Само преди дни премиерът Бойко Борисов обясняваше, че България няма

Само преди дни министър председателят Бойко Борисов обясняваше, че България няма да взима нов дълг, с цел да не заплащат идните генерации и ето, че такава опция към този момент се основава в проектозакона, с който ръководещите желаят да актуализират бюджета. Засега това е единствено опция. Днес стартират дебатите по плана в отрасловата комисия по бюджет и финанси и се чака до края на седмицата планът да бъде признат. Какво планува планът вижте тук, а претекстовете към него - тук.

За актуализацията, възможното вдишване на дълг и първи разбори какви са резултатите от болестта беседваме с Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.

Каква е оценката Ви за препоръчаната актуализация на бюджета?

-На фона на всички условности към правенето на прогнози за икономическо развиване, а оттова - и бюджетна политика, в подобен миг, консервативният метод на държавното управление наподобява рационален, вместо да разчита на цялостно възобновяване на стопанската система до края на годината. Разбира се, поради цялата неустановеност към дълбочината и продължителността на резултатите от пандемията, обстановката може да се окаже както по-лоша, по този начин и по-добра от плануваната. Но като цяло в такива условия е добре да се възнамерява консервативно, за разлика от това, което видяхме при бюджетното обмисляне за 2009 година

Защо смятате, че държавното управление промени позицията си за вдишване на нов дълг?

- Не бих споделил, че позицията е изменена, а по-скоро беше изчаквателна. Има прекалено много неустановеност към планирането сега - както виждаме, разпространението на пандемията в Европейски Съюз и останалите страни; предприеманите ограничаващи мерки; предстоящите стопански последствия и предприеманите ограничения от страна на държавните управления се менят ден за ден. Разбира се, в ретроспекция от позиция на края на март всеки може да каже, че всичко е било ясно, само че това не е по този начин. Най-малкото не беше явен обсегът на помощта за опазване на работни место, размерът ѝ, спомагателните средства за ликвидна поддръжка на фирмите, както и на семействата и така нататък Всичко това лишава време, правене на оценки, договаряния и така нататък И още веднъж в ретроспекция, евентуално най-рано следващата година, ще можем да вършим оценки дали ограниченията са били задоволителни и навременни и дали бюджетната актуализация е била премерена.

Имате ли към този момент обновени прогнози за българската стопанска система през 2020 година?

- На този стадий нямаме прогнози за развиването на стопанската система на страната през тази година.

Какъв дълг е по-добре да поеме България, в случай че се наложи - вътрешен или външен?

- Това ще зависи от положението на финансовите пазари, като задачата е поемането на дълг да е при оптимални условия. Ако финансовите пазари работят относително обикновено, доколкото това е допустимо в актуалната обстановка, се основава известна конкуренция сред вътрешен и външен пазар. Ако обаче ликвидността на интернационалните финансови пазари пресъхне, както това се случи през 2008-2009 година, тогава изобщо няма такава алтернатива. През последните години политиката по ръководство на обществения дълг претърпя съществени промени, в това число посредством няколко интернационалните излъчвания, което е добре за страната от позиция на привличане на бъдещо финансиране. Предстои да забележим по какъв начин ще реагират финансовите пазари, вътрешни и външни, на развиването на стопанската система и предлаганите от държавните управления и централните банки ограничения за справяне с следствията от пандемията.

В каква степен очаквате да пострада вътрешното ползване, което бе мотор на растежа на стопанската система през последните години?

-За момента се демонстрират два резултата върху потреблението - справедлива неспособност, като визити на заведения за хранене, увеселителни мероприятия, пътувания и така нататък, и неустановеност за бъдещите приходи, което води до отсрочване на редица действия, като покупки на коли, техника, поправки и така нататък Част от това ползване е вътрешно - да вземем за пример, заведения за хранене, поправки и други, което ще окаже въздействие върху растежа на Брутният вътрешен продукт, само че друга немалка част е ползване на вносни артикули и услуги, което няма да има резултат върху растежа, защото дружно с него понижава и вносът. Разбира се, ние сме при започване на забавянето на икономическа интензивност, която е подбудена повече от първият резултат - неспособност за ползване, т.е. хората не вървят на заведения за хранене и кафенета, само че не престават да си купуват храна и да пият кафе у дома, да вземем за пример. Ако обаче ограничаващите ограничения продължат прекомерно дълго, икономическите ограничения на държавното управление не доведат до стремежи резултат, може да се чака заледяване и даже загуба на приходи за семействата по линия на понижени хонорари, понижено работно време и съкращения. В тази обстановка, потреблението естествено може да се чака смяна в потребителските привички и стесняване на вътрешното ползване, а оттова - и на стопанската система като цяло.

В тази обстановка възможностите на България за влизането в по този начин наречената чакалня на еврозоната в каква степен се отдалечават?

- В тази обстановка може да се чака известно закъснение на процеса от страна на страните от еврозоната и ЕЦБ, защото обстановката е непредвидима. На фона на справяне с актуалната обстановка и присъединение на страна към ERM II мисля, че на всички е ясно какъв би бил целта на страните от еврозоната. Това обаче би трябвало да се трансформира само в закъснение, което е ясно комуникирано от тяхна страна през лятото, когато се очакваше окончателното решение. От българска страна стъпките са изпълнени, остана само нарастването на капитала на двете банки, като там също се следи прогрес.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Бюджет 2020 (43)