Проф. Пимпирев: България ще участва в решения за минералите на Антарктида след 20 години
Само след 20 години България ще взема решение с още 28 страни какво ще се прави с минералните запаси на Антарктида.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. д.н. Христо Пимпирев, ръководител на УС на Българския антарктически институт (БАИ) и началник на българската полярна експедиция.
С него беседваме за 34-тата българска антарктическа експедиция и за главните научни задания, върху които работиха българските учени по време на престоя си на българската база на остров Ливингстън.
„ Това беше една от най-успешните експедиции. Нашият теоретичен проучвателен транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий " за четвърти път стигна до Антарктида и към този момент се завръща. На 9 април ще бъде още веднъж на пристанище „ Варна ". Най-успешното беше, че доста научни планове провеждахме на самия транспортен съд, т.е. ние към този момент сме морска страна, защото не разнасяме контейнери по моретата и океаните, а вършим просвета. Правим просвета в океаните, които са бъдещето на човечеството, дружно с Антарктида ", сподели проф. Пимпирев.
Бреговете на Антарктида се мият от един доста леден южен океан, температурата му целогодишно е от 0 до -1 градуса, само че той е „ кухнята " на времето на цялата планета, на стоплянето на климата, тъй като от него зависят посоката на морските течения, а морските течения дефинират климата на големи елементи от земната повърхнина, върху която живеят милиарди хора, означи ученият.
Изследванията на полярниците са били съсредоточени, с изключение на в региона на българската база на остров Ливингстън, и на прилежащите острови от Южно Шетландския архипелаг.
„ Ние организирахме и доста морски планове. Един от тях е дружно с сътрудници от Германия, от Морския институт в Хамбург, като нашите сътрудници бяха конфигурирали на кораба много прецизна инсталация още преди да тръгне от България, във Варна, при започване на ноември, тъй че ние можахме да създадем доста скъпи проучвания с инсталация, която нямахме опция да инсталираме заради това, тъй като нямаме пари да я закупим ", описа проф. Пимпирев и акцентира, че с помощта на това съдействие са съумели да проследят скоростта на морските течения и по какъв начин те се трансформират от топенето на ледниците, солеността на водата и намалява ли се.
Той посочи, че има доста огромна връзка сред придвижването на тези течения с измененията на климата, които засягат всяко едно човешко създание.
Българският академик дефинира като едно от изключително значимите проучвания точно морските проучвания на архипелазите на Южно Шетландския архипелаг.
„ Освен това се изследваха и теченията сред Антарктическия полуостров и един прилежащ остров. Български транспортен съд под български байрак за пръв път стигна до Антарктическия полуостров, до самия континент Антарктида, което също е едно от достиженията на тази експедиция ", добави ръководителят на българската полярна експедиция.
На кораба учени от Черна гора са изследвали замърсяването с пластмаси.
„ Замърсяването с пластмаси на Световния океан доближава и тези най-чисти води на планетата. Там се хранят доста витални организми – това са пингвините най-много, които са господарите на този свят, и се открива, че в техните вътрешности има пластмаси и че те имат желания към белия цвят на пластмасите, тъй че освен че гълтам микропластмасата, а дори си избират от кой цвят, а това е пагубно за живота на тези организми ", описа още проф. Пимпирев.
И обърна внимание, че микропластмасата визира освен пингвините, само че и рибите, както и други организми, с които се хранят и хората и по този начин от тях ние също гълтаме тези микропластмаси.
Това са извънредно значими проучвания за цялото човечество, безапелационен е той.
„ Имахме в първата част на програмата проучване на популацията, т.е. разпространяването на леопардовите тюлени – това са едни от доста дребното хищници в тези студени води – от две американски изследователки. Имахме доста тесни връзки с учени от целия свят, и то с такива страни, които имат неведнъж по-големи благоприятни условия за финансиране на научните проучвания, само че нашите учени черпят от тях и са изцяло равноправни сътрудници ", съобщи проф. Пимпирев и посочи: „ Веднъж някъде, където нас ни диря, а не ние да слагаме чердже и да се молим на великите страни. "
Ръководителят на българската полярна експедиция се похвали и с достиженията в логистиката.
„ На нашата база работят метеоролози, сеизмолози, учени от Обединените арабски емирства (ОАЕ), учени от Персийския залив и на нашата база ние построихме взаимна лаборатория – първата научна лаборатория на страните от Персийския залив изобщо на ледения континент. Тя е взаимен план с БАИ и Националния метеорологичен институт в Абу Даби, тъй че ние имаме тясно съдействие и с такива страни, където не са виждали сняг изобщо ", означи проф. Пимпирев.
Българските полярници са работили също и учени от Ел Салвадор, от Еквадор, от Колумбия.
„ Ние се явяваме освен районен център на Балканите, защото имахме и втора експедиция на две гръцки изследователки, имахме посетители от турските научни институти, ние сме към този момент и международен теоретичен център, изключително към този момент с действието на новата ни научно-изследователска лаборатория, която е едно украшение ", съобщи проф. Пимпирев.
Ръководителят на българската антарктическа експедиция показа, че се усеща задоволен поради сполучливо приключената експедиция.
„ Остава единствено корабът да се прибере, само че всички полярници, които работиха на българската база се прибраха щастливи, здрави. Не може да не ме радва, че мина без никакви произшествия, с доста положителни научни резултати, които се чакат от събраните проби. На базата работиха общо над 50 души, тъй че ние имаме едно малко населено място там. Едно населено място, над което се вее българският байрак – там е нова България, която е по-добрата България, там не се разправяме за евро, не се разправяме за паспорти, не си завиждаме, просто всеки оказва помощ на другия и цари взаимопомощ и обич ", сподели още ученият и си пожела хубави резултати, които да се разгласяват в доста реномирани международни списания, както най-сетне България да има нобелов лауреат, който „ за какво да не е от Антарктида ".
Проф. Пимпирев разяснява и че нищо не става без финансиране, тъй че то е нужно.
„ То е една огромна геополитика. България е една от 29-те страни, които дефинират ориста на 1/10 част от земната повърхнина, на която е Антарктида, дружно с всички богати и велики народи – със Съединените щати, с Япония, с Китай, с Русия, с Германия, с Франция. Това са единствено 29 страни от 190 страни членки на Организация на обединените нации и единствено те дефинират ориста на континента, който е извънредно богат на естествени и минерални запаси, и то на такива редки минерали, за които сега надали не ще се води война за Гренландия. На Антарктида са многократно по-богати и единствено след 20 години България ще взема решение с още 28 страни какво ще се прави с тези минерални запаси. Така че по какъв начин става това без пари и без финансиране? Ако желаеме, дано си стоим една забутана страна в югоизточния завършек на Европа и да не отговаряме за нищо, а тук ние отговаряме с равни права за цялостен един континент ", заключи той.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. д.н. Христо Пимпирев, ръководител на УС на Българския антарктически институт (БАИ) и началник на българската полярна експедиция.
С него беседваме за 34-тата българска антарктическа експедиция и за главните научни задания, върху които работиха българските учени по време на престоя си на българската база на остров Ливингстън.
„ Това беше една от най-успешните експедиции. Нашият теоретичен проучвателен транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий " за четвърти път стигна до Антарктида и към този момент се завръща. На 9 април ще бъде още веднъж на пристанище „ Варна ". Най-успешното беше, че доста научни планове провеждахме на самия транспортен съд, т.е. ние към този момент сме морска страна, защото не разнасяме контейнери по моретата и океаните, а вършим просвета. Правим просвета в океаните, които са бъдещето на човечеството, дружно с Антарктида ", сподели проф. Пимпирев.
Бреговете на Антарктида се мият от един доста леден южен океан, температурата му целогодишно е от 0 до -1 градуса, само че той е „ кухнята " на времето на цялата планета, на стоплянето на климата, тъй като от него зависят посоката на морските течения, а морските течения дефинират климата на големи елементи от земната повърхнина, върху която живеят милиарди хора, означи ученият.
Изследванията на полярниците са били съсредоточени, с изключение на в региона на българската база на остров Ливингстън, и на прилежащите острови от Южно Шетландския архипелаг.
„ Ние организирахме и доста морски планове. Един от тях е дружно с сътрудници от Германия, от Морския институт в Хамбург, като нашите сътрудници бяха конфигурирали на кораба много прецизна инсталация още преди да тръгне от България, във Варна, при започване на ноември, тъй че ние можахме да създадем доста скъпи проучвания с инсталация, която нямахме опция да инсталираме заради това, тъй като нямаме пари да я закупим ", описа проф. Пимпирев и акцентира, че с помощта на това съдействие са съумели да проследят скоростта на морските течения и по какъв начин те се трансформират от топенето на ледниците, солеността на водата и намалява ли се.
Той посочи, че има доста огромна връзка сред придвижването на тези течения с измененията на климата, които засягат всяко едно човешко създание.
Българският академик дефинира като едно от изключително значимите проучвания точно морските проучвания на архипелазите на Южно Шетландския архипелаг.
„ Освен това се изследваха и теченията сред Антарктическия полуостров и един прилежащ остров. Български транспортен съд под български байрак за пръв път стигна до Антарктическия полуостров, до самия континент Антарктида, което също е едно от достиженията на тази експедиция ", добави ръководителят на българската полярна експедиция.
На кораба учени от Черна гора са изследвали замърсяването с пластмаси.
„ Замърсяването с пластмаси на Световния океан доближава и тези най-чисти води на планетата. Там се хранят доста витални организми – това са пингвините най-много, които са господарите на този свят, и се открива, че в техните вътрешности има пластмаси и че те имат желания към белия цвят на пластмасите, тъй че освен че гълтам микропластмасата, а дори си избират от кой цвят, а това е пагубно за живота на тези организми ", описа още проф. Пимпирев.
И обърна внимание, че микропластмасата визира освен пингвините, само че и рибите, както и други организми, с които се хранят и хората и по този начин от тях ние също гълтаме тези микропластмаси.
Това са извънредно значими проучвания за цялото човечество, безапелационен е той.
„ Имахме в първата част на програмата проучване на популацията, т.е. разпространяването на леопардовите тюлени – това са едни от доста дребното хищници в тези студени води – от две американски изследователки. Имахме доста тесни връзки с учени от целия свят, и то с такива страни, които имат неведнъж по-големи благоприятни условия за финансиране на научните проучвания, само че нашите учени черпят от тях и са изцяло равноправни сътрудници ", съобщи проф. Пимпирев и посочи: „ Веднъж някъде, където нас ни диря, а не ние да слагаме чердже и да се молим на великите страни. "
Ръководителят на българската полярна експедиция се похвали и с достиженията в логистиката.
„ На нашата база работят метеоролози, сеизмолози, учени от Обединените арабски емирства (ОАЕ), учени от Персийския залив и на нашата база ние построихме взаимна лаборатория – първата научна лаборатория на страните от Персийския залив изобщо на ледения континент. Тя е взаимен план с БАИ и Националния метеорологичен институт в Абу Даби, тъй че ние имаме тясно съдействие и с такива страни, където не са виждали сняг изобщо ", означи проф. Пимпирев.
Българските полярници са работили също и учени от Ел Салвадор, от Еквадор, от Колумбия.
„ Ние се явяваме освен районен център на Балканите, защото имахме и втора експедиция на две гръцки изследователки, имахме посетители от турските научни институти, ние сме към този момент и международен теоретичен център, изключително към този момент с действието на новата ни научно-изследователска лаборатория, която е едно украшение ", съобщи проф. Пимпирев.
Ръководителят на българската антарктическа експедиция показа, че се усеща задоволен поради сполучливо приключената експедиция.
„ Остава единствено корабът да се прибере, само че всички полярници, които работиха на българската база се прибраха щастливи, здрави. Не може да не ме радва, че мина без никакви произшествия, с доста положителни научни резултати, които се чакат от събраните проби. На базата работиха общо над 50 души, тъй че ние имаме едно малко населено място там. Едно населено място, над което се вее българският байрак – там е нова България, която е по-добрата България, там не се разправяме за евро, не се разправяме за паспорти, не си завиждаме, просто всеки оказва помощ на другия и цари взаимопомощ и обич ", сподели още ученият и си пожела хубави резултати, които да се разгласяват в доста реномирани международни списания, както най-сетне България да има нобелов лауреат, който „ за какво да не е от Антарктида ".
Проф. Пимпирев разяснява и че нищо не става без финансиране, тъй че то е нужно.
„ То е една огромна геополитика. България е една от 29-те страни, които дефинират ориста на 1/10 част от земната повърхнина, на която е Антарктида, дружно с всички богати и велики народи – със Съединените щати, с Япония, с Китай, с Русия, с Германия, с Франция. Това са единствено 29 страни от 190 страни членки на Организация на обединените нации и единствено те дефинират ориста на континента, който е извънредно богат на естествени и минерални запаси, и то на такива редки минерали, за които сега надали не ще се води война за Гренландия. На Антарктида са многократно по-богати и единствено след 20 години България ще взема решение с още 28 страни какво ще се прави с тези минерални запаси. Така че по какъв начин става това без пари и без финансиране? Ако желаеме, дано си стоим една забутана страна в югоизточния завършек на Европа и да не отговаряме за нищо, а тук ние отговаряме с равни права за цялостен един континент ", заключи той.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ