Проблеми заради многото ВЕИ и батерии ли? Литовците вече са ги решили
Само преди месец - за следващ път от началото на годината, от българския " Електроенергиен систематичен оператор " (ЕСО) предизвестиха, че конфигурираните 6800 МВ фотоволтаици и близо 4000 МВ акумулатори за предпазване на електрическа енергия натоварват системата в България до степен прегряване. Така се по електропроводите, а на идващ стадий може да са застрашени и подстанциите.
Също преди толкоз време в изявление за Mediapool шефът на ЕСО Кирил Георгиев сподели, че с цел да се оправя преносният оператор с поддържането на мрежата,. Причината е, че работят турбините единствено на два нуклеарни и четири въглищни блока, което не е задоволително за обезпечаване на така наречен въртящ миг или инерция, нужна за поддържането на честотата на преносната мрежа и сигурността на електроенергийните доставки.
За съпоставяне Литва – с конфигурирани 6200 МВ слънчеви и вятърни централи, съвсем колкото българските, само че и с едвам 690 МВ акумулатори потенциал за предпазване, с 1000 МВ газови електроцентрали и също толкоз инсинератори, произвеждащи ток от горене на боклуци, без нито една топлоелектрическа или атомна централа, няма сходни проблеми.
Лесно и платено от Евросъюза
Две ефикасни решения ползват литовският електроенергиен метафоричен оператор " Литгрид " и държавното сдружение от същата енергийна група – " Енерджи селс ". И двете решения са елементарни и са съфинансирани от Европейския съюз.
Три от подстанциите на " Литгрид ", ситуирани като триъгълник на територията на страната – край градовете Алитус, Телшяй и Нерис, са оборудвани със синхронни кондензатори. Съоръженията могат да се задействат за секунди при потребност и тяхното въртене обезпечава инерцията, изисквана за поддържане на честотата на мрежата в нужната степен за покриване на моментните потребности от транспорт на сила, създадена от слънце. Това изяснява Артурас Колейшас, управител на програмата за синхронизация на мрежата на " Литгрид ", при обиколка на подстанцията в Алитус.
Подстанцията в Алитус, където е единият от синхронните кондензатори, е предпазена освен от кибер офанзиви, само че и физически с големи бетонни блокове. Решението е просто и дейно, а за укрепване на отбраната против дронове и в други подстанции се осъществя план, за който Европейски Съюз е отпуснал 22 млн. евро, сн. " Литгрид "
Трите уреди със синхронни кондензатори са част от междусистемната връзка LitPol Link сред Литва и Полша. Тя е с потенциал до 500 МВ и играе основна роля в отделянето на балтийските електроенергийни системи от основания по руско време остров БРЕЛЛ (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия) и през февруари 2025 година Именно тези синхронни кондензатори обезпечават устойчиво напрежение в мрежата на Литва и тя остава уравновесена макар немалкото възобновими енергийни източници (ВЕИ).
У нас разчитат на Топлоелектрическа централа, до момента в който не стане късно
За съпоставяне българският ЕСО няма нито един подобен кондензатор в своите подстанции. Оправданието за това е, че до момента не е имало сходна нужда поради турбините в ТЕЦ-овете. Да, обаче единствено за две години стопираха две от въглищните централи, а останалите две – държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " и частната Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", с конфигурирана обща мощ от 1300 МВ, работят с лимитирани благоприятни условия съгласно пазарната обстановка – нормално на половина.
Още по тематиката
29 януари 2026 16:16
Вярно е, че в Литва има доста вятърни паркове – 2700 МВ или близо 45 на 100 от конфигурираните ВЕИ, и техните турбини способстват за нужната инерцията в системата, а у нас перките са малко над 700 МВ. Там обаче батериите са много по-малко от българските.
В последните месеци у нас непрекъснато се разяснява казусът с неналичието на " въртящ миг " в мрежата. Повдига се даже въпросът за поддръжка на въглищните централи посредством контракти за потенциали или за еластичност, които да им разрешават да получават доходи за това, че остават разполагаем за активиране при поискване от преносния оператор.
Дали на ЕСО би излязло по-евтино да конфигурира синхронни кондензатори на свои подстанции , вместо да заплаща за въглищни мощности в запас, е въпрос на оценка. Която обаче на този стадий май никой не счита да прави, с цел да се откри сходно на литовското решение за казуса с незадоволителната инерция в българската мрежа.
Батерии за вътрешни мрежови нужди
Другата " загадка " на уравновесената преносна мрежа на Литва и неналичието на проблеми с ВЕИ са четирите държавни батерийни системи. Те са финансирани от европейския Механизъм за възобновяване и резистентност. Любопитното при тях е, че са с идентични конфигурирана мощ и потенциал за предпазване на електрическата енергия – по 50 МВ всеки от парковете или 200 MВ общо. Докато конфигурираните в България са с разнообразни мощ и потенциал. Четирите батерийни парка в Литва се ръководят от държавната компания " Енерджи селс ", която е благосъстоятелност на Министерството на енергетиката и е част от групата на " Литгрид ". Останалите три са край Шяуляй, Алитус и Утена.
Държавният батериен парк до подстанцията на " Литгрид " край Вилньос
Другото забавно нещо е, че тези уреди се употребяват единствено за балансирането на ВЕИ-тата. Те въобще не играят на пазара , както българските системи за предпазване на ток. Зареждането и разреждането им от мрежата на " Литгрид " става съгласно потребностите на преносния оператор, нямат нищо общо с пазара и цените, изяснява Юстинас Мачулайтес, работещ в батерийния парк наоколо до една от подстанциите край литовската столица Вилнюс. Съоръжението постоянно се държи на 50 % мощ , с цел да може да се употребява дейно за потребностите на балансирането на системата и запазването на честотата на мрежата, добавя той.
Възможно е след 2031 година, когато завърши цялостната синхронизация на балтийските енергийни системи с европейската, държавните акумулатори да разработят спомагателни услуги за частни компании и даже продажба на част от активите. Засега обаче те са скъп запас на оператора за гарантиране сигурността на доставките.
Още по тематиката
21 май 2023 08:36
За съпоставяне българският ЕСО няма нито една своя батерия за предпазване на електрическа енергия . Оправданията са със възбраната в еврорегламент метафоричен оператор да има такива уреди. В Литва обаче това ограничаване е преодоляно с обособеното от " Литгрид " сдружение " Енерджи селс ", което работи в синхрон с " Литгрид ".
Българският държавен оператор за акумулатори, който не прави нищо
Литовският метод умерено може да бъде прибавен, защото " Българският енергиен холдинг " има сдружението " Национален енергиен оператор " (НЕО), на електрическа енергия. За три години обаче сдружението, на което бе възложен капитал от 30 млн. лева, изхарчи 4 млн. лева от тях и не направи нито една батерия. То даже не кандидатства за европейско финансиране по проекта за възобновяване и развиване за 1.2 милиарда лева за лични акумулатори, до момента в който редица частни компании се възползваха от безвъзмездното финансиране, както са създали и литовците.
НЕО обаче са похарчили пари за проучване и решили, че има заплаха, в случай че се включат в процедурата за субсидиране ReStore – и по тази причина не взели участие. Каква е заплахата, по този начин и не е ясно, само че за премия шефът на НЕО Александър Михайлов неотдавна беше пратен от новото държавно управление да управлява плановата компания за градежа на двата нови реактора на площадката на АЕЦ " Козлодуй ".
От " Енерджи селс " обаче рискували и получили безплатни 79.5 млн. евро по литовскиа проект за възобновяване и резистентност " Ново потомство Литва " за четирите парка, чиято обща стойност е 117 млн. евро. И от " Литгрид " настояват, че към този момент се оправят с балансирането на ВЕИ.
Предстои обаче възобновимите централи да се усилват и да доближат дял от 65-75 на 100 в мрежата до края на 2026 година Според проектите на литовския оператор до 2028 година те ще възлизат на близо 8000 МВ и ще покриват 90 до 100 % от потребностите на страната. При батериите желанията са да доближат 2000 МВ.
Още по тематиката
18 юни 2024 17:34
А сега българският ЕСО пробва всевъзможни еквилибристики за балансиране на наличните възобновими близо 7000 МВ – главно слънчеви, мощности, и на 3600 МВ акумулатори, които освен това също нарастват. Инвестиционните планове за предпазване на електрическа енергия у нас, съгласно изнесени през март данни на Министерството на енергетиката. Голяма част от тях, естествено, няма да се осъществят, само че все пак числата са внушителни и главоболията на преносния оператор при ръководството на тази мощности евентуално ще стават все по-силни. А хапче против тях е план като батерийния в Литва.
Почти идентични ПАВЕЦ – друг подход
Също като българите, литовците си имат ПАВЕЦ от руско време – " Круонис ". Но за разлика от нашата " Чаира ", която аварира и през днешния ден работят единствено два от четирите ѝ хидроаграгата, тяхната е осъвременена с пари от еврофонордовете и заем за 105 млн. евро от Европейската капиталова банка. Работят и четирите ѝ мощности – всяка от 225 МВ. Нещо повече, сега нейният оператор " Игнитис " работи върху инсталирането на спомагателна тръба, свързваща горния и долния изравнител на ПАВЕЦ " Круонис ". Тя ще е с по-малка мощ – 110 МВ, тъй като е преценено, че към този момент няма потребност от по-голяма. До края на 2026 година би трябвало да е реалност увеличената мощ на хидросъоръжението до 1010 МВ. Иначе проектът при градежа на хидропомпената централа е бил тя да има общо осем тръби. Операторът на хидросъоръжението също по този начин конфигурира акумулатори за ток с мощ от 99 МВ като допълнение на опциите си за балансиране на системата. Този парк също се чака да проработи следващата година.
Четирите тръби на литовската ПАВЕЦ, чиято денивелация не е огромна като на " Чаира ", и петата в градеж, сн. " Литгрид "
В момента ПАВЕЦ " Круонис " може да обезпечи 94% от общите нужни енергийни запаси за Литва при положение на повреда и се задейства за под 2 минути. Българската " Чаира " е надалеч от тези параметри, а във връзка с потреблението на европейски финанси едвам в този момент се чака притежателят ѝ – " Националната електрическа компания ", да кандидатства за до 50 % евросубсидия за построяването на втори водоем към хидросъоръжението – язовир " Яденица ", което ще усили мощността на " Чаира " до 1000 МВ. През 2022 година планът бе оценен на 220 млн. евро, а преди време бе.
Литовските енергийни специалисти не просто приказват за шерване на мрежата при включване на разнообразни типове ВЕИ – за разлика от българските си сътрудници, те към този момент го вършат.
Виртуални хибридни мрежи в Литва, тук единствено приказки
Напусналият неотдавна политиката народен представител на ГЕРБ и някогашен енергиен министър Делян Добрев от няколко години изяснява пред енергийни конгреси, че се планува гъвкава скица за присъединение на производителите на ток, при която свободната в избрани часове мрежа да може да се употребява комбнирано от източници на сила, които работят сега, а не да е резервирана и да стои без натоварване. Подобен метод би икономисал на ЕСО милиони за създаване на нова мрежа и за подсилване потенциала ѝ, с цел да може да поеме многото искащи ВЕИ. Засега обаче това са единствено приказки по конгреси и кръгли маси.
В Литва, да вземем за пример, мрежата е минала към динамични връзки, споделя Игнас Юневичюс, отговарящ за възобновимите източници в " Литгрид ". От 2023 година насам всички съглашения за включване на ВЕИ в преносната мрежа са за гъвкаво свързване , което разрешава утрояване на използваемия потенциал на мрежата. Ако при обичайно свързване на 100 МВ слънце, действително производителите употребяват средногодишно към 20 % от потенциала, при хибридно свързване към мрежа за 100 МВ може да се причислят по 100 МВ слънце, вятър и акумулатори, които употребяват потенциала по друго време и по този начин действително вместо 100 МВ се включват 300 МВ.
Фотоволтаична сила, вятърните паркове и батериите получават едновременен достъп до 100% от наличния потенциал на мрежата (300% общо) като операторът следи в действително време натоварването на мрежата от трите източника. В случай, че комбинираното произвеждане от слънце и вятър надвиши 100%, операторът преценя кой от източниците да ограничи и осведоми производителите дали се чака сходно нещо преди отварянето на пазара за електрическа енергия за деня напред. Това намалява потребността от вложения в инфраструктура, означават от " Литгрид " -
В България обаче единствено се приказва за нещата, които действително са се случили в Литва. Но едва ли е от неведение, а по-скоро поради разнообразни стопански ползи.
Също преди толкоз време в изявление за Mediapool шефът на ЕСО Кирил Георгиев сподели, че с цел да се оправя преносният оператор с поддържането на мрежата,. Причината е, че работят турбините единствено на два нуклеарни и четири въглищни блока, което не е задоволително за обезпечаване на така наречен въртящ миг или инерция, нужна за поддържането на честотата на преносната мрежа и сигурността на електроенергийните доставки.
За съпоставяне Литва – с конфигурирани 6200 МВ слънчеви и вятърни централи, съвсем колкото българските, само че и с едвам 690 МВ акумулатори потенциал за предпазване, с 1000 МВ газови електроцентрали и също толкоз инсинератори, произвеждащи ток от горене на боклуци, без нито една топлоелектрическа или атомна централа, няма сходни проблеми.
Лесно и платено от Евросъюза
Две ефикасни решения ползват литовският електроенергиен метафоричен оператор " Литгрид " и държавното сдружение от същата енергийна група – " Енерджи селс ". И двете решения са елементарни и са съфинансирани от Европейския съюз.
Три от подстанциите на " Литгрид ", ситуирани като триъгълник на територията на страната – край градовете Алитус, Телшяй и Нерис, са оборудвани със синхронни кондензатори. Съоръженията могат да се задействат за секунди при потребност и тяхното въртене обезпечава инерцията, изисквана за поддържане на честотата на мрежата в нужната степен за покриване на моментните потребности от транспорт на сила, създадена от слънце. Това изяснява Артурас Колейшас, управител на програмата за синхронизация на мрежата на " Литгрид ", при обиколка на подстанцията в Алитус.
Подстанцията в Алитус, където е единият от синхронните кондензатори, е предпазена освен от кибер офанзиви, само че и физически с големи бетонни блокове. Решението е просто и дейно, а за укрепване на отбраната против дронове и в други подстанции се осъществя план, за който Европейски Съюз е отпуснал 22 млн. евро, сн. " Литгрид " Трите уреди със синхронни кондензатори са част от междусистемната връзка LitPol Link сред Литва и Полша. Тя е с потенциал до 500 МВ и играе основна роля в отделянето на балтийските електроенергийни системи от основания по руско време остров БРЕЛЛ (Беларус, Русия, Естония, Литва и Латвия) и през февруари 2025 година Именно тези синхронни кондензатори обезпечават устойчиво напрежение в мрежата на Литва и тя остава уравновесена макар немалкото възобновими енергийни източници (ВЕИ).
У нас разчитат на Топлоелектрическа централа, до момента в който не стане късно
За съпоставяне българският ЕСО няма нито един подобен кондензатор в своите подстанции. Оправданието за това е, че до момента не е имало сходна нужда поради турбините в ТЕЦ-овете. Да, обаче единствено за две години стопираха две от въглищните централи, а останалите две – държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " и частната Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", с конфигурирана обща мощ от 1300 МВ, работят с лимитирани благоприятни условия съгласно пазарната обстановка – нормално на половина.
Още по тематиката
29 януари 2026 16:16
Вярно е, че в Литва има доста вятърни паркове – 2700 МВ или близо 45 на 100 от конфигурираните ВЕИ, и техните турбини способстват за нужната инерцията в системата, а у нас перките са малко над 700 МВ. Там обаче батериите са много по-малко от българските.
В последните месеци у нас непрекъснато се разяснява казусът с неналичието на " въртящ миг " в мрежата. Повдига се даже въпросът за поддръжка на въглищните централи посредством контракти за потенциали или за еластичност, които да им разрешават да получават доходи за това, че остават разполагаем за активиране при поискване от преносния оператор.
Дали на ЕСО би излязло по-евтино да конфигурира синхронни кондензатори на свои подстанции , вместо да заплаща за въглищни мощности в запас, е въпрос на оценка. Която обаче на този стадий май никой не счита да прави, с цел да се откри сходно на литовското решение за казуса с незадоволителната инерция в българската мрежа.
Батерии за вътрешни мрежови нужди
Другата " загадка " на уравновесената преносна мрежа на Литва и неналичието на проблеми с ВЕИ са четирите държавни батерийни системи. Те са финансирани от европейския Механизъм за възобновяване и резистентност. Любопитното при тях е, че са с идентични конфигурирана мощ и потенциал за предпазване на електрическата енергия – по 50 МВ всеки от парковете или 200 MВ общо. Докато конфигурираните в България са с разнообразни мощ и потенциал. Четирите батерийни парка в Литва се ръководят от държавната компания " Енерджи селс ", която е благосъстоятелност на Министерството на енергетиката и е част от групата на " Литгрид ". Останалите три са край Шяуляй, Алитус и Утена.
Държавният батериен парк до подстанцията на " Литгрид " край Вилньос Другото забавно нещо е, че тези уреди се употребяват единствено за балансирането на ВЕИ-тата. Те въобще не играят на пазара , както българските системи за предпазване на ток. Зареждането и разреждането им от мрежата на " Литгрид " става съгласно потребностите на преносния оператор, нямат нищо общо с пазара и цените, изяснява Юстинас Мачулайтес, работещ в батерийния парк наоколо до една от подстанциите край литовската столица Вилнюс. Съоръжението постоянно се държи на 50 % мощ , с цел да може да се употребява дейно за потребностите на балансирането на системата и запазването на честотата на мрежата, добавя той.
Възможно е след 2031 година, когато завърши цялостната синхронизация на балтийските енергийни системи с европейската, държавните акумулатори да разработят спомагателни услуги за частни компании и даже продажба на част от активите. Засега обаче те са скъп запас на оператора за гарантиране сигурността на доставките.
Още по тематиката
21 май 2023 08:36
За съпоставяне българският ЕСО няма нито една своя батерия за предпазване на електрическа енергия . Оправданията са със възбраната в еврорегламент метафоричен оператор да има такива уреди. В Литва обаче това ограничаване е преодоляно с обособеното от " Литгрид " сдружение " Енерджи селс ", което работи в синхрон с " Литгрид ".
Българският държавен оператор за акумулатори, който не прави нищо
Литовският метод умерено може да бъде прибавен, защото " Българският енергиен холдинг " има сдружението " Национален енергиен оператор " (НЕО), на електрическа енергия. За три години обаче сдружението, на което бе възложен капитал от 30 млн. лева, изхарчи 4 млн. лева от тях и не направи нито една батерия. То даже не кандидатства за европейско финансиране по проекта за възобновяване и развиване за 1.2 милиарда лева за лични акумулатори, до момента в който редица частни компании се възползваха от безвъзмездното финансиране, както са създали и литовците.
НЕО обаче са похарчили пари за проучване и решили, че има заплаха, в случай че се включат в процедурата за субсидиране ReStore – и по тази причина не взели участие. Каква е заплахата, по този начин и не е ясно, само че за премия шефът на НЕО Александър Михайлов неотдавна беше пратен от новото държавно управление да управлява плановата компания за градежа на двата нови реактора на площадката на АЕЦ " Козлодуй ".
От " Енерджи селс " обаче рискували и получили безплатни 79.5 млн. евро по литовскиа проект за възобновяване и резистентност " Ново потомство Литва " за четирите парка, чиято обща стойност е 117 млн. евро. И от " Литгрид " настояват, че към този момент се оправят с балансирането на ВЕИ.
Предстои обаче възобновимите централи да се усилват и да доближат дял от 65-75 на 100 в мрежата до края на 2026 година Според проектите на литовския оператор до 2028 година те ще възлизат на близо 8000 МВ и ще покриват 90 до 100 % от потребностите на страната. При батериите желанията са да доближат 2000 МВ.
Още по тематиката
18 юни 2024 17:34
А сега българският ЕСО пробва всевъзможни еквилибристики за балансиране на наличните възобновими близо 7000 МВ – главно слънчеви, мощности, и на 3600 МВ акумулатори, които освен това също нарастват. Инвестиционните планове за предпазване на електрическа енергия у нас, съгласно изнесени през март данни на Министерството на енергетиката. Голяма част от тях, естествено, няма да се осъществят, само че все пак числата са внушителни и главоболията на преносния оператор при ръководството на тази мощности евентуално ще стават все по-силни. А хапче против тях е план като батерийния в Литва.
Почти идентични ПАВЕЦ – друг подход
Също като българите, литовците си имат ПАВЕЦ от руско време – " Круонис ". Но за разлика от нашата " Чаира ", която аварира и през днешния ден работят единствено два от четирите ѝ хидроаграгата, тяхната е осъвременена с пари от еврофонордовете и заем за 105 млн. евро от Европейската капиталова банка. Работят и четирите ѝ мощности – всяка от 225 МВ. Нещо повече, сега нейният оператор " Игнитис " работи върху инсталирането на спомагателна тръба, свързваща горния и долния изравнител на ПАВЕЦ " Круонис ". Тя ще е с по-малка мощ – 110 МВ, тъй като е преценено, че към този момент няма потребност от по-голяма. До края на 2026 година би трябвало да е реалност увеличената мощ на хидросъоръжението до 1010 МВ. Иначе проектът при градежа на хидропомпената централа е бил тя да има общо осем тръби. Операторът на хидросъоръжението също по този начин конфигурира акумулатори за ток с мощ от 99 МВ като допълнение на опциите си за балансиране на системата. Този парк също се чака да проработи следващата година.
Четирите тръби на литовската ПАВЕЦ, чиято денивелация не е огромна като на " Чаира ", и петата в градеж, сн. " Литгрид " В момента ПАВЕЦ " Круонис " може да обезпечи 94% от общите нужни енергийни запаси за Литва при положение на повреда и се задейства за под 2 минути. Българската " Чаира " е надалеч от тези параметри, а във връзка с потреблението на европейски финанси едвам в този момент се чака притежателят ѝ – " Националната електрическа компания ", да кандидатства за до 50 % евросубсидия за построяването на втори водоем към хидросъоръжението – язовир " Яденица ", което ще усили мощността на " Чаира " до 1000 МВ. През 2022 година планът бе оценен на 220 млн. евро, а преди време бе.
Литовските енергийни специалисти не просто приказват за шерване на мрежата при включване на разнообразни типове ВЕИ – за разлика от българските си сътрудници, те към този момент го вършат.
Виртуални хибридни мрежи в Литва, тук единствено приказки
Напусналият неотдавна политиката народен представител на ГЕРБ и някогашен енергиен министър Делян Добрев от няколко години изяснява пред енергийни конгреси, че се планува гъвкава скица за присъединение на производителите на ток, при която свободната в избрани часове мрежа да може да се употребява комбнирано от източници на сила, които работят сега, а не да е резервирана и да стои без натоварване. Подобен метод би икономисал на ЕСО милиони за създаване на нова мрежа и за подсилване потенциала ѝ, с цел да може да поеме многото искащи ВЕИ. Засега обаче това са единствено приказки по конгреси и кръгли маси.
В Литва, да вземем за пример, мрежата е минала към динамични връзки, споделя Игнас Юневичюс, отговарящ за възобновимите източници в " Литгрид ". От 2023 година насам всички съглашения за включване на ВЕИ в преносната мрежа са за гъвкаво свързване , което разрешава утрояване на използваемия потенциал на мрежата. Ако при обичайно свързване на 100 МВ слънце, действително производителите употребяват средногодишно към 20 % от потенциала, при хибридно свързване към мрежа за 100 МВ може да се причислят по 100 МВ слънце, вятър и акумулатори, които употребяват потенциала по друго време и по този начин действително вместо 100 МВ се включват 300 МВ.
Фотоволтаична сила, вятърните паркове и батериите получават едновременен достъп до 100% от наличния потенциал на мрежата (300% общо) като операторът следи в действително време натоварването на мрежата от трите източника. В случай, че комбинираното произвеждане от слънце и вятър надвиши 100%, операторът преценя кой от източниците да ограничи и осведоми производителите дали се чака сходно нещо преди отварянето на пазара за електрическа енергия за деня напред. Това намалява потребността от вложения в инфраструктура, означават от " Литгрид " -
В България обаче единствено се приказва за нещата, които действително са се случили в Литва. Но едва ли е от неведение, а по-скоро поради разнообразни стопански ползи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ