуспеха. На 30 юни арбитър Лорета Преска от Ню Йорк постанови, че Аржентина би трябвало да трансферира контролния си дял в националната петролна компания YPF на американски консорциум, воден от фонда Burford, който твърди, че национализацията на компанията през 2012 година е нарушила правата на миноритарните акционери. Съдия Преска към този момент беше постановила през 2023 година, че Аржентина дължи 16 милиарда $ компенсации и в този момент е наредила на YPF да трансферира акции на Burford като отчасти заплащане.
Междувременно в Буенос Айрес перонистката съпротива съумява да събере поддръжка в Конгреса за няколко начинания. Това припомня, че партията на Милей е надалеч от парламентарно болшинство. Законодателни оферти, които биха могли да нарушат салдото на бюджета на Милей, включват увеличено финансиране за университети и лечебни заведения и по-голям дял от данъчните доходи да отиват директно за провинциите.
Милей апелира решението на Ню Йорк и може да се чака да наложи несъгласие на нарастванията на разноските на Конгреса. Но в нито един от случаите не е обезпечено, че ще завоюва. Неговите поддръжници могат единствено да се надяват, че гласоподавателите няма да се поддадат на старите перонистки изкушения, когато отидат до урните през септември и октомври.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ