Изборът на нов главен прокурор: Какво ще се случи на 16 януари
Само след два дни, на 16 януари, следва чуване и избор на новия основен прокурор на страната на Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС). Единственият претендент за поста е досегашният изпълняващ функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов. Той зае поста на 16 юни 2023 година, откакто Иван Гешев бе основен прокурор от 18 декември 2019 до 15 юни 2023 година, когато бе освободен от поста. Новият основен прокурор следва да бъде на поста за идващите седем години.
Въпреки че изборът на Борислав Сарафов за нов основен прокурор на страната може да наподобява преднамерен, въпреки всичко на 16 януари може и да не се реши този въпрос, в случай че на Пленума на Висш съдебен съвет не се съберат задоволително гласове за избирането му. Според наредбите в Закона за правосъдната власт основният прокурор се избира с 13 от общо 25 гласа във Висшия правосъден съвет. Ако въпреки всичко Сарафов има задоволително гласове и бъде определен, той няма да заеме незабавно поста, защото президентът Румен Радев би трябвало да подпише указа за назначението му.
Какво работи основният прокурор и какви са пълномощията му?
Фигурата на основния прокурор има голяма власт у нас. В България той не може да бъде следен, защото той е отпред на правосъдната власт. Главният прокурор реализира контрол и управление над всички прокурори в страната и е член по право на Висшия правосъден съвет. Подпомаган е в активността си от Главната прокуратура, като е отпред на прокуратурата на Република България.
Обвинител номер 1 управлява прокуратурата, издава указания и дава инструкции по отношение на активността на прокуратурата, взаимно с ръководителите на министерство и държавни институции основава профилирани междуведомствени звена за подкрепяне на следствието под процесуалното управление на избран от него прокурор.
Главният прокурор има пълномощията да сезира Конституционния съд.
Какви са разпоредбите за избор на обвинител номер 1:
Според Закона за правосъдната власт основният прокурор се избира с 13 от общо 25 гласа във Висш съдебен съвет. Главният прокурор се назначава и освобождава от Президента на Република България по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране.
Какво тъкмо ще се случи на 16 януари:
На 16 януари ще се организира чуване и гласоподаване на претендентите. В случая претендентът е един.
Какво съставлява чуването.
Изслушването се управлява от председателстващия съвещанието на пленума и се излъчва в действително време онлайн посредством интернет страницата на
Висш съдебен съвет и посредством Българска национална телевизия.; Комисията по професионална нравственос на съответната гилдия рапортува на пленума на Висш съдебен съвет за резултатите от осъществените инспекции за притежаваните от претендентите нравствени качества. По време на чуването претендентите показват концепциите си за работа като ръководител на Върховен касационен съд, ръководител на Върховен административен съд и основен прокурор и дават отговор на въпроси на членове на Висшия правосъден съвет, в това число и на такива, постъпили от лицата по т.2, т.З и т. 4 от раздел II, в границите на съответно несъмнено от пленума на Висшия правосъден съвет време. Продължителността на персоналното показване на концепцията от претендента е до 20 минути.
Членовете на Висш съдебен съвет вършат преценка на претендента за:
- притежаваните професионални и нравствени качества;
- управническата му подготвеност, въз основа на оценка на наличието
на показаната идея и на резултатите от чуването.
Как става провеждането на избора на основния прокурор:
За всички претенденти се гласоподава по едно и също време посредством електронната система за гласоподаване на пленума на Висшия правосъден съвет. Всеки член на Висш съдебен съвет има право да гласоподава „ за ” единствено за един претендент. Пленумът на Висшия правосъден съвет приема решението за избор на претендент с болшинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си
с очевидно гласоподаване. Решението на пленума на Висш съдебен съвет за определения за ръководител на Върховен касационен съд,
ръководител на Върховен административен съд или основен прокурор се разгласява неотложно на интернет страницата на Висш съдебен съвет, дружно с протокола от съвещанието на пленума на Висш съдебен съвет. Пленумът на Висшият правосъден съвет изготвя и изпраща предложение до Президента на България за назначение на определения претендент, на съображение член 129, ал.2 от Конституцията.
По реда на тези правила се организира нова процедура за избор на ръководител на Върховен касационен съд, ръководител на Върховен административен съд и на основен прокурор, когато:
- Президентът на Република България откаже да назначи оферти с
решението на пленума на Висш съдебен съвет по т.5 претендент.
- когато процедурата е прекъсната при изискванията на т.4. Въз основа на решението на пленума на Висш съдебен съвет от повторния избор, в периода се изготвя и изпраща предложение до Президента за назначение на определения претендент. Президентът не може да откаже назначението при наново направено предложение.
Важно конкретизиране е, че президентът има еднократно право на несъгласие, само че в Конституцията не е споменат период, в който той е длъжен да върне избора на Висш съдебен съвет за наново гласоподаване. Така, даже Висш съдебен съвет да избере Сарафов на 16 януари, изборът му може да се окаже анулиран с измененията в Закона за правосъдната власт.
Припомняме, че на 6 януари на въпрос от публицисти, обвързван с идния на 16 януари избор на основен прокурор, президентът разяснява: „ Вече заявих, че този Висш правосъден съвет неведнъж сподели, че е и зтъкан от зависимости и зависим на политическа обстановка. Още повече, че той е с изминал мандат. В тази обстановка мисля, че друг Висш правосъден съвет може да избира основен прокурор, а имаме и единствено един претендент. Това никога няма да способства за възвръщането на доверието в правосъдната система “. Президентът и преди е заявявал, че няма да подпише декрет за назначението му.
Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси организира съвещание на 9 януари. Единодушно членовете на комисията взеха решение да обединят признатите на първо четене в пленарна зала три законопроекта за промени в Закона за правосъдната власт, които стопират Борислав Сарафов за основен прокурор.
Така правна комисия одобри и на второ четене измененията в Закона за правосъдната власт, които следва да бъдат разисквани в пленарна зала.
На съвещанието си на 8 януари депутатите одобриха на първо четене и трите законопроекта, свързани с промени в Закона за правосъдната власт. Те са препоръчани от Костадин Костадинов (Възраждане) и група народни представители, на Надежда Йорданова (ПП-ДБ) и група народни представители и на Тошко Йорданов (ИТН) и група народни представители. В тях е заложено прекъсването на избора на Борислав Сарафов за основен прокурор, както и неговото премахване от поста краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор.
Въпреки че изборът на Борислав Сарафов за нов основен прокурор на страната може да наподобява преднамерен, въпреки всичко на 16 януари може и да не се реши този въпрос, в случай че на Пленума на Висш съдебен съвет не се съберат задоволително гласове за избирането му. Според наредбите в Закона за правосъдната власт основният прокурор се избира с 13 от общо 25 гласа във Висшия правосъден съвет. Ако въпреки всичко Сарафов има задоволително гласове и бъде определен, той няма да заеме незабавно поста, защото президентът Румен Радев би трябвало да подпише указа за назначението му.
Какво работи основният прокурор и какви са пълномощията му?
Фигурата на основния прокурор има голяма власт у нас. В България той не може да бъде следен, защото той е отпред на правосъдната власт. Главният прокурор реализира контрол и управление над всички прокурори в страната и е член по право на Висшия правосъден съвет. Подпомаган е в активността си от Главната прокуратура, като е отпред на прокуратурата на Република България.
Обвинител номер 1 управлява прокуратурата, издава указания и дава инструкции по отношение на активността на прокуратурата, взаимно с ръководителите на министерство и държавни институции основава профилирани междуведомствени звена за подкрепяне на следствието под процесуалното управление на избран от него прокурор.
Главният прокурор има пълномощията да сезира Конституционния съд.
Какви са разпоредбите за избор на обвинител номер 1:
Според Закона за правосъдната власт основният прокурор се избира с 13 от общо 25 гласа във Висш съдебен съвет. Главният прокурор се назначава и освобождава от Президента на Република България по предложение на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране.
Какво тъкмо ще се случи на 16 януари:
На 16 януари ще се организира чуване и гласоподаване на претендентите. В случая претендентът е един.
Какво съставлява чуването.
Изслушването се управлява от председателстващия съвещанието на пленума и се излъчва в действително време онлайн посредством интернет страницата на
Висш съдебен съвет и посредством Българска национална телевизия.; Комисията по професионална нравственос на съответната гилдия рапортува на пленума на Висш съдебен съвет за резултатите от осъществените инспекции за притежаваните от претендентите нравствени качества. По време на чуването претендентите показват концепциите си за работа като ръководител на Върховен касационен съд, ръководител на Върховен административен съд и основен прокурор и дават отговор на въпроси на членове на Висшия правосъден съвет, в това число и на такива, постъпили от лицата по т.2, т.З и т. 4 от раздел II, в границите на съответно несъмнено от пленума на Висшия правосъден съвет време. Продължителността на персоналното показване на концепцията от претендента е до 20 минути.
Членовете на Висш съдебен съвет вършат преценка на претендента за:
- притежаваните професионални и нравствени качества;
- управническата му подготвеност, въз основа на оценка на наличието
на показаната идея и на резултатите от чуването.
Как става провеждането на избора на основния прокурор:
За всички претенденти се гласоподава по едно и също време посредством електронната система за гласоподаване на пленума на Висшия правосъден съвет. Всеки член на Висш съдебен съвет има право да гласоподава „ за ” единствено за един претендент. Пленумът на Висшия правосъден съвет приема решението за избор на претендент с болшинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си
с очевидно гласоподаване. Решението на пленума на Висш съдебен съвет за определения за ръководител на Върховен касационен съд,
ръководител на Върховен административен съд или основен прокурор се разгласява неотложно на интернет страницата на Висш съдебен съвет, дружно с протокола от съвещанието на пленума на Висш съдебен съвет. Пленумът на Висшият правосъден съвет изготвя и изпраща предложение до Президента на България за назначение на определения претендент, на съображение член 129, ал.2 от Конституцията.
По реда на тези правила се организира нова процедура за избор на ръководител на Върховен касационен съд, ръководител на Върховен административен съд и на основен прокурор, когато:
- Президентът на Република България откаже да назначи оферти с
решението на пленума на Висш съдебен съвет по т.5 претендент.
- когато процедурата е прекъсната при изискванията на т.4. Въз основа на решението на пленума на Висш съдебен съвет от повторния избор, в периода се изготвя и изпраща предложение до Президента за назначение на определения претендент. Президентът не може да откаже назначението при наново направено предложение.
Важно конкретизиране е, че президентът има еднократно право на несъгласие, само че в Конституцията не е споменат период, в който той е длъжен да върне избора на Висш съдебен съвет за наново гласоподаване. Така, даже Висш съдебен съвет да избере Сарафов на 16 януари, изборът му може да се окаже анулиран с измененията в Закона за правосъдната власт.
Припомняме, че на 6 януари на въпрос от публицисти, обвързван с идния на 16 януари избор на основен прокурор, президентът разяснява: „ Вече заявих, че този Висш правосъден съвет неведнъж сподели, че е и зтъкан от зависимости и зависим на политическа обстановка. Още повече, че той е с изминал мандат. В тази обстановка мисля, че друг Висш правосъден съвет може да избира основен прокурор, а имаме и единствено един претендент. Това никога няма да способства за възвръщането на доверието в правосъдната система “. Президентът и преди е заявявал, че няма да подпише декрет за назначението му.
Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси организира съвещание на 9 януари. Единодушно членовете на комисията взеха решение да обединят признатите на първо четене в пленарна зала три законопроекта за промени в Закона за правосъдната власт, които стопират Борислав Сарафов за основен прокурор.
Така правна комисия одобри и на второ четене измененията в Закона за правосъдната власт, които следва да бъдат разисквани в пленарна зала.
На съвещанието си на 8 януари депутатите одобриха на първо четене и трите законопроекта, свързани с промени в Закона за правосъдната власт. Те са препоръчани от Костадин Костадинов (Възраждане) и група народни представители, на Надежда Йорданова (ПП-ДБ) и група народни представители и на Тошко Йорданов (ИТН) и група народни представители. В тях е заложено прекъсването на избора на Борислав Сарафов за основен прокурор, както и неговото премахване от поста краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ