Атанас Скатов: Висок връх се качва с вяра и силна психика
Само преди дни Атанас Скатов се завърна от следващата си сполучлива експедиция, в която за към два месеца изкачи три осемхилядника – Канчендзьонга (8586 м), Гешербрум I (8080 м) и Гешербрум II (8035 м). Така той е стъпил към този момент на общо девет от върховете с височина над 8000 м над морското ниво, като му остават още пет, с цел да извърши фантазията си за Хималайската корона.
Алпинистът обаче няма доста време за отмора, тъй като наесен се отравя на ново тестване за тялото и мозъка му – връх Даулагири (8172 м) в Непал, който е седми по височина на планетата.
“Така го взех решение на връщане от Пакистан, другояче за тази година проектът е изпълнен. Трябваше да си дойда на 12 август, само че тъй като това стана две седмици по-рано, имам време да си умря и да се приготвя за есенния сезон ”, сподели в изявление за БГНЕС Скатов.
Алпинистът не крие, че последната, а и всяка друга експедиция е била изпълнена и с доста компликации.
“Когато си на експедиция, не знаеш даже след 5 минути какво ще се случи. Възможно е да зародят всевъзможни обстановки и би трябвало да се взимат бързи и верни решения “, показа той, а за образец даде дългите и изтощителни трекинги до базовия лагер, процеса на адаптация, разредения О2 във високата планина, както и ниските температури във височинните лагери през нощта.
“Когато пристигнеш на базовия лагер на някой връх, ти си цялостен с сила. Всеки ден адаптацията ти пораства, само че силата ти понижава. Когато тръгнеш към върха, към този момент нямаш толкоз доста сила, тъй като от 5000 м нагоре организмът не се възвръща. За това е доста мъчно “, изясни Скатов.
Той е безапелационен в едно – планината е рискова, а в нея всеки би трябвало да умее добре да преценя личните си благоприятни условия.
“Човешкото тяло не е GSM, на екрана на който да забележим какъв брой % му е батерията. Това би трябвало да го чувстваш и преценяваш с опит. Да усещаш какъв брой сили имаш за върха, както и ще можеш ли по-късно да слезеш от там “, предизвестява Скатов, тъй като слизането постоянно е по-опасно от изкачването.
Към всички, които желаят да се занимават алпинизъм, той насочва простички препоръки – да се вслушват във вътрешния си глас и да не бързат. Не е срамно човек даже да се откаже от някой връх. Самият той го е правил няколко пъти, тъй като животът съгласно него е най-голямата полезност и не трябва да бъде пожертван, макар че рисковете в планината са на всички места.
Атанас Скатов продължава да се придържа и към своя режим на хранене. От началото на 2012 година той е единствено на растителна храна. Всичко това стартира като елементарен опит, само че продължава към този момент повече от седем години. Алпинистът обаче не катери върхове самоцелно, а с това насочва обръщение за нуждата от запазване на природата.
“Населението нараства. В момента хората се хранят щедро с месо и животинска храна, само че това ще бъде невероятно след 50 години, да вземем за пример. Повече от 60% от селскостопанските площи се употребяват за изхранване на животните. Ние храним животните, а след това ние се храним с тях. По този метод се изпомпват ужасно доста запаси ”, счита той.
Промените в климата елементарно се следят отвисоко. На експедицията си до Гешербрум I и II Атанас Скатов вижда по какъв начин пътят е опустошен на няколко места от придошлата вода, в резултат на размразяване на ледниците в планината. Преди три години пък той прави трекинг в региона, а връщайки се тази пролет вижда, че едно цяло планинско езеро липсва.
“Хората да станат по-добри, по-човечни и да си оказват помощ един на различен. В България сме съвършен образец за разцепление. Когато се обединим и всеки даде от себе си, тогава нещата ще се трансформират “, прикани българският планинар.
Алпинистът обаче няма доста време за отмора, тъй като наесен се отравя на ново тестване за тялото и мозъка му – връх Даулагири (8172 м) в Непал, който е седми по височина на планетата.
“Така го взех решение на връщане от Пакистан, другояче за тази година проектът е изпълнен. Трябваше да си дойда на 12 август, само че тъй като това стана две седмици по-рано, имам време да си умря и да се приготвя за есенния сезон ”, сподели в изявление за БГНЕС Скатов.
Алпинистът не крие, че последната, а и всяка друга експедиция е била изпълнена и с доста компликации.
“Когато си на експедиция, не знаеш даже след 5 минути какво ще се случи. Възможно е да зародят всевъзможни обстановки и би трябвало да се взимат бързи и верни решения “, показа той, а за образец даде дългите и изтощителни трекинги до базовия лагер, процеса на адаптация, разредения О2 във високата планина, както и ниските температури във височинните лагери през нощта.
“Когато пристигнеш на базовия лагер на някой връх, ти си цялостен с сила. Всеки ден адаптацията ти пораства, само че силата ти понижава. Когато тръгнеш към върха, към този момент нямаш толкоз доста сила, тъй като от 5000 м нагоре организмът не се възвръща. За това е доста мъчно “, изясни Скатов.
Той е безапелационен в едно – планината е рискова, а в нея всеки би трябвало да умее добре да преценя личните си благоприятни условия.
“Човешкото тяло не е GSM, на екрана на който да забележим какъв брой % му е батерията. Това би трябвало да го чувстваш и преценяваш с опит. Да усещаш какъв брой сили имаш за върха, както и ще можеш ли по-късно да слезеш от там “, предизвестява Скатов, тъй като слизането постоянно е по-опасно от изкачването.
Към всички, които желаят да се занимават алпинизъм, той насочва простички препоръки – да се вслушват във вътрешния си глас и да не бързат. Не е срамно човек даже да се откаже от някой връх. Самият той го е правил няколко пъти, тъй като животът съгласно него е най-голямата полезност и не трябва да бъде пожертван, макар че рисковете в планината са на всички места.
Атанас Скатов продължава да се придържа и към своя режим на хранене. От началото на 2012 година той е единствено на растителна храна. Всичко това стартира като елементарен опит, само че продължава към този момент повече от седем години. Алпинистът обаче не катери върхове самоцелно, а с това насочва обръщение за нуждата от запазване на природата.
“Населението нараства. В момента хората се хранят щедро с месо и животинска храна, само че това ще бъде невероятно след 50 години, да вземем за пример. Повече от 60% от селскостопанските площи се употребяват за изхранване на животните. Ние храним животните, а след това ние се храним с тях. По този метод се изпомпват ужасно доста запаси ”, счита той.
Промените в климата елементарно се следят отвисоко. На експедицията си до Гешербрум I и II Атанас Скатов вижда по какъв начин пътят е опустошен на няколко места от придошлата вода, в резултат на размразяване на ледниците в планината. Преди три години пък той прави трекинг в региона, а връщайки се тази пролет вижда, че едно цяло планинско езеро липсва.
“Хората да станат по-добри, по-човечни и да си оказват помощ един на различен. В България сме съвършен образец за разцепление. Когато се обединим и всеки даде от себе си, тогава нещата ще се трансформират “, прикани българският планинар.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ