Щастието е вредно
Само по себе си това е една заблуда. Красива заблуда, само че въпреки всичко заблуда.
Опитайте се да си спомните миг, в който сте се чувствали същински благополучен (сватба, раждане на дете и така нататък – това са житейските клишета, които всеки би изредил) и по-важното: какъв брой време сте запазили това положение на благополучие.
Истината е, че чисто, същинско, неподправено благополучие не съществува. И най-много непрекъснато.
Колкото по-бързо се примирим с този факт, толкоз по-бързо ще имаме късмет да се усещаме добре и в естетика със себе си и с другите.
Щастието и по-скоро стремежът към благополучие са извънредно нездравословни, тъй като, до момента в който се мъчим да бъдем щастливи, евентуално пропущаме доста щастливи моменти. Докато търсим благополучие, пропущаме благополучие.
Не единствено това – в търсене на щастието упрекваме себе си, че не можем да го реализираме, непрекъснато търсим способи да удовлетворим илюзията си за благополучие, надпреварваме се със ориста, съпоставяме се с другите, като се заблуждаваме, че те са доста щастливи, а ние не сме. Всичко това е извънредно нездравословно, тъй като пропущаме да живеем. А отминалото време няма да се върне. И в този момент, до момента в който четете това, текат секунди от живота ви, които в никакъв случай повече не могат да се повторят. Затова отдавайте времето си – най-ценното ни владеене – единствено на хората, които заслужават това.
Никога пеперудките в стомаха не не престават постоянно, в никакъв случай еуфорията не може да ви държи денонощия наред.
Животът е просто естествен. Един елементарен, естествен живот – и това е прелестно.
