Проф. Николай Овчаров при близнаците на Перперикон - Учхисар и Ортахисар
Само преди месец пропътувах близо 600 км от егейското крайбрежие при Анталия към вътрешността на Мала Азия, с цел да видя невероятната историческа област Каподокия. Тя има неповторима геологическа конструкция, основана през кайнозойския интервал преди 62-65 милиона години. След серия вулканични изригвания и изливания на лава, регионът е затрупан с пълен слой меки туфи. При образуването на планините и най-много на хребета Таурус в централна Анатолия, в Кападокия се образуват дълбоки разломи. Изригват новите вулкани Ерджиес, Девели, Мелендиз, Кейчибоюран, Хасан и Гулудаг. Върхът на тяхната интензивност е в късния миоцен, когато изхвърляната от тях лава запълва низините в релефа, изравнява долините и скатовете и по този начин на мястото на старите планини се образува плато. По него се виждат конусите на към този момент изгасналите вулкани, замръзнали потоци лава, пластове сива пепел и пръснати фрагменти от пирит.
Следва интервал на ерозия и изветряване, а заради внезапно континенталния климат на Кападокия, с неочаквани и обилни температурни промени, в скалите се образуват пукнатини. Водата и ледът навлизат в тях и също способстват за разрушаването на вулканичните масиви. Така последователно се основават фамозните каменни стълбове „ худу " или „ перибаджалари " (тур. „ комини на феите " ). Това са причудливи каменни колони с форми най-много на „ гъби ", само че има и по-екзотични форми, като такива на фалоси.
На хората от древността Кападокия била „ Земята на красивите коне ". Първи заселници са хетите, а руините на столицата им Хатуша се намира на север от Невшехир. След упадъка на хетската страна тук си съперничат околни антични царства като Ликия и Фригия на запад и Урарту на изток. Това продължава до VІ в. прочие Хр., когато ликийският цар Крез е надвит от персийските войски на Кир Велики.
При династията на Ахеменидите Кападокия е тяхна сатрапия до завладяването от Александър Велики при похода му против Персия в 333 година прочие Хр. При подялбата на неговата голяма империя след гибелта му южната част на региона влиза във владенията на Селевкидите, а северната е релативно самостоятелна, само че се ръководи най-вече от слаби монарси. Така се стига до идването на римляните, които първо вършат тукашните царе свои васали, а през 18 година напълно подвластният от Рим финален цар на Кападокия Архелай ІV е задържан и екзекутиран. Страната е превърната в римска провинция, каквато остава и след разделянето на единната Римската империя в 395 година
Именно от Кападокия произлизат живелите през ІV в. основни Отци на християнството - Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Те са първите, дефинирали Християнския Символ на вярата, и не инцидентно се изобразяват в олтара на всяка православна черква. Те са една от аргументите, централната част на Кападокия да се трансформира в място за отшелничество и мистицизъм.
Вече във Византийската империя региона става сцена на конфликта й с доста врагове, измежду които персите, арабите и селждуките. След борбата при Манцикерт в 1071 година Кападокия попада под властта на Иконийския селджукски султанат, а след това е оспорвана сред турците, рицарите-кръстоносци и ромеите. Накрая регионът влиза в Османската империя; а след разпада й става част от Република Турция.
Създадените от природата причудливи форми от дълго време са създали усещане на хората. Меките туфи пък са изключително податливи на обработка, което е разрешило в тях да се издълбават пространства за живеене, които с вековете са се трансформирали в цели градове. Една от основните ми задания е да видя тези странни селища, представляващи значими аналогии за проучването и на нашия скалния град Перперикон.
В южната част на Кападокия има три такива надземни укрепени града. Днес те са известни с турските наименования Башхисар (Главния град), Ортахисар (Средния град) и Учхисар (Крайния град). Според наличните данни скалните изсичания там датират още от хетския интервал и не престават до османското настъпление. Без подозрение обаче разцветът е във византийската ера, когато те са превърнати в яки замъци.
Най-голямата Башхисар в покрайнините на днешния Ургюп съвсем не е непокътната. За сметка на това съумявам детайлно да прегледам другите две, намиращи се върху съвсем отвесни скали. Учхисар и Ортахисар са картинно ситуирани в центъра на актуалните едноименни села. Едната се намира върху 60-метрова скала, а другата е даже на по-висока – 86 м. Тези масиви са сходни на пчелни кошери и са безусловно надупчени като швейцарско сирене с голям брой стаи, зали, коридори и проходи. Неволно ми се появява асоциацията с кошер, в който вместо пчели са живели хора.
Все отново човешката организация е явна и това е изключително значимо за мен. Отчетливо са видни обособените етажи, на които е кипял живот. Видими са стаите за спане, кухните, резервоарите за събиране на скъпата дъждовна вода, каменните преси за правене на вино (шарапани). Между обособените пространства са водели стълбища, а в най-високата част личат следи от крепостните уреди. Всичко това е доста забавно за мен, тъй като изяснява много загадки и на скалния град Перперикон
Но Кападокия не е известна единствено с извисяващите се към небето естествени каменни изваяния. Само за нея са присъщи подземните градове, които постоянно изобщо не личат на повърхността. Най-известен е Деринкую (тур. „ бездънен бунар " ) - антично многоетажно подземно населено място в община Деринкую, вилает Невшехир. На дълбочина той доближава до към 60 м и съгласно изчисленията е побирал до 20 хиляди души по едно и също време дружно с домашните животни и питателните ресурси. Доскоро Деринкую се смяташе за най-големият оголен под земята град в Турция.
При обиколката си аз обаче проучвам и един разпознат напълно неотдавна монумент. При разрушаването на изоставени къщи в краен квартал на днешния Невшехир през 2013 година строителни служащи попадат на входове, водещи в същински лабиринт от издълбани в масива стаи и тунели. Проектът е замразен и градските управляващи викат археолози и геофизици, които стартират изследването. Кметът на Невшехир Хасан Унвер споделя, че „ първата диря за произхода на подземната мрежа е открита в антични документи, които разказват 30 огромни тунела за водоснабдяване ".
Още през 2014 година учените стартират да разкриват системата от жилищни пространства, ситуирани на голям брой етажи. Освен стаи за спане, в града през древността е имало кухни, винарни, параклиси, стълбища и работилници за произвеждане на маслени лампи. Археолозите намират доста артефакти - воденични камъни, каменни кръстове и керамика. Анализът демонстрира, че градът е употребен от жителите си най-активно от ранновизантийската ера до османското завладяване.
До през днешния ден археолози и геофизици са направили систематично изследване на повърхност от 4000 кв. км. Съвременните способи на сеизмична томография разрешават да се дефинира, че общата повърхност на подземния град може би е надхвърляла 460 000 кв. м, а тунелите евентуално са слизали на дълбочина от113 м в земята! Ако тези измервания се окажат правилни, тогава върхът за подземния град Деринкую ще бъде строшен.
Точно като Деринкую, подземният град Невшехир е бил оборудван със система за водоснабдяване и освежаване на въздуха, което разрешавало на хората да живеят там за много дълъг интервал от време. Историците допускат, че в случай че надземният град е бил застрашен от завладяване, жителите са вземали добитък и хранителни запаси и се зазиждали с каменни плочи в подземните пещери, оставайки там, до момента в който заплахата отмине.
проф. Николай Овчаров
Следва интервал на ерозия и изветряване, а заради внезапно континенталния климат на Кападокия, с неочаквани и обилни температурни промени, в скалите се образуват пукнатини. Водата и ледът навлизат в тях и също способстват за разрушаването на вулканичните масиви. Така последователно се основават фамозните каменни стълбове „ худу " или „ перибаджалари " (тур. „ комини на феите " ). Това са причудливи каменни колони с форми най-много на „ гъби ", само че има и по-екзотични форми, като такива на фалоси.
На хората от древността Кападокия била „ Земята на красивите коне ". Първи заселници са хетите, а руините на столицата им Хатуша се намира на север от Невшехир. След упадъка на хетската страна тук си съперничат околни антични царства като Ликия и Фригия на запад и Урарту на изток. Това продължава до VІ в. прочие Хр., когато ликийският цар Крез е надвит от персийските войски на Кир Велики.
При династията на Ахеменидите Кападокия е тяхна сатрапия до завладяването от Александър Велики при похода му против Персия в 333 година прочие Хр. При подялбата на неговата голяма империя след гибелта му южната част на региона влиза във владенията на Селевкидите, а северната е релативно самостоятелна, само че се ръководи най-вече от слаби монарси. Така се стига до идването на римляните, които първо вършат тукашните царе свои васали, а през 18 година напълно подвластният от Рим финален цар на Кападокия Архелай ІV е задържан и екзекутиран. Страната е превърната в римска провинция, каквато остава и след разделянето на единната Римската империя в 395 година
Именно от Кападокия произлизат живелите през ІV в. основни Отци на християнството - Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Те са първите, дефинирали Християнския Символ на вярата, и не инцидентно се изобразяват в олтара на всяка православна черква. Те са една от аргументите, централната част на Кападокия да се трансформира в място за отшелничество и мистицизъм.
Вече във Византийската империя региона става сцена на конфликта й с доста врагове, измежду които персите, арабите и селждуките. След борбата при Манцикерт в 1071 година Кападокия попада под властта на Иконийския селджукски султанат, а след това е оспорвана сред турците, рицарите-кръстоносци и ромеите. Накрая регионът влиза в Османската империя; а след разпада й става част от Република Турция.
Създадените от природата причудливи форми от дълго време са създали усещане на хората. Меките туфи пък са изключително податливи на обработка, което е разрешило в тях да се издълбават пространства за живеене, които с вековете са се трансформирали в цели градове. Една от основните ми задания е да видя тези странни селища, представляващи значими аналогии за проучването и на нашия скалния град Перперикон.
В южната част на Кападокия има три такива надземни укрепени града. Днес те са известни с турските наименования Башхисар (Главния град), Ортахисар (Средния град) и Учхисар (Крайния град). Според наличните данни скалните изсичания там датират още от хетския интервал и не престават до османското настъпление. Без подозрение обаче разцветът е във византийската ера, когато те са превърнати в яки замъци.
Най-голямата Башхисар в покрайнините на днешния Ургюп съвсем не е непокътната. За сметка на това съумявам детайлно да прегледам другите две, намиращи се върху съвсем отвесни скали. Учхисар и Ортахисар са картинно ситуирани в центъра на актуалните едноименни села. Едната се намира върху 60-метрова скала, а другата е даже на по-висока – 86 м. Тези масиви са сходни на пчелни кошери и са безусловно надупчени като швейцарско сирене с голям брой стаи, зали, коридори и проходи. Неволно ми се появява асоциацията с кошер, в който вместо пчели са живели хора.
Все отново човешката организация е явна и това е изключително значимо за мен. Отчетливо са видни обособените етажи, на които е кипял живот. Видими са стаите за спане, кухните, резервоарите за събиране на скъпата дъждовна вода, каменните преси за правене на вино (шарапани). Между обособените пространства са водели стълбища, а в най-високата част личат следи от крепостните уреди. Всичко това е доста забавно за мен, тъй като изяснява много загадки и на скалния град Перперикон
Но Кападокия не е известна единствено с извисяващите се към небето естествени каменни изваяния. Само за нея са присъщи подземните градове, които постоянно изобщо не личат на повърхността. Най-известен е Деринкую (тур. „ бездънен бунар " ) - антично многоетажно подземно населено място в община Деринкую, вилает Невшехир. На дълбочина той доближава до към 60 м и съгласно изчисленията е побирал до 20 хиляди души по едно и също време дружно с домашните животни и питателните ресурси. Доскоро Деринкую се смяташе за най-големият оголен под земята град в Турция.
При обиколката си аз обаче проучвам и един разпознат напълно неотдавна монумент. При разрушаването на изоставени къщи в краен квартал на днешния Невшехир през 2013 година строителни служащи попадат на входове, водещи в същински лабиринт от издълбани в масива стаи и тунели. Проектът е замразен и градските управляващи викат археолози и геофизици, които стартират изследването. Кметът на Невшехир Хасан Унвер споделя, че „ първата диря за произхода на подземната мрежа е открита в антични документи, които разказват 30 огромни тунела за водоснабдяване ".
Още през 2014 година учените стартират да разкриват системата от жилищни пространства, ситуирани на голям брой етажи. Освен стаи за спане, в града през древността е имало кухни, винарни, параклиси, стълбища и работилници за произвеждане на маслени лампи. Археолозите намират доста артефакти - воденични камъни, каменни кръстове и керамика. Анализът демонстрира, че градът е употребен от жителите си най-активно от ранновизантийската ера до османското завладяване.
До през днешния ден археолози и геофизици са направили систематично изследване на повърхност от 4000 кв. км. Съвременните способи на сеизмична томография разрешават да се дефинира, че общата повърхност на подземния град може би е надхвърляла 460 000 кв. м, а тунелите евентуално са слизали на дълбочина от113 м в земята! Ако тези измервания се окажат правилни, тогава върхът за подземния град Деринкую ще бъде строшен.
Точно като Деринкую, подземният град Невшехир е бил оборудван със система за водоснабдяване и освежаване на въздуха, което разрешавало на хората да живеят там за много дълъг интервал от време. Историците допускат, че в случай че надземният град е бил застрашен от завладяване, жителите са вземали добитък и хранителни запаси и се зазиждали с каменни плочи в подземните пещери, оставайки там, до момента в който заплахата отмине.
проф. Николай Овчаров
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ