Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани... - думите на Ботев
Само оня, който е живял, страдал и плакал с народа си - единствено той може да го разбере и да му помогне.
Бог да елементарни умрелите за тяхното скотско самообладание, а на живите разум и разсъдък да дава.
Самоволната бедност умъртви и гения ми, и живота ми, и родителите ми.
Аз съм подготвен за задачата да употребя всичките страшни средства, с изключение на подлостта и лъжата, тъй като на първо място би трябвало да сме индивиди, след това към този момент българи и патриоти...
В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че огромни хора правят дребни работи, а огромните работи се правят от дребни хора.
Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето родно място.
Учителят би трябвало да бъде: толерантен като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски бедняк.
Науката и образованието нямат нищо общо с белите ръкавици, с високите шапки и с лаковите чепици.
Вярвам в единната обща мощ на человечески жанр на земното кълбо, с цел да твори положително.
Слава богу и дяволу, природата не ни е обеднила нито умствено, нито физически – за какво затова седиме на припек и плачеме, че петли ни кълват носовете?
Наистина, най-голямата добродетел в света е любовта към отечеството, само че какво да правиш, когато са малко на брой ония хора, които да схванат, че тая добродетел естествено е основа на друга – на любовта към близък.
У всеки един народ, при започване на неговото възобновление и приемане европейската просвета и цивилизация, се появяват на всяка една стъпка смешни, скръбни и дори възмутителни черти.
Нека ни дава Господ Бог повече разсъдък и по-малки пъпове!
Тежко, брате, се живее сред глупци неразбрани...
Носим c сито вода и мислиме, че оплодотворяваме е това бащината си равнища.
Само оня, който е свободен, единствено той може да се назова човек в цялостен смисъл на думата; а който почине за свободата, той не умира единствено за своето родно място, а за всичкия свят.
Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на барабан и главата си на бомба, пък ще да изляза на битка със стихиите...
Аз самоуверено мога да кажа, че в днешни времена е доста по-уместна една жива дума, нежели след време цели томове дипломатически или метафизичен разсъждения.
А гладът, морът и сиромашията са такива страшни мотори на революцията, щото за един залък самун или за една крачка напред индивидът не жалее ни дамата си, ни децата си, ни парцелът си, ни животът си...
Днес за през днешния ден политиката в света е такваз, каквато постоянно си е била, сиреч, както споделя остарялата поговорка: " Чатовете се ритат, магаретата теглят. "
Нито един човек не може да разбере степените на лудостта, в случай че не изучи мозъците на ония философи и дипломати, които се занимават със обществените и политически въпроси от безучастие или от нямай-къде.
Едно време и аз имах злощастие да мисля, че честността стои по-високо от шкембето и от гражданските приличия, само че дългогодишната умелост и здравият разсъдък ме увериха, че вътрешната хубост не коства и пробиена пара.
Най-напред науките бяха малко, от които излязоха доста хора, а през днешния ден доста хора, от които излиза малко просвета.
Който има маша, той не би трябвало да си гори пръстите.
Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще.
Инфо: www.webstage.bg
