Радвам се, че на червения килим в Кан има българска

Радвам се, че на аления килим в Кан има българска тирада, това е доста мощно, след толкоз доста години, в толкоз мощна секция. Това сподели Сюлейман Летифов за Българска телеграфна агенция, след като– копродукция сред Германия, Франция, България и Австрия, в която взе участие, завоюва

Действието в лентата на немската режисьорка Валеска Гризебах се развива в България, сниман е напълно у нас, с присъединяване на непрофесионални артисти и най-вече български снимачен екип, показват копродуцентите от „ Мирамар филм “.

Сюлейман Летифов влиза в облика на Саид, а отвън него прекарва дните си в сатовчанското село Кочан. Актьорската му кариера стартира инцидентно – с по този начин наречения „ стрийт кастинг “, с който екипът на Валеска Гризебах избира хората, които ще пресъздадат историята и в първия филм, сниман в региона на Гоце Делчев – „ Уестърн “ (2017), и в последващата им работа по „ Мечтаното премеждие “. Самият той, откакто получава покана безусловно на улицата, отива на първия кастинг от любознание, което след това го води.

Никога не ми е минавало през разум, за мен тази промишленост беше тотално непозната, споделя за пътя си до киното Сюлейман Летифов. Той добавя, че до оня миг неговата „ промишленост “ са пазарите, сергиите и панаирите, на които в продължение на години продава елементи за коли и мотоциклети. По думите му когато в региона младите отпътуват да работят по чужбина, а възрастните пазарят главно в аптеките и питателните магазини, се преориентира и стартира да се занимава с обработка на камък - поминък, известен в този край.

За мен „ Мечтаното премеждие “ в действителност беше мечтано, животът ми целият е премеждие, имам плевел живот и това, което се случи, като че ли бях квалифициран за него. За мен не беше непознато, живял съм в такива среди, живял съм подобен живот, описа Сюлейман Летифов за връзката си с облика на Саид, в който влиза в „ Мечтаното премеждие “.

Летифов не крие възхищението си от работата на креативния екип, осъществил продукцията, която завоюва Наградата на журито на кинофестивала в Кан. По думите му режисьорът Валеска Гризебах и нейните асистентки Маргарита Кудрина и Хенрике Майер са положили „ пет години непосилен труд, вървяха там, дето и мъже няма да имат храброст да отидат “.

След години на асортимент на актьорски състав и изследване стартират и фотосите в региона на Свиленград. Екипът избира „ за всяка роля точния човек, със ориста, с неговия си живот “, добави Летифов. Според него това прави кино лентата безусловно достоверен, а актьорите в никакъв случай не са имали ограничаване какво да споделят, нито сюжет, „ който да зубрят “. Просто се споделя: тази сценка би трябвало да е върху тази тема – или се ядосвате, или се водите, или се карате, описа още непрофесионалният артист от Кочан.

Думите са съвсем на актьорите, Валеска даваше доста малко думи от себе си, доста рядко, всичко друго си беше част от актьорите - с техните думи, с техния метод да го изкажат, придвижвания, усеща, в никакъв случай не са се престрували на други хора, сподели още Сюлейман Летифов.

Той счита, че Валеска Гризебах е основала едно семейство от хората, определени да вземат участие във кино лентата ѝ. „ Все едно цялостен живот всички сме били дружно, никой не се притесняваше да излезе пред камера “, уточни той и добави, че Гризебах е имала цялостно доверие на непрофесионалните артисти, селектирани след кастингите, въпреки че нищо от протичащото се на снимачната площадка не е било „ обикновено “.

След еуфорията от извоюваната премия, Сюлейман Летифов описа, че с неспокойствие се е върнал в родния си край. Тук си ми е най-благо, даже и в Кан бях като боец, чаках да пристигна моментът да си се прибера, добави той. Въпреки това не крие насладата от постигнатия триумф от целия екип.

Споменът за „ Мечтаното премеждие “ остава с него и след кино лентата с един от „ участниците “ в лентата – бялата, остаряла кола, която след фотосите получава като подарък и сувенир от случката с киното.

Сюлейман Летифов насочи и пожеланието всеки български актьор – професионален или не, да има шанса да стъпи на аления килим. „ Радвам се за всичко, което се случи, най-много се веселя за триумфа на Валеска и триумфа за България. Остават доста мемоари, остава история за самия мен, само че и за България “, сподели още Летифов.