Само преди 20-тина години тук е имало училище, с две

Само преди 20-тина години тук е имало учебно заведение, с две класни стаи, магазин, а къщите са били цялостни с хора. Днес от селото е останало единствено спомен. Обитаема е една-единствена къща, на самия завършек на селото, в която живеят двама души - кметският наместник и жена му. Това е цялото население по публични данни.

Лятно време и по празниците се отключват още 3 къщи, тази в която гостуваме, още една в съседство и една закупена неотдавна от варненски художник.

Намираме се в село Кракра.

Няколко дни преди да дойдем се понечвам да потърся информация, такава съвсем няма. Няма контакт или най-малко аз не намирам. По-късно ще разберем, че тук свършва пътят. " Оттук можеш единствено да си тръгнеш, няма къде да стигнеш ", ни споделя домакинята ни Виолета до момента в който си приказваме в дома й. От едната ни страна е портрета на прабаба й и прародител й, от другата икони. " Искам да реституирам храма в селото ", дала обещание си е тя. Та, до момента в който чака позволение за ремонта от владиката събира икони.

Питам я за легендата, че над селото тегне клетва.

Знае я от прабаба си. Според преданието в миналото в селото е живял доста богат турчин, който нямал деца. Дълги години чакал за рожба и най-после му се родил наследник. За пълнолетието си момчето получил хубав черен жребец. Според историята, по този начин както ни я споделя Виолета, пътят на момчето е пресрещнато от каруца, то пада и умира, а разяреният татко проклина селото - до 9 генерации да не се застояват там. Затова лека-полека селото се обезлюдявало. Разказва се, че същият този мъж е зазидал имането си в стените на къщата си.

Нека стартира с това, че идваме тук в най-ветровития ден на седмицата при започване на януари. Карам постепенно по остарелия прав път, сухите клони на дърветата заплашително се извиват над нас. Не спирам съвсем на никое място по път. Гледаме безмълвно черната земя. Идваме без проект, решили да потърсим хора на място, които да ни опишат. Предварително ми бяха споделили, че последните годни част от жителите се върнали и все още тук живеят 30-тина индивида.

Това не се оказа правилно... Не намираме никого. Само Виолета и кметския наместник Панко.

Две улици. Толкова има в Кракра. Посрещат ни празни къщи и обрасли дворове. След 20-тина минути вървене осъзнаваме, че няма даже животни, няма кучета, няма котки. Нищо и никого. Няма даже птици. Единствено ни посреща вятърът.

Той съживява селото ужасяващо. Вървим в безмълвие, а към нас поскръцват прозорци, помръдват порти, тревата се омачква като че ли в човешки стъпки.

Къщите ни привикват, приказват ни. Вятърът минава през нечий зарязан дом, през двора, съвсем като в шепот. Призрачно е. " После ще отидем на черква ", споделяме си, въпреки всичко е и неделя.

В селото къщи не се продават. Само това знаем.

Но да се върнем на думите на Виолета. Родом е отсам, въпреки да си идва единствено в почивните дни. Гледа пчели, 170 кошера. Постепенно е реставрирала къщата, другояче от години живее във Варна. Заминала още млада, с цел да търси работа.

От нея научаваме, че единствено преди 20-тина години е било цялостно с хора и живот. " По мое време учебното заведение работеше, а събота и неделя се събирахме да гледаме филми. Ето го и хоремага ", сочи с ръка по надолу по улицата. Тогава Кракра стартира да обезлюдява, една по една къщите били заключвани вечно. Докато останала една-единствена - тази на кметския наместник и жена му.

От розовото учебно заведение не е останало съвсем нищо. На детските люлки в центъра през днешния ден се люлее само овятърът, няма магазин, аптека, няма рейс до тук.. единствено черна земя и опустели къщи и двама души, които пазят селото.

Последните две души в Кракра.