Само преди броени дни в медийното пространство излезе материал, в

Само преди броени дни в медийното пространство излезе материал, в който се показва, че правилото „ Един Китай “ не би трябвало да бъде променян. Нещо повече – публикацията дефинира правилото „ един Китай “ като „ категоричен “ и „ консенсус измежду интернационалната общественост “ и предвещава крах на всеки опит той да бъде „ оспорен “. В материала се следят и директни обвинявания към Съединени американски щати и други страни, които не биват директно посочени, че " предумишлено изопачават природата на тайванския въпрос като чисто вътрешен за Китай ". В отговор на това посланикът на Тайван в Гърция, Шърман С. Куо насочи непосредствено послание, което гласи следното:

" Уважаеми господин Редактор,

Бих желал да изразя своето неодобрение от публикацията на тематика „ Принципът за „ един Китай “ не може да бъде променян “, оповестена от Китайското посолство в София на 30 август. Правителството на Република Китай (Тайван) постоянно е приветствало интернационалните си другари, подкрепящи полезностите на Тайван като независимост и народна власт. Нормално е Тайван да приема стотици високопоставени посетители от разнообразни страни всяка година. Няма потребност Китай да реагира пресилено. Посещението на ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван е значим образец за дългогодишното и мощно другарство и партньорство сред Тайван и Съединени американски щати, обвързано с ползи в областта на сигурността.

Потвърждавам още веднъж, че Република Китай (Тайван) е суверенна, самостоятелна страна. Република Китай (Тайван) и Китайската Народна Република не са подчинени една на друга. Тайван е минал през развой на демократизация и е интернационално приет, зряла народна власт. Само държавното управление на Тайван, определено демократично, има правото да съставлява 23,5-милионния тайвански народ на интернационалната сцена, в това число и в системата на Организация на обединените нации. Елементите на модерната страна са суверенитет, народ, държавно управление и територия. Тайван има всичко изброено нагоре.

Когато става въпрос за статута на страната в края на Втората международна война, множеството хора ще си помислят за наличието на Декларацията от Кайро или Потсдамската декларация, само че по времето, когато тези две заявления са били оповестени, Япония към момента не се е предала на Съюзниците и към момента е имала законно Тайван. Документът, който в действителност взема решение въпроса за статута на Тайван след войната, е Мирният контракт от Сан Франциско от 1951 година, приет от интернационалното право. "

Резолюция 2758 (XXVI) на Общото заседание на Организация на обединените нации, призната през 1971 година, визира единствено представителството на Китай в Организация на обединените нации. Той не дава правно позволение на КНР да съставлява Тайван в системата на Организация на обединените нации, нито показва, че Тайван е част от КНР. Следователно тази резолюция не взема решение въпроса за присъединяване на тайванския народ в Организация на обединените нации. В реалност правилото „ един Китай “, застъпен едностранно от китайското държавно управление, съставлява очевиден опит за анексиране на Тайван под законов предлог.

Както знаем, Организация на обединените нации от дълго време се поддава на политическия напън от страна на Китай, разглеждайки Тайван като част от Китай, посредством непозволено цитиране и неправилно пояснение на Резолюция 2758. Организацията предприе съществени ограничения, като отхвърли на тайванския народ достъп до постройките и пространствата на Организация на обединените нации, както за обиколки, по този начин и за участия в срещи и действия, лиши тайванските публицисти от правото на достъп до информация и приключи всички благоприятни условия за присъединяване на 23,5 милиона тайванци в системата на Организация на обединените нации. Този нелегитимен, неблагоразумен и безсърдечен метод очевидно нарушава основополагащия принцип на повсеместност, залегнал в Хартата на Организация на обединените нации.

Напоследък безмилостното усилване на вербалните офанзиви и военното заплашване от страна на Китай против Тайван освен ескалира напрежението в връзките сред двете страни на пролива, само че и провокира сериозна световна угриженост за районния мир и непоклатимост. Тайван се ангажира да поддържа статуквото на непоклатимост в Тайванския пролив и желае да позволи разликите сред двата пролива посредством разговор, учреден на равнопоставеност. Въпреки това, той безусловно няма да се преклони пред непрекъснатите опити на Китай за злонамерено угнетяване.

Организация на обединените нации неведнъж е подчертавала, че всички заинтригувани страни по света би трябвало да работят дружно, с цел да се оправят с провокациите в епохата след пандемията. Тайван желае и е в положение да направи всичко допустимо, с цел да поддържа световните старания за възобновяване след пандемия и да осъществя стабилно развиване. Той е признателен на дипломатическите съдружници и другарските народи за тяхната поддръжка и помощ в акцията му за присъединяване в системата на Организация на обединените нации. Той също по този начин приканва Организация на обединените нации съответно да признае откровените желания на тайванския народ да бъде част от системата на Организация на обединените нации, да одобри значимото присъединяване на Тайван в Организацията и нейните профилирани организации и да се въздържа от прегъване пред политическия напън от страна на Китай във връзка с изключването на Тайван.