Животът се е зародил бързо след формирането на Земята
Само това е разрешило еволюцията да доближи д появяването на образован тип
В някакъв ранен миг от историята на Земята, група от все по-сложни химични субстанции е направила нещо ново — благодарение на сила те по някакъв метод са се трансформирали в енергийно-продуцираща и самовъзпроизвеждаща се клетка. Точният миг на това основно събитие остава прикрит зад завесата на милиарди години.
Науката е разкрила доказателства за живот още отпреди 4.2 милиарда години — само към 250 милиона години след образуването на планетата.
Древни фосилизирани микробни пластове от цианобактерии, наречени строматолити, датират от преди 3.7 милиарда години.
Австралийски скали съдържат изотопни сигнатури, предполагащи живот отпреди 4.1 милиарда години. Влакнести структури в канадски скали може би също са с биотичен генезис и датират отпреди 4.28 милиарда години.
Други учени учат генетиката, с цел да схванат по какъв начин е зародил първият живот. Те употребяват понятието " Последен повсеместен общ предшественик " (LUCA), с цел да проследят еволюционната линия.
LUCA е хипотетична клетка, която се смята за предшественик на бактериите, археите и еукариотите. LUCA е най-малко на 3.6 милиарда години, а може би и на 4.3 милиарда.
Все още има теоретичен спор по отношение на най-ранните доказателства за живот на Земята. Времето на появяването на живота не е изцяло изяснено. Но едно нещо става все по-ясно: животът е зародил бързо — не дълго след образуването на планетата, написа Universe Today.
В нова научна публикация американският астроном Дейвид Кипинг проучва доказателствата за бързо пораждане на живот (абиогенеза) на Земята и сходни на нея планети. Статията, озаглавена " Силни доказателства, че абиогенезата е бърз развой и се случва на планети, сходни на Земята ", е призната за издание в списание Astrobiology.
" За първи път имаме официално мощни доказателства в интерес на хипотезата, че животът се появява бързо при условия, сходни на земните ", споделя Дейвид Кипинг от Колумбийски университет
" Но в случай че еволюцията нормално лишава 4 милиарда години, с цел да създаде образован живот като нашия, тогава лимитираната дълготрайност на биосферата на Земята (5-6 милиарда години) изисква ранен (и евентуално нетипичен) старт — образец за слабия антропен принцип. "
Слабият антропен принцип гласи, че в случай че планетата ни не беше подобаваща за образован живот, ние нямаше да сме тук, с цел да го следим. Астрономът Брандън Картър вкарва концепцията през 1970-те години, казвайки, че няма място за случайности - не би трябвало да се чудим за какво съществуваме.
Въпреки това, съществува напрежение сред бързата поява на живот и дългото време, нужно за развиване на образован живот. Влияе ли нашето лично битие на усещанията ни по кое време тъкмо е настъпила абиогенезата?
Важи ли същата времева рамка и за други планети? Получава ли се " ранна опора " за живота там? Повтаря ли се пътят от абиогенеза до образован живот?
Земята няма да остане обитаема постоянно. Според някои проучвания, остаряващото Слънце ще я направи необитаема след към 900 милиона години — то ще стане с към 10% по-ярко и това може да унищожи живота.
Това значи, че животът би трябвало да стартира скоро след образуването на планетата, в случай че би трябвало да се развие умна форма на схващане — в случай че приемем Земята за внушителен случай.
" Животът би трябвало да стартира бързо след образуването на планетата другояче ние нямаше да сме тук. Следователно следената стойност от 3.7 милиарда години не е изненадваща, " написа Кипинг.
Кипинг употребява Байесов разбор, с цел да пресметна вероятността за ранна абиогенеза. Предишната му работа, основана на 3.7 милиарда годишни микроизкопаеми, дава късмет 3:1 в интерес на бърза абиогенеза. Доказателства от въглеродни изотопи в антични скали повишават този коефициент на 9:1. При съответствие 10:1 се счита, че доказателството е " мощно ".
Най-новият разбор, включващ нови данни за LUCA (4.2 милиарда години), надвишава този предел — " номинално 13:1 ".
" За първи път имаме официално мощни доказателства в интерес на хипотезата, че животът бързо се появява в земеподобни условия (въпреки че такива условия може самите по себе си да са редки), " написа Кипинг.
Той също по този начин акцентира, че съотношението е > 10:1 при всички вероятни стойности за продължителността на биосферата и спекулации за антични цивилизации (като Силурийската догадка, която слага въпроса дали можем да открием доказателства за високоразвита цивилизация в далечното геоложко минало на Земята).
Има едно главно ограничаване — ние имаме единствено един образец за живот: нашата лична планета. Ако открием живот на Марс, на ледените луни на Юпитер или на екзопланета, тогава цялата ни визия за произхода на живота ще претърпи гражданска война.
" Резултатът не потвърждава, че животът е постоянно срещан, защото изискванията на Земята може да са извънредно редки, " заключава Кипинг.
" Следващата ни задача е ясна: да се огледаме и да отговорим на въпроса — какъв брой постоянно срещани са условия, аналогични на тези на Земята? "
В някакъв ранен миг от историята на Земята, група от все по-сложни химични субстанции е направила нещо ново — благодарение на сила те по някакъв метод са се трансформирали в енергийно-продуцираща и самовъзпроизвеждаща се клетка. Точният миг на това основно събитие остава прикрит зад завесата на милиарди години.
Науката е разкрила доказателства за живот още отпреди 4.2 милиарда години — само към 250 милиона години след образуването на планетата.
Древни фосилизирани микробни пластове от цианобактерии, наречени строматолити, датират от преди 3.7 милиарда години.
Австралийски скали съдържат изотопни сигнатури, предполагащи живот отпреди 4.1 милиарда години. Влакнести структури в канадски скали може би също са с биотичен генезис и датират отпреди 4.28 милиарда години.
Други учени учат генетиката, с цел да схванат по какъв начин е зародил първият живот. Те употребяват понятието " Последен повсеместен общ предшественик " (LUCA), с цел да проследят еволюционната линия.
LUCA е хипотетична клетка, която се смята за предшественик на бактериите, археите и еукариотите. LUCA е най-малко на 3.6 милиарда години, а може би и на 4.3 милиарда.
Все още има теоретичен спор по отношение на най-ранните доказателства за живот на Земята. Времето на появяването на живота не е изцяло изяснено. Но едно нещо става все по-ясно: животът е зародил бързо — не дълго след образуването на планетата, написа Universe Today.
В нова научна публикация американският астроном Дейвид Кипинг проучва доказателствата за бързо пораждане на живот (абиогенеза) на Земята и сходни на нея планети. Статията, озаглавена " Силни доказателства, че абиогенезата е бърз развой и се случва на планети, сходни на Земята ", е призната за издание в списание Astrobiology.
" За първи път имаме официално мощни доказателства в интерес на хипотезата, че животът се появява бързо при условия, сходни на земните ", споделя Дейвид Кипинг от Колумбийски университет
" Но в случай че еволюцията нормално лишава 4 милиарда години, с цел да създаде образован живот като нашия, тогава лимитираната дълготрайност на биосферата на Земята (5-6 милиарда години) изисква ранен (и евентуално нетипичен) старт — образец за слабия антропен принцип. "
Слабият антропен принцип гласи, че в случай че планетата ни не беше подобаваща за образован живот, ние нямаше да сме тук, с цел да го следим. Астрономът Брандън Картър вкарва концепцията през 1970-те години, казвайки, че няма място за случайности - не би трябвало да се чудим за какво съществуваме.
Въпреки това, съществува напрежение сред бързата поява на живот и дългото време, нужно за развиване на образован живот. Влияе ли нашето лично битие на усещанията ни по кое време тъкмо е настъпила абиогенезата?
Важи ли същата времева рамка и за други планети? Получава ли се " ранна опора " за живота там? Повтаря ли се пътят от абиогенеза до образован живот?
Земята няма да остане обитаема постоянно. Според някои проучвания, остаряващото Слънце ще я направи необитаема след към 900 милиона години — то ще стане с към 10% по-ярко и това може да унищожи живота.
Това значи, че животът би трябвало да стартира скоро след образуването на планетата, в случай че би трябвало да се развие умна форма на схващане — в случай че приемем Земята за внушителен случай.
" Животът би трябвало да стартира бързо след образуването на планетата другояче ние нямаше да сме тук. Следователно следената стойност от 3.7 милиарда години не е изненадваща, " написа Кипинг.
Кипинг употребява Байесов разбор, с цел да пресметна вероятността за ранна абиогенеза. Предишната му работа, основана на 3.7 милиарда годишни микроизкопаеми, дава късмет 3:1 в интерес на бърза абиогенеза. Доказателства от въглеродни изотопи в антични скали повишават този коефициент на 9:1. При съответствие 10:1 се счита, че доказателството е " мощно ".
Най-новият разбор, включващ нови данни за LUCA (4.2 милиарда години), надвишава този предел — " номинално 13:1 ".
" За първи път имаме официално мощни доказателства в интерес на хипотезата, че животът бързо се появява в земеподобни условия (въпреки че такива условия може самите по себе си да са редки), " написа Кипинг.
Той също по този начин акцентира, че съотношението е > 10:1 при всички вероятни стойности за продължителността на биосферата и спекулации за антични цивилизации (като Силурийската догадка, която слага въпроса дали можем да открием доказателства за високоразвита цивилизация в далечното геоложко минало на Земята).
Има едно главно ограничаване — ние имаме единствено един образец за живот: нашата лична планета. Ако открием живот на Марс, на ледените луни на Юпитер или на екзопланета, тогава цялата ни визия за произхода на живота ще претърпи гражданска война.
" Резултатът не потвърждава, че животът е постоянно срещан, защото изискванията на Земята може да са извънредно редки, " заключава Кипинг.
" Следващата ни задача е ясна: да се огледаме и да отговорим на въпроса — какъв брой постоянно срещани са условия, аналогични на тези на Земята? "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ