Историческо решение. Какво точно се промени в Конституцията
Само за 6 месеца ръководещото болшинство изготви и одобри промени в Конституцията, за които се приказва от години. Какви тъкмо са те?
Българските депутати и министри ще могат да имат и друго поданство. Висшият правосъден съвет ще се раздели на две. Не всеки човек по желание на президента ще може да е длъжностен министър председател. А Народното събрание (НС) няма да се разпуска, когато не избере държавно управление.
Тези и други промени на България - Конституцията . Проектът с промени, препоръчан от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ), ГЕРБ и Движение за права и свободи , беше дефинитивно признат в сряда с поддръжката на трите обединения и с несъгласието на „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ (ИТН).
Конституцията е главният закон в страната. Тя стои над всички останали закони, които Народното събрание приема.
Сегашното държавно управление на ПП-ДБ и ГЕРБ през юни с заричане за конституционни промени с фокус върху правосъдната система, ограничение на пълномощията на основния прокурор и на политическото въздействие на президента.
Трите обединения за изменение на главния закон и за броени дни през юли.
В месеците по-късно от разнообразни страни - най-много, прокуратурата и. ГЕРБ и Движение за права и свободи пък за част от предложенията на ПП-ДБ.
Въпреки спънките планът беше признат от Народно събрание оптимално бързо. В началото на декември той, а във вторник и сряда и през останалите две гласувания. За да се промени Конституцията, са нужни три обособени четения с поддръжка от най-малко 160 гласа. ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи имат общо 168 .
Правосъдният министър Атанас Славов назова конституционните промени „ историческо решение “. Ето какви тъкмо са те.
Висшият правосъден съвет се разделя на две
Висшият правосъден съвет (ВСС) е висшият административен орган на правосъдната власт. От него зависи съставът на съда, прокуратурата и следствието.
Настоящият Висш съдебен съвет е групов орган с 2 колегии - съдийска и прокурорска, само че в този момент ще се раздели на два съвета - Висш правосъден и Висш прокурорски съвет .
Важна смяна е и методът, по който техните членове ще се избират. Към момента във Висш съдебен съвет има баланс сред членовете, които излъчва професионалната общественост, и тези, които се избират от Народното събрание.
Това ще се промени. При съдиите повече членове ( 8 ) ще се избират от самите съдии и по-малко ( 5 ) - от Народното събрание. Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) ще са членове по право.
При прокурорите ще е противоположното. Повечето членове на прокурорския съвет ( 6 ) ще са по желание на Народното събрание. Само трима ще се излъчват от прокурорите и следователите. Главният прокурор ще е член по право.
Мотивът за тази разлика е, че когато повече членове се избират от Народното събрание, в прокурорския съвет няма да може да се образува болшинство под контрола на основния прокурор.
Промяната обаче е оспорвана. От Българска социалистическа партия я дефинираха като опит за „ политическо преодоляване на прокуратурата “, а Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с „ въздържал се “ при третото четене точно поради несъгласието си повече членове на прокурорския съвет да са политически определени.
Кой може да е длъжностен министър председател
Когато Народното събрание не успее да излъчи държавно управление, тази задача се трансферира на президента. Той назначава длъжностен кабинет с министър председател и министри по своя преценка.
Досега нямаше ограничаване кои могат да бъдат хората в подобен кабинет, само че към този момент длъжностен министър председател ще може да стане единствено човек на един от следните постове:
Председател на НСУправител и подуправител на Българската национална банка (БНБ)Председател или зам.-председател на Сметната палата Омбудсманът или негов заместник
Тази смяна се направи, с цел да се понижи политическото въздействие на президента.
Между 2021 година и 2023 година на власт в България бяха 4 служебни държавни управления на президента Румен Радев .
Промените в Конституцията дават право на Народно събрание да лимитира и пълномощията на служебните кабинети.
Парламентът няма да се разпуска, в случай че не избере държавно управление
Когато Народното събрание не излъчи държавно управление, президентът го разпуска и за няколко месеца страната остава без Народно заседание, което да приема закони. Така беше до момента.
С измененията в Конституцията Народното събрание ще се разпуска единствено с полагането на клетва от новоизбраните народни представители след избори.
Депутати и министри с втори паспорт
Досега за народни представители и министри можеха да бъдат избирани единствено български жители, които нямат паспорт и на друга страна. Приета смяна в Конституция дава право и на българите с друго поданство да влизат в Народното събрание. Условието е да са живели в България най-малко 18 месеца , преди да бъдат определени.
Тази смяна беше една от най-оспорваните. От ПП-ДБ я опазиха с аргумента, че по този начин българи, които от дълго време живеят в чужбина, ще могат да вземат участие по-активно в политическия живот в страната.
От опозицията видяха опция в Народното събрание да влизат хора, които да служат на ползи, разнообразни от тези на „ българския народ “.
Министрите също ще могат да имат двойно поданство. За тях няма условие да са живели в България.
По-кратък мандат на основния прокурор
Част от измененията в Конституцията са ориентирани към ограничение на пълномощията на основния прокурор. Досега той имаше 7 -годишен мандат, който се понижава на 5 години. Ръководителят на обвиняването към този момент няма да реализира „ контрол за правда “ върху работата на всички прокурори.
България от години е подложена на критика от европейски институции поради това, че фигурата на основния прокурор е на процедура, а обвиняването е подчинено на своя началник.
През май беше признат дълго чакан на основния прокурор, който към този момент ще бъде записан и в Конституцията.
Регулатори ще се избират от Народното събрание с две трети болшинство
Председатели и членове на самостоятелни институции, които се избират от Народното събрание напълно или отчасти - като Висш съдебен съвет, антикорупционната комисия и други, към този момент ще би трябвало да получат най-малко 160 от 240 гласа, с цел да заемат пост.
Това важи и за така наречен регулаторни органи - като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за отбрана на потребителите, Сметната палата.
Христо Иванов от ПП-ДБ сподели, че това е метод ръководещото болшинство да се самоограничи, само че опозицията видя заплаха регулаторите да станат по-зависими.
Какво не се одобри
В първичния план за промени в Конституцията се предвиждаше да отпадне правото на президента да назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Тази точка провокира съществени рецензии и по тази причина отпадна.
Не се одобри и предлагането за смяна на националния празник на България. От ПП-ДБ от 3 март на 24 май. Идеята отпадна след рецензии, като самите вносители се отхвърлиха да я пазят.
Настоящата Конституция е призната през 1991 година след края на тоталитарния режим. Това е шестата ѝ корекция, като за промяна в частта за правосъдната власт и в частност прокуратурата се заприказва още през 2014 година Тогава министър на правораздаването беше Христо Иванов. Той подаде оставка през 2015 година, откакто ГЕРБ се отметна, а Движение за права и свободи не поддържа правосъдната промяна, препоръчана от него.
Българските депутати и министри ще могат да имат и друго поданство. Висшият правосъден съвет ще се раздели на две. Не всеки човек по желание на президента ще може да е длъжностен министър председател. А Народното събрание (НС) няма да се разпуска, когато не избере държавно управление.
Тези и други промени на България - Конституцията . Проектът с промени, препоръчан от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ), ГЕРБ и Движение за права и свободи , беше дефинитивно признат в сряда с поддръжката на трите обединения и с несъгласието на „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ (ИТН).
Конституцията е главният закон в страната. Тя стои над всички останали закони, които Народното събрание приема.
Сегашното държавно управление на ПП-ДБ и ГЕРБ през юни с заричане за конституционни промени с фокус върху правосъдната система, ограничение на пълномощията на основния прокурор и на политическото въздействие на президента.
Трите обединения за изменение на главния закон и за броени дни през юли.
В месеците по-късно от разнообразни страни - най-много, прокуратурата и. ГЕРБ и Движение за права и свободи пък за част от предложенията на ПП-ДБ.
Въпреки спънките планът беше признат от Народно събрание оптимално бързо. В началото на декември той, а във вторник и сряда и през останалите две гласувания. За да се промени Конституцията, са нужни три обособени четения с поддръжка от най-малко 160 гласа. ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи имат общо 168 .
Правосъдният министър Атанас Славов назова конституционните промени „ историческо решение “. Ето какви тъкмо са те.
Висшият правосъден съвет се разделя на две
Висшият правосъден съвет (ВСС) е висшият административен орган на правосъдната власт. От него зависи съставът на съда, прокуратурата и следствието.
Настоящият Висш съдебен съвет е групов орган с 2 колегии - съдийска и прокурорска, само че в този момент ще се раздели на два съвета - Висш правосъден и Висш прокурорски съвет .
Важна смяна е и методът, по който техните членове ще се избират. Към момента във Висш съдебен съвет има баланс сред членовете, които излъчва професионалната общественост, и тези, които се избират от Народното събрание.
Това ще се промени. При съдиите повече членове ( 8 ) ще се избират от самите съдии и по-малко ( 5 ) - от Народното събрание. Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) ще са членове по право.
При прокурорите ще е противоположното. Повечето членове на прокурорския съвет ( 6 ) ще са по желание на Народното събрание. Само трима ще се излъчват от прокурорите и следователите. Главният прокурор ще е член по право.
Мотивът за тази разлика е, че когато повече членове се избират от Народното събрание, в прокурорския съвет няма да може да се образува болшинство под контрола на основния прокурор.
Промяната обаче е оспорвана. От Българска социалистическа партия я дефинираха като опит за „ политическо преодоляване на прокуратурата “, а Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с „ въздържал се “ при третото четене точно поради несъгласието си повече членове на прокурорския съвет да са политически определени.
Кой може да е длъжностен министър председател
Когато Народното събрание не успее да излъчи държавно управление, тази задача се трансферира на президента. Той назначава длъжностен кабинет с министър председател и министри по своя преценка.
Досега нямаше ограничаване кои могат да бъдат хората в подобен кабинет, само че към този момент длъжностен министър председател ще може да стане единствено човек на един от следните постове:
Председател на НСУправител и подуправител на Българската национална банка (БНБ)Председател или зам.-председател на Сметната палата Омбудсманът или негов заместник
Тази смяна се направи, с цел да се понижи политическото въздействие на президента.
Между 2021 година и 2023 година на власт в България бяха 4 служебни държавни управления на президента Румен Радев .
Промените в Конституцията дават право на Народно събрание да лимитира и пълномощията на служебните кабинети.
Парламентът няма да се разпуска, в случай че не избере държавно управление
Когато Народното събрание не излъчи държавно управление, президентът го разпуска и за няколко месеца страната остава без Народно заседание, което да приема закони. Така беше до момента.
С измененията в Конституцията Народното събрание ще се разпуска единствено с полагането на клетва от новоизбраните народни представители след избори.
Депутати и министри с втори паспорт
Досега за народни представители и министри можеха да бъдат избирани единствено български жители, които нямат паспорт и на друга страна. Приета смяна в Конституция дава право и на българите с друго поданство да влизат в Народното събрание. Условието е да са живели в България най-малко 18 месеца , преди да бъдат определени.
Тази смяна беше една от най-оспорваните. От ПП-ДБ я опазиха с аргумента, че по този начин българи, които от дълго време живеят в чужбина, ще могат да вземат участие по-активно в политическия живот в страната.
От опозицията видяха опция в Народното събрание да влизат хора, които да служат на ползи, разнообразни от тези на „ българския народ “.
Министрите също ще могат да имат двойно поданство. За тях няма условие да са живели в България.
По-кратък мандат на основния прокурор
Част от измененията в Конституцията са ориентирани към ограничение на пълномощията на основния прокурор. Досега той имаше 7 -годишен мандат, който се понижава на 5 години. Ръководителят на обвиняването към този момент няма да реализира „ контрол за правда “ върху работата на всички прокурори.
България от години е подложена на критика от европейски институции поради това, че фигурата на основния прокурор е на процедура, а обвиняването е подчинено на своя началник.
През май беше признат дълго чакан на основния прокурор, който към този момент ще бъде записан и в Конституцията.
Регулатори ще се избират от Народното събрание с две трети болшинство
Председатели и членове на самостоятелни институции, които се избират от Народното събрание напълно или отчасти - като Висш съдебен съвет, антикорупционната комисия и други, към този момент ще би трябвало да получат най-малко 160 от 240 гласа, с цел да заемат пост.
Това важи и за така наречен регулаторни органи - като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за отбрана на потребителите, Сметната палата.
Христо Иванов от ПП-ДБ сподели, че това е метод ръководещото болшинство да се самоограничи, само че опозицията видя заплаха регулаторите да станат по-зависими.
Какво не се одобри
В първичния план за промени в Конституцията се предвиждаше да отпадне правото на президента да назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Тази точка провокира съществени рецензии и по тази причина отпадна.
Не се одобри и предлагането за смяна на националния празник на България. От ПП-ДБ от 3 март на 24 май. Идеята отпадна след рецензии, като самите вносители се отхвърлиха да я пазят.
Настоящата Конституция е призната през 1991 година след края на тоталитарния режим. Това е шестата ѝ корекция, като за промяна в частта за правосъдната власт и в частност прокуратурата се заприказва още през 2014 година Тогава министър на правораздаването беше Христо Иванов. Той подаде оставка през 2015 година, откакто ГЕРБ се отметна, а Движение за права и свободи не поддържа правосъдната промяна, препоръчана от него.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ