Само няколко дни след настъпването на новата година главата на

Само няколко дни след настъпването на новата година главата на Римокатолическата черква - папа Франциск, дефинира в свое изявление като "егоизъм " държанието на двойки, които се грижат за домашни любимци, само че нямат деца или имат единствено едно дете. Това беше методът, по който папата реши да изрази своята угриженост по отношение на настъпилата „ демографска зима “ и решението на хората да отсрочват основаването на потомство.

Това не е първият път, в който папа Франциск адресира в свое послание актуалните настройки на хората към фамилията и неговите полезности. Този път обаче във фокуса на изказванието му не стояха социално-икономически аргументи като упоритости за печелене на пари, а прочувствените, като привързаността на хората към животните за сметка на основаване на деца.

„ В моята процедура няма такива хора. Любовта към домашния любим и към децата е напълно друга, с разнообразни отговорности и макар че и в двата случая приказваме за обич - тя не е взаимозаменяема “, споделя за vesti.bg Инна Бранева, психолог и психотерапевт. С нея разговаряхме по отношение на прочувствените аргументи и взетите решения за отсрочване или отвод от родителството.

Съществува ли дълг към обществото?

„ За да създадем деца, ние имаме нужда от едно вътрешно възприятие, блян, блян “, изяснява Бранева. „ Ако преди един век индивидът е бил подвластен от групата и групата от него, то в актуалния свят хората са индивидуализирани и в доста по-малка степен взаимообвързани по обществени признаци. Сега доста хора не усещат обвързване към обществото да раждат деца - това е тяхно персонално решение “ добавя тя.

Според Бранева повода за понижаване на раждаемостта е обусловена повече от социално-икономически и прочувствени фактори и не може да бъде посочена “егоизъм”. Проблемът с неналичието на обществена и финансова сигурност както за възрастните, по този начин за децата, е важен освен в България, само че и в страни като Англия и Съединени американски щати.

По думите на психолога, в исторически проект всеобщите военни спорове, ужасяващите международни войни, при които хората физически мъчно оцеляват и голям брой умират, водят до потребността от възобновяване на живота. А животът най-често се асоциира с децата, и този блян обуславя постоянно бейби взрив (както през 50-те години на ХХ век). Мирът способства доста повече хора да извървяват естествения си път. Наблюдава се прогресивно удължение на годините на младост и на интензивност до късна възраст, удължение на пълноценния живот.

Преди век и повече многодетните фамилии са били нужда, подбудена от високата детска смъртност (между 25-45%) - вследствие най-много на недохранване, липса на наставнически и медицински грижи, тежки болести - които към този момент са овладяни и лечими.

За уважението на персоналния избор

Някои консервативни общества,каквото е и нашето, към момента не са подготвени да одобряват решението на двойките да нямат деца, или да отсрочват основаването на деца по една или друга причина. Но това е въпрос на персонален избор и е належащо той да бъде почетен. Последствията и отговорността на избора да имаш дете са за цялостен живот, носени персонално от родителя, а не групово от обществото.

Истината е, че от ден на ден двойки в днешно време взимат решенията за основаване на дете не тъй като “така трябва” или под натиска на фамилията. Хората обмислят и възнамеряват това значимо решение, най-много когато се усещат прочувствено свързани, професионално и финансово задоволени.

Основно усложнение за дамите е изборът по какъв начин да съчетаят професионалното развиване и да не „ изтърват влака “ за основаване на семейство. Изкачването в кариерата и осъвременяването на знанията могат да бъдат лимитирани или даже стопирани след откъсването от работа за майчинство, или в последващите грижи за детето. Тази неустановеност кара доста дами да отсрочат персоналните житейски събития във времето.

„ Обществото е склонно да оказва напън “, споделя Бранева. На 20 години девойките са прекомерно млади, а когато станат на 30, като че ли отвред им се припомня по какъв начин “часовникът тиктака”. ”Този напън основава тревога в дамите, чувство за малоценност и взаимозависимост от биологичната причинност “, добавя още психологът.

Емоциите, които ни карат да не желаеме да бъдем родители

Причините, заради които двойките умишлено отсрочват значимата крачка към родителството, или даже се отхвърлят, са разнообразни.

„ Поради душевен контузии в детството си, някои хора се опасяват, че няма да бъдат положителни родители, както им се е случило с техните родители, че индивидът до тях може да не е подобаващ да бъде родител, или че техни неприятни прекарвания от детството могат да се повторят още веднъж с техните лични деца “, изяснява Бранева. Това би могло да докара както до отвращение за дете, по този начин и до компликации със зачеването, обусловени от несъзнаван блокаж.

Друг значим аспект е „ родителският потенциал “. „ Хората са в правото си да преценяват, че не са подготвени и/или че нямат потенциал да бъдат родители сега “, разяснява психологът. Те могат да усещат неустановеност в ресурсите си по отношение на базисните прочувствени потребности на едно дете - постоянна прочувствено среда, време и внимание, даже в способността си да подаряват обич. Или също, да не са спокойни по отношение на опциите си за обезпечаване на главните житейски потребности на детето - дом, храна, топлота, медицински грижи, обучение.

Разбира се, има и хора, които ясно за себе си декларират, че не желаят да имат деца. При тях решението може да бъде обвързвано с тяхна философско-морална система от възгледи, с чувството, че ще изгубят свободата си и досегашния метод на живот или други надълбоко персонални аргументи.

Детето е дълбока прочувствена връзка за цялостен живот. Да си родител е решение вечно. Дори родителят и детето да са разграничени от хиляди километри. Затова е значимо това решение да бъде взето от сърце, отговорно и с готовност. За да бъде детето щастливо, то има нужда.