Как се случи така, че плановете на Путин да изнудва Европа с газа се провалиха?
Само осем месеца откакто Русия нахлу в Украйна, 27-те страни от Европейски Съюз потърсиха нови снабдители на към 80% от природния газ, който използваха от Москва.
През летните месеци в Европа се трупаха допустимо най-лошите сюжети. Министърът на стопанската система на Германия предизвести за „ пагубно “ затваряне на промишлени предприятия, развалени вериги за доставки и всеобща безработица. Президентът на Франция прикани жителите да понижат отоплението. Испания попита за какво страни, които не са разчитали на съветския газ, би трябвало да избавят съседите си, които преди този момент са им изнасяли лекции за фискална дисциплинираност.
Междувременно някогашният съветски президент Дмитрий Медведев радостно предвижда, че европейците ще „ мръзнат в домовете си “, тъй като не са помислили за следствията от поддръжката си за Украйна. „ Студът идва скоро “, сподели той заплашително през юни предходната година.
Сега, когато Европейският съюз навлиза в последния месец от метеорологичната зима за 2023 година, знаците демонстрират, че държавите-членки са претърпели историческа рецесия – и то освен тъй като зимата се оказа по-мека, в сравнение с Медведев предвижда.
В рамките на осем месеца откакто съветските войски стъпиха на украинска земя, Европейски Съюз размени към 80% от природния газ, който идваше през тръбопроводи от Русия, и построи чисто нова инфраструктура за течен природен газ. Държавите откриха изобретателни способи с цел да си оказват помощ взаимно при дефицит и сполучливо следват политики за икономисване на сила.
Холандия, да вземем за пример, най-големият производител на природен газ в Европейски Съюз, разчиташе на съветски газ за 15-20% от доставките си. Тя закри голямото си находище в Гронинген, само че удвои потенциала си за импорт на полутечен природен газ, като построи уреди за предпазване и регазификация в Ротердам и Еемсхафен. Страната употребява спомагателния потенциал, с цел да отговори на вътрешното търсене, което съумя да достави газ на Чехия, Германия и Франция. Както на всички места другаде, потребителските цени на силата скочиха, само че бяха субсидирани и лимитирани.
Имаше паники, че някои европейски държавни управления ще отговорят на рецесията, като приоритизират личните си енергийни доставки и не споделят със съседите си, само че Европа съумя да избегне изкушението на протекционизма и съумя да резервира вътрешния си пазар недокоснат.
Спот цените на газа паднаха до към 55 евро за мегаватчас (MWh) в понеделник. На това равнище те бяха преди началото на войната. През цялата предходна година търсенето на газ в Европейски Съюз е било с 12% по-ниско от междинното за интервала 2019-2021 година, пресмята Bruegel.
Германия, която има мощна взаимозависимост от износа на сила от Русия, съумя да употребява 14% по-малко газ през 2022 година, в сравнение с е правила приблизително през годините от 2018 до 2021 година През февруари хранилищата на газ са цялостни до 80% спрямо 36% за същия интервал на предходната година. Въпреки че високите цени на газа се отразиха на немската промишленост, вредите не са пагубни. Докато Брутният вътрешен продукт на най-голямата стопанска система в Европа спадна с 0,2% от октомври до декември, предходната седмица държавното управление усъвършенства прогнозата си за идната година, като регистрира, че рецесията ще бъде „ по-кратка и по-лека “ от предстоящото.
Скандинавските страни бяха още по-успешни в намаляването на потреблението на газ. Дания понижи общото търсене – за произвеждане на електрическа енергия, индустрия и битово отопление – с 24%, Швеция с 36% а Финландия със забележителните 47% (въпреки че природният газ съставлява единствено 5% % от общите енергийни потребности на страната).
Миналото лято някои южноевропейски страни алармираха за отвращение да споделят поравно тежестта на спестяването на сила. Испания се съгласи на 7-8% понижение на потреблението на газ, откакто аргументира, че единната цел от 15% просто не е обективна за страни, които като нея не са мощно подвластни от съветския газ, и които са си „ свършили домашното “, когато става дума за диверсифициране на енергийните доставки. И въпреки всичко, през юли ръководеното от социалистите съдружно държавно управление разгласи серия от ограничения, предопределени да оказват помощ за понижаване на потреблението на сила в страната и потреблението на съветски нефт и газ. Много от самодейностите се основаваха на спестовност и здрав разсъдък.
Мерките, които ще останат в действие до този ноември, слагат строги ограничавания за температурите на климатизацията и отоплението в публични и огромни търговски здания. Съгласно постановлението отоплението в търговски центрове, кина, театри, гари и летища не би трябвало да се настройва над 19C през зимата, а климатиците не би трябвало да се настройват под 27C през лятото.
В резултат Испания в последна сметка реализира задачата, с която не беше склонна да се ангажира: сред август и ноември страната понижи търсенето си на природен газ с 15% спрямо равнището на ползване за същия интервал за последните пет години.
Във Франция напъните за икономисване на сила се трансфораха в сложна борба, защото няколко основни френски нуклеарни реактора бяха подложени на ремонт или обезопасяване, тъкмо когато бяха нужни повече от всеки път.
От началото на май до края на октомври към половината от 56-те реактора на Франция не работеха заради ремонтни действия, трансформирайки страната от най-големия експортьор на електрическа енергия в Европа в чист вносител. Една от страните, нараснали износа на електрическа енергия за Франция през този интервал, е Германия, която от своя страна внася повече газ от западната си съседка. След като френските управляващи приготвиха проекти за деяние за най-лошия сюжет на спиране на тока през декември, обстановката се стабилизира. До средата на януари 73% от нуклеарния флот на Франция беше още веднъж в употреба, което й оказа помощ да си върне мястото на най-големия експортьор на електрическа енергия в Европейски Съюз.
Когато нуклеарните централи изпитваха усложнения, пристигна моментът на възобновимите енергийни източници да блеснат. Според разбор на мозъчния концерн Ember Climate Европейски Съюз през 2022 година е черпил 22% от своята електрическа енергия от слънчева и вятърна сила, като за първи път възобновимите енергийни източници надминават газа.
Забележително е, че Швеция,, от дълго време доминирана от нуклеарна и водноелектрическа сила, стана най-големият експортьор на електрическа енергия в Европа през 2022 година, продавайки 20% от продукцията си в чужбина – частично с помощта на бързия напредък на произвеждане на вятърна сила на сушата. Сега вятърът е третият по величина източник на електричество в Швеция и проектите са да производството да се усилва.
Капацитетът на вятърната сила на Финландия се е нараснал със 75% единствено за предходната година, позволявайки на страната да усили енергийната си самодостатъчност.
Плановете за разширение на производството на възобновима сила в действителност бяха коренно ускорени от енергийната рецесия и в трите скандинавски страни. Прогнозира се, че производството на вятърна и слънчева сила ще се удвои до 2030 година и вятърът ще бъде преобладаващият източник на сила.
В последна сметка решението на Владимир Путин да поведе енергийна война ще помогне на Швеция да създава 65% от силата си от възобновими източници до края на десетилетието, Финландия – 51% и Дания – 55%.
Една година на преосмисляне на енергийните доставки не направи Европа по-чиста. В Полша, която към момента разчита на въглища за огромна част от потребностите си за отопление, държавното управление вкара надбавка за въглища и замрази цените на електрическата енергия за обособените семейства. След като дребните и междинните предприятия се бореха със сметките за сила, неведнъж по-големи от тези през предходните години, държавното управление вкара замрази и тях.
Кризата докара до закъснение на проектите на доста страни последователно да отстранен въглищата. Въпросът съвсем отпадна от дневния ред на Полша, а в България депутатите гласоподаваха за отсрочване на проектите за последователно унищожаване на въглищни централи.
Текстът е оповестен в „ „, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
През летните месеци в Европа се трупаха допустимо най-лошите сюжети. Министърът на стопанската система на Германия предизвести за „ пагубно “ затваряне на промишлени предприятия, развалени вериги за доставки и всеобща безработица. Президентът на Франция прикани жителите да понижат отоплението. Испания попита за какво страни, които не са разчитали на съветския газ, би трябвало да избавят съседите си, които преди този момент са им изнасяли лекции за фискална дисциплинираност.
Междувременно някогашният съветски президент Дмитрий Медведев радостно предвижда, че европейците ще „ мръзнат в домовете си “, тъй като не са помислили за следствията от поддръжката си за Украйна. „ Студът идва скоро “, сподели той заплашително през юни предходната година.
Сега, когато Европейският съюз навлиза в последния месец от метеорологичната зима за 2023 година, знаците демонстрират, че държавите-членки са претърпели историческа рецесия – и то освен тъй като зимата се оказа по-мека, в сравнение с Медведев предвижда.
В рамките на осем месеца откакто съветските войски стъпиха на украинска земя, Европейски Съюз размени към 80% от природния газ, който идваше през тръбопроводи от Русия, и построи чисто нова инфраструктура за течен природен газ. Държавите откриха изобретателни способи с цел да си оказват помощ взаимно при дефицит и сполучливо следват политики за икономисване на сила.
Холандия, да вземем за пример, най-големият производител на природен газ в Европейски Съюз, разчиташе на съветски газ за 15-20% от доставките си. Тя закри голямото си находище в Гронинген, само че удвои потенциала си за импорт на полутечен природен газ, като построи уреди за предпазване и регазификация в Ротердам и Еемсхафен. Страната употребява спомагателния потенциал, с цел да отговори на вътрешното търсене, което съумя да достави газ на Чехия, Германия и Франция. Както на всички места другаде, потребителските цени на силата скочиха, само че бяха субсидирани и лимитирани.
Имаше паники, че някои европейски държавни управления ще отговорят на рецесията, като приоритизират личните си енергийни доставки и не споделят със съседите си, само че Европа съумя да избегне изкушението на протекционизма и съумя да резервира вътрешния си пазар недокоснат.
Спот цените на газа паднаха до към 55 евро за мегаватчас (MWh) в понеделник. На това равнище те бяха преди началото на войната. През цялата предходна година търсенето на газ в Европейски Съюз е било с 12% по-ниско от междинното за интервала 2019-2021 година, пресмята Bruegel.
Германия, която има мощна взаимозависимост от износа на сила от Русия, съумя да употребява 14% по-малко газ през 2022 година, в сравнение с е правила приблизително през годините от 2018 до 2021 година През февруари хранилищата на газ са цялостни до 80% спрямо 36% за същия интервал на предходната година. Въпреки че високите цени на газа се отразиха на немската промишленост, вредите не са пагубни. Докато Брутният вътрешен продукт на най-голямата стопанска система в Европа спадна с 0,2% от октомври до декември, предходната седмица държавното управление усъвършенства прогнозата си за идната година, като регистрира, че рецесията ще бъде „ по-кратка и по-лека “ от предстоящото.
Скандинавските страни бяха още по-успешни в намаляването на потреблението на газ. Дания понижи общото търсене – за произвеждане на електрическа енергия, индустрия и битово отопление – с 24%, Швеция с 36% а Финландия със забележителните 47% (въпреки че природният газ съставлява единствено 5% % от общите енергийни потребности на страната).
Миналото лято някои южноевропейски страни алармираха за отвращение да споделят поравно тежестта на спестяването на сила. Испания се съгласи на 7-8% понижение на потреблението на газ, откакто аргументира, че единната цел от 15% просто не е обективна за страни, които като нея не са мощно подвластни от съветския газ, и които са си „ свършили домашното “, когато става дума за диверсифициране на енергийните доставки. И въпреки всичко, през юли ръководеното от социалистите съдружно държавно управление разгласи серия от ограничения, предопределени да оказват помощ за понижаване на потреблението на сила в страната и потреблението на съветски нефт и газ. Много от самодейностите се основаваха на спестовност и здрав разсъдък.
Мерките, които ще останат в действие до този ноември, слагат строги ограничавания за температурите на климатизацията и отоплението в публични и огромни търговски здания. Съгласно постановлението отоплението в търговски центрове, кина, театри, гари и летища не би трябвало да се настройва над 19C през зимата, а климатиците не би трябвало да се настройват под 27C през лятото.
В резултат Испания в последна сметка реализира задачата, с която не беше склонна да се ангажира: сред август и ноември страната понижи търсенето си на природен газ с 15% спрямо равнището на ползване за същия интервал за последните пет години.
Във Франция напъните за икономисване на сила се трансфораха в сложна борба, защото няколко основни френски нуклеарни реактора бяха подложени на ремонт или обезопасяване, тъкмо когато бяха нужни повече от всеки път.
От началото на май до края на октомври към половината от 56-те реактора на Франция не работеха заради ремонтни действия, трансформирайки страната от най-големия експортьор на електрическа енергия в Европа в чист вносител. Една от страните, нараснали износа на електрическа енергия за Франция през този интервал, е Германия, която от своя страна внася повече газ от западната си съседка. След като френските управляващи приготвиха проекти за деяние за най-лошия сюжет на спиране на тока през декември, обстановката се стабилизира. До средата на януари 73% от нуклеарния флот на Франция беше още веднъж в употреба, което й оказа помощ да си върне мястото на най-големия експортьор на електрическа енергия в Европейски Съюз.
Когато нуклеарните централи изпитваха усложнения, пристигна моментът на възобновимите енергийни източници да блеснат. Според разбор на мозъчния концерн Ember Climate Европейски Съюз през 2022 година е черпил 22% от своята електрическа енергия от слънчева и вятърна сила, като за първи път възобновимите енергийни източници надминават газа.
Забележително е, че Швеция,, от дълго време доминирана от нуклеарна и водноелектрическа сила, стана най-големият експортьор на електрическа енергия в Европа през 2022 година, продавайки 20% от продукцията си в чужбина – частично с помощта на бързия напредък на произвеждане на вятърна сила на сушата. Сега вятърът е третият по величина източник на електричество в Швеция и проектите са да производството да се усилва.
Капацитетът на вятърната сила на Финландия се е нараснал със 75% единствено за предходната година, позволявайки на страната да усили енергийната си самодостатъчност.
Плановете за разширение на производството на възобновима сила в действителност бяха коренно ускорени от енергийната рецесия и в трите скандинавски страни. Прогнозира се, че производството на вятърна и слънчева сила ще се удвои до 2030 година и вятърът ще бъде преобладаващият източник на сила.
В последна сметка решението на Владимир Путин да поведе енергийна война ще помогне на Швеция да създава 65% от силата си от възобновими източници до края на десетилетието, Финландия – 51% и Дания – 55%.
Една година на преосмисляне на енергийните доставки не направи Европа по-чиста. В Полша, която към момента разчита на въглища за огромна част от потребностите си за отопление, държавното управление вкара надбавка за въглища и замрази цените на електрическата енергия за обособените семейства. След като дребните и междинните предприятия се бореха със сметките за сила, неведнъж по-големи от тези през предходните години, държавното управление вкара замрази и тях.
Кризата докара до закъснение на проектите на доста страни последователно да отстранен въглищата. Въпросът съвсем отпадна от дневния ред на Полша, а в България депутатите гласоподаваха за отсрочване на проектите за последователно унищожаване на въглищни централи.
Текстът е оповестен в „ „, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ