Валентина Георгиева: Поставих си целта да се върна здрава
Само на 18 години Валентина Георгиева се класира пета на прескок на олимпийските игри в Париж в компанията на седемкратната златна медалистка Симон Байлс.
Пред bTV гимнастичката беше безапелационна, че извънредно доста се възхищава на американката, както и всички различен девойки във финала.
" Да съм един до друг с нея доста ме нахъсваше и мотивираше да изкарам спортната завист, която имам. Не считам, че съм нещо по-малко от всички останали, щом попаднах в този край. Караше ме да съумявам да я догоня, да се старая да я задмина. Просто нейната гимнастика не може да се съпостави с нашата ", сподели Георгиева.
" По време на квалификациите имаше ужасно доста страсти. Имах рожден ден, играх в първия поток, до последната гимнастичка не знаех дали ще съм във финала или не. Беше един много дълъг ден. Малко преди среднощ разбрах дали ще съм финалистка. Гледах да сдържа страстите си, тъй като знаех, че ще ме натовари душевен и не искахме да вършим механически неточности. На финала бях спокойна, върших своето и това, че съм здрава е най-важното. Не чаках даже да съм на пето място ", показа тя.
" Поставих си задачата да се върна здрава. Не потеглих с упования, тъй като следват разочарования. Не желаех да отчайвам себе си. Старах се за чисто изиграване и край ", добави още Георгиева.
Постижението й е впечатляващо и поради тежката травма, с която тя се бори няколко месеца преди Париж 2024. На европейското състезание в Мюнхен тя къса кръстни връзки на коляното.
" Самият ден стартира по този начин - с повече нерви. На квалификациите ми споделиха, че не можем да загряваме в формалната зала, а в подготвителната. Времето ни пришпори, осем девойки сме. Когато се качихме в формалната зала, чух, че имаме право на два опита за загрявка. Преди мен италианката съумя да се контузи и се паникьосах още повече. От момента, в който стъпих на подиума и се показах, ми е едно черно леке, не помня изключително доста. Усетих, че нещо ще стане, тъй като усетих и техническата неточност. В момента, в който паднах, в главата ми беше " Извадих си коляното! ". Не усетих болежка, само че по-скоро се изплаших. Припаднах за към 40 минути и се свестих в колата за спешна помощ. В болничното заведение прекарахме 5 часа по рентгени и други доктори. През цялото време желаех да си движа крайници, не ме болеше. Като споделиха, че може би е кръстна връзка, треньорът сподели, че възобновяване е 8 месеца и би трябвало да се въоръжа с самообладание ", показа Георгиева.
Тя не пропусна да благодари на треньора си Филип Янев, който през този интервал, а и през цялото време на кариерата й е до нея. А по време на възобновяване не ѝ разрешава да намерения за отричане.
" В началото останах сама, не допусках никого до себе си. Неотлъчно до мен беше треньорът Филип Янев. Две седмици след интервенцията - с шина и патерици, аз бях в залата. Това, че седях там, ме накара да се върна по-силна, тъй като не желаех историята да завършва с една травма. Да стигна до олимпийските игри беше изцяло задоволително, без значение дали има край или орден ", сподели тя.
Пред bTV гимнастичката беше безапелационна, че извънредно доста се възхищава на американката, както и всички различен девойки във финала.
" Да съм един до друг с нея доста ме нахъсваше и мотивираше да изкарам спортната завист, която имам. Не считам, че съм нещо по-малко от всички останали, щом попаднах в този край. Караше ме да съумявам да я догоня, да се старая да я задмина. Просто нейната гимнастика не може да се съпостави с нашата ", сподели Георгиева.
" По време на квалификациите имаше ужасно доста страсти. Имах рожден ден, играх в първия поток, до последната гимнастичка не знаех дали ще съм във финала или не. Беше един много дълъг ден. Малко преди среднощ разбрах дали ще съм финалистка. Гледах да сдържа страстите си, тъй като знаех, че ще ме натовари душевен и не искахме да вършим механически неточности. На финала бях спокойна, върших своето и това, че съм здрава е най-важното. Не чаках даже да съм на пето място ", показа тя.
" Поставих си задачата да се върна здрава. Не потеглих с упования, тъй като следват разочарования. Не желаех да отчайвам себе си. Старах се за чисто изиграване и край ", добави още Георгиева.
Постижението й е впечатляващо и поради тежката травма, с която тя се бори няколко месеца преди Париж 2024. На европейското състезание в Мюнхен тя къса кръстни връзки на коляното.
" Самият ден стартира по този начин - с повече нерви. На квалификациите ми споделиха, че не можем да загряваме в формалната зала, а в подготвителната. Времето ни пришпори, осем девойки сме. Когато се качихме в формалната зала, чух, че имаме право на два опита за загрявка. Преди мен италианката съумя да се контузи и се паникьосах още повече. От момента, в който стъпих на подиума и се показах, ми е едно черно леке, не помня изключително доста. Усетих, че нещо ще стане, тъй като усетих и техническата неточност. В момента, в който паднах, в главата ми беше " Извадих си коляното! ". Не усетих болежка, само че по-скоро се изплаших. Припаднах за към 40 минути и се свестих в колата за спешна помощ. В болничното заведение прекарахме 5 часа по рентгени и други доктори. През цялото време желаех да си движа крайници, не ме болеше. Като споделиха, че може би е кръстна връзка, треньорът сподели, че възобновяване е 8 месеца и би трябвало да се въоръжа с самообладание ", показа Георгиева.
Тя не пропусна да благодари на треньора си Филип Янев, който през този интервал, а и през цялото време на кариерата й е до нея. А по време на възобновяване не ѝ разрешава да намерения за отричане.
" В началото останах сама, не допусках никого до себе си. Неотлъчно до мен беше треньорът Филип Янев. Две седмици след интервенцията - с шина и патерици, аз бях в залата. Това, че седях там, ме накара да се върна по-силна, тъй като не желаех историята да завършва с една травма. Да стигна до олимпийските игри беше изцяло задоволително, без значение дали има край или орден ", сподели тя.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ