Две трети от българите не знаят, че правата им в реалния живот трябва да са защитени и онлайн
Само една трета от българите знаят, че би трябвало да бъдат спазвани и в интернет. Това е най-ниският индикатор в Европейския съюз, където приблизително 57% са наясно с този принцип.
На другия край по осведоменост са в страни като Люксембург (84%), Словения (83%) и Дания (82%), до момента в който покрай България са Румъния (39%) и Италия (40%).
Резултатите са от ново изследване Евробарометър, отдадено на така наречен и публикувано преди дни. В него се ревизира знаят ли (и какво по-точно) европейците, че тяхното държавно управление и евродепутати са одобрили през декември 2022 година препоръчана от Европеййската комисия Декларация по отношение на цифровите права и правила.
В нея апропо се споделя, че би трябвало да се сътвори " цифрова среда, която пази хората от дезинформация, манипулиране на информация и други форми на нездравословно наличие, в това число тормоз и принуждение, учредено на обществения пол, както и поддържа достъп до цифрово наличие, което отразява нашето културно и езиково разнообразие. "
Две трети от българите не знаят, че би трябвало и онлайн да се ползват правата им, в това число отбрана от дискриминация, дезинформация, закани, тормоз, принуждение.
Една година преди подписването на Декларацията - през декември 2021 година - Евробарометър разгласява друго сходно изследване и по отношение на тогава нищо не се е трансформирало в информираността на българите. И в него 34% са споделили в България, че знаят, само че съвсем две трети (64%) са дали отговор, че въобще не са чували, че отбраната на правата им офлайн би трябвало да важи и онлайн. Отново, това е най-слабият резултат в Европейски Съюз.
В същото изследване, извършено през септември 2021 година и преди подписването на Декларацията, всеки пети българин (20%, най-лошият резултат в ЕС) споделя, че не знае дали Европейският съюз пази добре правата им онлайн.
След това в държавното управление на Кирил Петков бе основано особено министерство на електронното ръководство, само че сформирането му като напълно нова конструкция лиши месеци и то действително проработи при започване на пролетта на 2022. Кабинетът " Петков " получи избор на съмнение на 22 юни и съобщи властта на 2 август. След това в България управляваха само държавни управления на президента Румен Радев и при тях, в случай че се съди по новия Евробарометър, информираността на българите въобще не се е подобрила. Съвет за цифровото десетилетие бе основан от държавното управление в средата на април 2023 година
Не че българите не са желали да знаят повече за онлайн правата си - през декември 2021 година всеки четвърти (40%) е споделил, че да бъдат осведомени по-добре би им било доста потребно, а още 37% - че би било много потребно. Само в Кипър (49%) и Малта (41%) далите отговор са посочили по-голяма поддръжка.
Всяко дете в Европа заслужава отбрана, права и почитание онлайн
В Декларацията за правата и правилата от декември 2022 година се споделя:
" Технологиите би трябвало да служат и да носят изгода на всички хора, живеещи в Европейски Съюз, и да им даде власт да преследват своите желания. Те не трябва да накърняват тяхната сигурност или фундаментални права. Подписалите декларацията ще се ангажират цифровата промяна да носи изгода за всеки и да усъвършенства живота на всички хора, живеещи в Европейски Съюз. Те ще подхващат ограничения да подсигуряват, че нашите права са спазвани и уважавани и онлайн, и офлайн. "
През март 2022 година европейците са помолени да класират на първо и второ място (от лист с 11) кои да са националните цели. При съчетание на резултатите от двата въпроса, отбрана на потребителите от хакерски атаки идва първа (30%), последвана от възстановяване на достъпа до високоскоростен интернет (27%) и отбрана против дезинформация и нелегално наличие (26%).
Любопитно е, че до момента в който за България постоянно се приказва като страна с незадоволителна отбрана на персоналните данни, както и от дезинформационни акции, а част от политиците изключително старателно работиха да върнат гласуването с бюлетини, изследването " Евробарометър " демонстрира, че българите имат по-различна визия за бъдещето. Всеки трети (34%) счита, че до 2030 година технологиите ще играят доста значима роля (още 34% споделят " много значима роля " ) в демократичния живот. Под това се имат поради благоприятни условия за гласоподаване, виртуални цивилен събирания, разкриване на достоверна информация и така нататък
Общо 68% от българите имат вяра, че до края на десетилетието технологиите ще играят значима или доста значима роля за демократичния живот, в това число за изборите.
На другия край по осведоменост са в страни като Люксембург (84%), Словения (83%) и Дания (82%), до момента в който покрай България са Румъния (39%) и Италия (40%).
Резултатите са от ново изследване Евробарометър, отдадено на така наречен и публикувано преди дни. В него се ревизира знаят ли (и какво по-точно) европейците, че тяхното държавно управление и евродепутати са одобрили през декември 2022 година препоръчана от Европеййската комисия Декларация по отношение на цифровите права и правила.
В нея апропо се споделя, че би трябвало да се сътвори " цифрова среда, която пази хората от дезинформация, манипулиране на информация и други форми на нездравословно наличие, в това число тормоз и принуждение, учредено на обществения пол, както и поддържа достъп до цифрово наличие, което отразява нашето културно и езиково разнообразие. "
Две трети от българите не знаят, че би трябвало и онлайн да се ползват правата им, в това число отбрана от дискриминация, дезинформация, закани, тормоз, принуждение.
Една година преди подписването на Декларацията - през декември 2021 година - Евробарометър разгласява друго сходно изследване и по отношение на тогава нищо не се е трансформирало в информираността на българите. И в него 34% са споделили в България, че знаят, само че съвсем две трети (64%) са дали отговор, че въобще не са чували, че отбраната на правата им офлайн би трябвало да важи и онлайн. Отново, това е най-слабият резултат в Европейски Съюз.
В същото изследване, извършено през септември 2021 година и преди подписването на Декларацията, всеки пети българин (20%, най-лошият резултат в ЕС) споделя, че не знае дали Европейският съюз пази добре правата им онлайн.
След това в държавното управление на Кирил Петков бе основано особено министерство на електронното ръководство, само че сформирането му като напълно нова конструкция лиши месеци и то действително проработи при започване на пролетта на 2022. Кабинетът " Петков " получи избор на съмнение на 22 юни и съобщи властта на 2 август. След това в България управляваха само държавни управления на президента Румен Радев и при тях, в случай че се съди по новия Евробарометър, информираността на българите въобще не се е подобрила. Съвет за цифровото десетилетие бе основан от държавното управление в средата на април 2023 година
Не че българите не са желали да знаят повече за онлайн правата си - през декември 2021 година всеки четвърти (40%) е споделил, че да бъдат осведомени по-добре би им било доста потребно, а още 37% - че би било много потребно. Само в Кипър (49%) и Малта (41%) далите отговор са посочили по-голяма поддръжка.
Всяко дете в Европа заслужава отбрана, права и почитание онлайн В Декларацията за правата и правилата от декември 2022 година се споделя:
" Технологиите би трябвало да служат и да носят изгода на всички хора, живеещи в Европейски Съюз, и да им даде власт да преследват своите желания. Те не трябва да накърняват тяхната сигурност или фундаментални права. Подписалите декларацията ще се ангажират цифровата промяна да носи изгода за всеки и да усъвършенства живота на всички хора, живеещи в Европейски Съюз. Те ще подхващат ограничения да подсигуряват, че нашите права са спазвани и уважавани и онлайн, и офлайн. "
През март 2022 година европейците са помолени да класират на първо и второ място (от лист с 11) кои да са националните цели. При съчетание на резултатите от двата въпроса, отбрана на потребителите от хакерски атаки идва първа (30%), последвана от възстановяване на достъпа до високоскоростен интернет (27%) и отбрана против дезинформация и нелегално наличие (26%).
Любопитно е, че до момента в който за България постоянно се приказва като страна с незадоволителна отбрана на персоналните данни, както и от дезинформационни акции, а част от политиците изключително старателно работиха да върнат гласуването с бюлетини, изследването " Евробарометър " демонстрира, че българите имат по-различна визия за бъдещето. Всеки трети (34%) счита, че до 2030 година технологиите ще играят доста значима роля (още 34% споделят " много значима роля " ) в демократичния живот. Под това се имат поради благоприятни условия за гласоподаване, виртуални цивилен събирания, разкриване на достоверна информация и така нататък
Общо 68% от българите имат вяра, че до края на десетилетието технологиите ще играят значима или доста значима роля за демократичния живот, в това число за изборите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ