Само една година, преди да бъде произведена първата атомна бомба.

Само една година, преди да бъде създадена първата атомна бомба. Джеймс Б. Конант и Ваневър Буш, двама учени от плана Манхатън, пишат до секретаря на войната – Хенри Стимсън, че един път след демонстрирането на нуклеарната мощност, няма никакви шансове Съединени американски щати да резервира това оръжие единствено за себе си и да го употребява. Джеймс и Ваневър са на мнение, че светът ще желае да знае формулата на нуклеарния апокалипсис и същата няма да бъде загадка. Съмнението, че останалите страни ще попълнят арсенала си и ще слагат връх за обезпечаването на нуклеарни бойни глави, на практика кара всички да се включат в играта.

Странното е, че и двамата са на мнение, че формулата би трябвало да бъде предоставена на всички страни, само че единствено с концепцията, че ще има интернационално единодушие за надзор на нуклеарното оръжие. Те предизвестяват Съединени американски щати, че един път откакто се задейства тази бомба, идващите стъпки към въоръжаване и основаването на нова заплаха. Светът, както те споделят, в никакъв случай няма да бъде в сигурност.

Тяхното известие е пренебрегнато и през днешния ден Северна Корея слага международен връх по въоръжаване, тестване на балистични ракети и прицелване към Южна Корея, Япония и близките страни. Никой не е вярвал, че това ще се случи, само че към този момент се случва.

На 24 декември 1945 година войната върви към своя край. Москва е посипана със сняг, въпреки и войната да е завършила, Съюз на съветските социалистически републики към момента счита, че има военни дейности. Повече от 27 милиона руснаци губят живота си в борбата против нацизма, към 1/3 от приходите на страната са изгубени. Джеймс Конант е един от американците, които по това време се намират в Москва и в личния си дневник ще напише, че руснаците са издържали теста на времето и в този момент би трябвало да се възстановят.

Той е един от хората, които са поканени да участват на формалната гала на Кремъл. От 1917 година всички златни орли са отстранени, а Ленин ги замества с червени звезди на новия комунистически режим. След него идва Сталин и потвърждава, че човек няма граници, когато става въпрос за осъществяването на закононарушения. Сталин желае да направи публична гала и да означи успеха. Логично е, че никой не чества Коледа, тъй като Съюз на съветските социалистически републики към този момент е премахнал религиозните празници от календара.

Празничната вечеря се дава точно в карнавалната зала. Американският секретар на щата – Джеймс Франсис Бърнс и външния министър на Англия – Ърнест Бевин, заемат своите места покрай Сталин и са в делегацията на още 12 поканени. Вячеслав Молотов също е в залата дружно с други фрагменти от политбюро. Руснаците се стремят да впечатлят гостите си с хайвер, говеждо, телешко и доста други деликатеси. На масите са сложени сребърните принадлежности и дългите маси чакат всички със своите вкусотии. Що се отнася до алкохолът, той е водопад на разнообразието.

С настаняването на гостите ще стартират и тостовете, а по остаряла съветска традиция, същите би трябвало да чакат даже ред, с цел да могат да предложат на своите сътрудници по-добри благоприятни условия. Ако се пие за здраве, руснаците пълнят чашата до ръба, без значение по какъв начин тъкмо стачкува един посетител.

Последният човек, който се пробва да се задържи на крайници, е Бърнс. Той се стреми да приказва за атомни полици, само че неговите руски сътрудници вършат всичко допустимо, с цел да избегнат срещата и да не приказват със запада, до момента в който те към момента имат нуклеарното преимущество. На тази среща няма да има никакво развиване, британците и американците – формалните посетители, няма да имат късмет да издигнат тематиката. Домакините ще приказват за най-различни други проблеми, само че няма да повдигат въобще въпросите, а тематиките ще бъдат по-общи и ще пренебрегват всички опити за договаряния. Молотов е стопанин в концепцията да протаква всичко, въпреки всичко е имал тази опция с Хитлер и няма никакви проблеми да приложи това на посланици и представители въпреки това.

Хари Трюман също губи доверието си към Бърнс. По думите на американската преса, Бърнс е бил нещо като втори президент на Съединени американски щати. Хенри Стимсън също е умел пратеник, който няколко пъти припомня, че атомната бомба ще промени вечно разпоредбите на играта и е неточност, че може да се употребява като лост за външно напрежение.

Съединени американски щати знае, че би трябвало да има конвенция и решение по въпроса за самата бомба. Стимсън е на мнение, че би трябвало да има решение, американската войска не би трябвало постоянно да заплашва с това оръжие, тъй като тъкмо то води до мотивацията на руснаците да я произведат колкото се може повече.

Бърнс взема решение, че би трябвало да направи по-сериозна крачка и да върне своя дипломатически успех. Единственият му вид е да се насочи към директна офанзива на съперника. По тази причина пътува до Москва с вярата, че ще срещне непосредствено Сталин! С помощта на малко шанс и обстоятелството, че руснаците имат преимуществото на домакини, той чака да развърше някой различен език.

Ситуацията в Москва не е изключително добра. Молотов не оказва помощ по никакъв метод, а пречи, той упорства да се приключи тематиката, тъй като Съюз на съветските социалистически републики по този начин или другояче няма никакво желание да бъде притискана и да се преценява със Съединени американски щати. В Постдам и Лондон няма нито един член на руската делегация, който да се интересува от въпросната бомба. Не се трогват и от предлагането да е сътвори комисия за надзор на атомното оръжие. Никой не желае да се показа нуклеарната загадка или да се инспектира производството.

Изненадата на Конант е, че руснаците нямат искания и заобикалят тематиката, не спорят и не се пробват да наложат себе си, както нормално се случва. След идването на Конант в Москва, нито един академик не се среща с него, неговото посещение е разказано в пресата, само че никой не се интересува от изявленията или фотоси. Единствено Молотов предлага на възпитаника на Харвард да приказва пред Московския университет и да разкрие изгодите от атомната сила. Поканата ще бъде оттеглена на идващия ден. Студеният душ за химика е още едно наказване, той е желал да повдигне тематиката пред студентите, само че явно няма да има такава опция.

След такава мощна индикация и отвращение на Русия да се включи в сходен съвет, явно е, че атомната загадка е към този момент в ръцете им, както ще се окаже единствено след няколко години. Всяко деяние и коментар на Русия ще демонстрира, че те са доста покрай основаването на атомна бомба, затова пазят тишина и се преструват на хората, които нямат никакви шансове.

Конант даже не помни какъв брой пъти е пиел алкохола на Молотов, както и какъв брой пъти е бил на най-различни церемонии. На формалната вечеря на 24 декември, Конант ще изиска да приказва със Сталин. Молотов ще се усмихне и ще каже, че американският му посетител има предпочитание да приказва за по-секретни и деликатни тематики, тъй като най-вероятно носи атомна бомба в своя пояс и е подготвен да направи всички на пух и прахуляк. Тези думи ще накарат Сталин да скочи и да съобщи яростно, че това е сериозна тематика и никой не би трябвало да се майтапи. Сталин се обръща към Конант и декларира, че не е физик, няма никаква визия по какъв начин работи атомната бомба и на практика не е квалифициран да приказва по тази тематика. Единствената молба на стоманения ще е обвързвана с обстоятелството, че това оръжие би трябвало да води до мир, а не до още война. След това се подвига следващият тост.

До края на вечерта ще стане ясно, че Молотов няма да приказва на масата, никой няма да го поглежда и той самият ще пази безспорната тишина. Малко по-късно ще изчезне и няма да се върне на масата. Конант се изправя и подвига тост, благодари на Сталин и признава Молотов за един добър комедиант, който обаче споделя истината в своята смешка. Обръща се към Сталин с думите:

„ Не нося силата на нуклеарната сила в джоба си, само че мога да кажа на учените на Русия, както и на другите страни, които са показани довечера, че дружно работихме за общата победа. Доверявам се, че с общи старания и ефикасна работа, можем да работим за мира, който ни следва. “

Преди да си тръгне, Сталин ще помоли химикът да остане за миг. Сталин е много по-нисък и стои малко по-далеч, с цел да гледа своя посетител в очите. Конант не чува нищо ново, благодарение на преводач, Сталин ще изясни, че адмирира триумфа на американските учени и още веднъж ще се надява на мир, а що се отнася до тоста, той несъмнено е бил почтен. След това всички западни посетители ще се съберат в постройката на Спасо и ще считат, че са трансформирали хода на историята. Никой не е виждал Молотов наритан в ъгъла до този миг.

66-годишният деспот доста добре знае, че това е най-силното оръжие в света и явно се опасява, само че не за дълго. В идващите месеци ще чакат включването на Съюз на съветските социалистически републики във въпросната комисия и чакат проблемите да бъдат решени вечно. Експертите на ССР в двете делегации ще бъдат доста спокойни и подготвени да спомагат по отношение на налагащите се правила. Бърнс даже вижда капка оптимизъм в цялата сага. Започва да написа и руските закони по отношение на съхраняването на атомно оръжие.

Конант не е толкоз оптимистичен. Атмосферата на събитието не го е направила по-щастлив от обстоятелството, че може да се стигне до решение. След втората атомна бомба е ясно, че всички са подготвени да сложат завършек на Втората Световна война. Русия в никакъв случай не съумява да стигне до Япония, с цел да предяви някакви искания. Конант продължава да счита, че всичко е следващата небивалица и опит за печелене на време. Надеждата му е, че най-малко ще се стигне до някакво съглашение в идващите дни.

Той самият счита, че Русия ще има бомба сред идващите 5 или 15 години. Това е времето, в което монополът на нуклеарните сили ще завърши. Ето за какво счита, че комисията би трябвало да съществува и да проработи по-бързо. Не би трябвало да отхвърляме обстоятелството, че тъкмо след четири години ще се случи тъкмо това. Русия ще показва своята нуклеарна мощ и ще бъде опасност през идващите близо 50 години. С това си подсигурява воденето на войни и въздействие върху всички останали страни в своя пояс. Атомната бомба на Русия ще бъде един сериозен фактор за въздействие, който и до през днешния ден не трябва да се подценява.