Само две държави от ЕС са провеждали референдуми за еврото
Само две страни членки на Европейски Съюз са провеждали референдум за еврото. Това са Дания и Швеция. Това демонстрират данни в уеб страницата.
Никоя от 20-те членки на еврозоната не е свиквала специфичен референдум за това , сочи инспекцията на уеб страницата. Девет от страните, употребяващи еврото, са го приели без да се допитват до жителите по въпроса. Това са Германия, Белгия, Нидерландия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Люксембург.
Франция и Ирландия получават единодушието на жителите си по този въпрос посредством референдумите за Договора от Маастрихт, който урежда уговорката за присъединение към общата европейска валута. Останалите 9 членки са провели референдуми за присъединение към Европейски Съюз след 1993 година Към този миг Договорът от Маастрихт към този момент е в действие и задължението за приемане на еврото към този момент е заложен в настоящите контракти на Съюза. Одобрявайки участието, жителите на тези страни са одобрили и влизането в еврозоната. Референдуми за присъединение към Европейски Съюз след 1993 година са извършени в Австрия, Финландия, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Малта и Хърватия.
Единствените страни от Европейски Съюз, които са подложили на референдум въпроса дали да одобряват еврото, са Дания и Швеция
Три страни, измежду които също е Дания, са провели национални допитвания дали да ратифицират Договора за Европейски Съюз от 1992 година, прочут още като Договор от Маастрихт. Този документ урежда основаването на сред държавите-членки и фиксира уговорката им да одобряват бъдещата обща европейска валута. Затова референдумите за Договора от Маастрихт могат да бъдат обсъждани косвено и като рефендуми за еврото. Държавите, които подлагат на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт са Франция, Дания и Ирландия.
Дания - не на еврото, над 20 години в „ чакалнята “
През юни 1992 година Дания (която единствена е договорила уговорка за безучастие в общата валута още през 1992 г.) организира референдум по отношение на приемането на Договора от Маастрихт. Върху бюлетината написа следното: „ Провежда се гласоподаване по предлагането признато от Фолкетинга за смяна на закона за присъединение на Дания към Европейската общественост (присъединяване на Дания към Договора за Европейския съюз). За да гласувате ЗА предлагането, поставете Х против ДА / За да гласувате ПРОТИВ предлагането, поставете Х против НЕ. “ Резултатът демонстрира, че 50.7% от гласовете са срещу предлагането.
Договорите на Европейски Съюз. Затова отхвърлянето на Договора от Маастрихт от датските гласоподаватели постанова част от изискванията да бъдат изменени. В идващите месеци Дания договаря по уговорките заложени в документа. Освен Икономическия и валутен съюз, те обгръщат също общата политика за сигурност и защита (отменено през 2022 г.), правораздаването и вътрешните работи, както и въпроса за европейското поданството (ангажиментите, които последното изключение визира, отпадат през 1997 г.) След приемането на изключенията Дания организира втори референдум за ратификацията на Договора от Маастрихт, само че към този момент при променените условия. През май 1993 година в интерес на предлагането от участвалите жители и Дания ратифицира документа.
През 2000 година страната въпреки всичко организира още един референдум дали да не се откаже от контрактуваното изключение и въпреки всичко да се причисли към единната валута. Текстът върху бюлетината гласи: „ Провежда се гласоподаване по предлагането признато от Фолкетинга за закон за присъединение към общата валута. За да гласувате ЗА предлагането, поставете Х против ДА / За да гласувате ПРОТИВ предлагането, поставете Х против НЕ. “ Гласоподавателите отхвърлят присъединението към еврото с 53,2% срещу.
Въпреки че не е задължена, от 1999 година Дания е член на европейския, прочут още като „ чакалнята на еврозоната “. Това значи, че курсът на датската крона е закрепен по отношение на еврото. Страната в механизма не с вероятността да се причисли към общата валута, а за дълготрайната ѝ политиката на закрепен валутен курс, както и заради обстоятелството, че повече от половината от външната ѝ търговия е в границите на Европейски Съюз.
Швеция с две взаимно изключващи се решения
Когато Швеция се причислява към Европейски Съюз през 1995 година, Договорът от Маастрихт към този момент е в действие. Встъпвайки в участието си страната приема уговорките по съществуващите все още контракти на Съюза, също както прави по-късно и България. Тези задължения включват присъединение към общата европейска валута, когато бъдат изпълнени изискванията за това. Шведските жители поддържат участието в Европейски Съюз при тези условия в референдум през 1994 година, в който 52.3% от тях гласоподават „ за “.
Въпреки че към този момент е поела ангажимент да се причисли към еврозоната, през 2003 година страната въпреки всичко привиква референдум за това. Въпросът в бюлетината е „ Смятате ли, че Швеция би трябвало да вкара еврото като валута? “ Гласоподавателите предлагането с 55,9% срещу.
Това слага Швеция в внимателно състояние – от една страна има явен сигнал от жителите срещу еврото, а от друга е длъжна да извърши поетите си при присъединението към Европейски Съюз задължения, които също са утвърдени посредством референдум. Страната отсрочва решаването на въпроса и по този метод съзнателно не извършва критериите за участие в еврозоната. През април тази година за пръв път сподели поддръжка за приемането на еврото измежду шведските жители, а водачът на демократичната партия, която е част от ръководещата коалиция, че присъединението към общата валута може да стане и без нов референдум, защото жителите към този момент са се произнесли по въпроса през 1994 година, когато са дали своят вот за присъединението към Европейски Съюз.
Французите споделят внимателно „ да “ на Договора от Маастрихт
Франция и Ирландия са другите две страни с изключение на Дания, които подлагат на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт. В него наред с други въпроси е заложено задължението на страните да одобряват бъдещата единна валута. Във Франция референдумът по този въпрос е през 1992 година Въпросът върху бюлетината е „ Одобрявате ли закона препоръчан на френския народ от президента на републиката за одобрение на Договора за Европейския съюз? “. Въпреки че Договорът урежда и други основни области като общата външна политика, правораздаването и така нататък, икономическите въпроси и общата валута са във Франция. В последна сметка французите гласоподават в поддръжка на документа, само че със скромните 51%, които стават известни като „ дребното да “ (petit oui). Франция става една от първите страни, които одобряват еврото още при неговото въвеждане на 1 януари 1999 година
Ирландците гласоподават за 11-тата корекция в Конституцията
Ирландия също подлага на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт през 1992 година Предложението е от гласовете. За да одобри документа, страната би трябвало да направи смяна в Конституцията си. Затова въпросът към гласоподавателите гласи: „ Какво желаете да извършите – да гласувате за предлагането за смяна в Конституцията или да гласувате срещу предлагането за смяна в Конституцията? “ Върху, която жителите получават авансово, има и къс пояснителен текст за наличието на конституционната корекция. В него се прецизира, че става дума за ратификация на Договора за Европейския съюз и за участието в Съюза съгласно изискванията на този документ. Обяснява се също, че препоръчаният закон не анулира нищо от настоящите актове признати от страната и произлизащи от отговорностите й като членка на Европейски Съюз или европейските общности, както и че не анулира действието на до момента признатите актове на европейските институции, които имат правна мощ в страната.
Гърция организира референдум, който заплашва да я извади от еврозоната
През юли 2015 година Гърция става единствената страна, която, въпреки и косвено, организира референдум за участието си за еврозоната повече от десетилетие откакто се е включила към нея. Въпросът, заложен към жителите не съдържа тъкмо такава дефиниция – той се отнася за приемането на третия избавителен пакет, който би трябвало да помогне на страната. Отхвърлянето на изискванията на интернационалните институции обаче носи страната да банкрутира и да изпадне от еврозоната. Дотогава няма случай на страна членка, напуснала еврозоната, по тази причина и няма и ясно написана процедура за това в законодателството. Въпреки че на референдума болшинството гърци избавителния пакет, в последна сметка месец по-късно и до “Грекзит ” не се стига.
Никоя от 20-те членки на еврозоната не е свиквала специфичен референдум за това , сочи инспекцията на уеб страницата. Девет от страните, употребяващи еврото, са го приели без да се допитват до жителите по въпроса. Това са Германия, Белгия, Нидерландия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Люксембург.
Франция и Ирландия получават единодушието на жителите си по този въпрос посредством референдумите за Договора от Маастрихт, който урежда уговорката за присъединение към общата европейска валута. Останалите 9 членки са провели референдуми за присъединение към Европейски Съюз след 1993 година Към този миг Договорът от Маастрихт към този момент е в действие и задължението за приемане на еврото към този момент е заложен в настоящите контракти на Съюза. Одобрявайки участието, жителите на тези страни са одобрили и влизането в еврозоната. Референдуми за присъединение към Европейски Съюз след 1993 година са извършени в Австрия, Финландия, Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Малта и Хърватия.
Единствените страни от Европейски Съюз, които са подложили на референдум въпроса дали да одобряват еврото, са Дания и Швеция
Три страни, измежду които също е Дания, са провели национални допитвания дали да ратифицират Договора за Европейски Съюз от 1992 година, прочут още като Договор от Маастрихт. Този документ урежда основаването на сред държавите-членки и фиксира уговорката им да одобряват бъдещата обща европейска валута. Затова референдумите за Договора от Маастрихт могат да бъдат обсъждани косвено и като рефендуми за еврото. Държавите, които подлагат на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт са Франция, Дания и Ирландия.
Дания - не на еврото, над 20 години в „ чакалнята “
През юни 1992 година Дания (която единствена е договорила уговорка за безучастие в общата валута още през 1992 г.) организира референдум по отношение на приемането на Договора от Маастрихт. Върху бюлетината написа следното: „ Провежда се гласоподаване по предлагането признато от Фолкетинга за смяна на закона за присъединение на Дания към Европейската общественост (присъединяване на Дания към Договора за Европейския съюз). За да гласувате ЗА предлагането, поставете Х против ДА / За да гласувате ПРОТИВ предлагането, поставете Х против НЕ. “ Резултатът демонстрира, че 50.7% от гласовете са срещу предлагането.
Договорите на Европейски Съюз. Затова отхвърлянето на Договора от Маастрихт от датските гласоподаватели постанова част от изискванията да бъдат изменени. В идващите месеци Дания договаря по уговорките заложени в документа. Освен Икономическия и валутен съюз, те обгръщат също общата политика за сигурност и защита (отменено през 2022 г.), правораздаването и вътрешните работи, както и въпроса за европейското поданството (ангажиментите, които последното изключение визира, отпадат през 1997 г.) След приемането на изключенията Дания организира втори референдум за ратификацията на Договора от Маастрихт, само че към този момент при променените условия. През май 1993 година в интерес на предлагането от участвалите жители и Дания ратифицира документа.
През 2000 година страната въпреки всичко организира още един референдум дали да не се откаже от контрактуваното изключение и въпреки всичко да се причисли към единната валута. Текстът върху бюлетината гласи: „ Провежда се гласоподаване по предлагането признато от Фолкетинга за закон за присъединение към общата валута. За да гласувате ЗА предлагането, поставете Х против ДА / За да гласувате ПРОТИВ предлагането, поставете Х против НЕ. “ Гласоподавателите отхвърлят присъединението към еврото с 53,2% срещу.
Въпреки че не е задължена, от 1999 година Дания е член на европейския, прочут още като „ чакалнята на еврозоната “. Това значи, че курсът на датската крона е закрепен по отношение на еврото. Страната в механизма не с вероятността да се причисли към общата валута, а за дълготрайната ѝ политиката на закрепен валутен курс, както и заради обстоятелството, че повече от половината от външната ѝ търговия е в границите на Европейски Съюз.
Швеция с две взаимно изключващи се решения
Когато Швеция се причислява към Европейски Съюз през 1995 година, Договорът от Маастрихт към този момент е в действие. Встъпвайки в участието си страната приема уговорките по съществуващите все още контракти на Съюза, също както прави по-късно и България. Тези задължения включват присъединение към общата европейска валута, когато бъдат изпълнени изискванията за това. Шведските жители поддържат участието в Европейски Съюз при тези условия в референдум през 1994 година, в който 52.3% от тях гласоподават „ за “.
Въпреки че към този момент е поела ангажимент да се причисли към еврозоната, през 2003 година страната въпреки всичко привиква референдум за това. Въпросът в бюлетината е „ Смятате ли, че Швеция би трябвало да вкара еврото като валута? “ Гласоподавателите предлагането с 55,9% срещу.
Това слага Швеция в внимателно състояние – от една страна има явен сигнал от жителите срещу еврото, а от друга е длъжна да извърши поетите си при присъединението към Европейски Съюз задължения, които също са утвърдени посредством референдум. Страната отсрочва решаването на въпроса и по този метод съзнателно не извършва критериите за участие в еврозоната. През април тази година за пръв път сподели поддръжка за приемането на еврото измежду шведските жители, а водачът на демократичната партия, която е част от ръководещата коалиция, че присъединението към общата валута може да стане и без нов референдум, защото жителите към този момент са се произнесли по въпроса през 1994 година, когато са дали своят вот за присъединението към Европейски Съюз.
Французите споделят внимателно „ да “ на Договора от Маастрихт
Франция и Ирландия са другите две страни с изключение на Дания, които подлагат на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт. В него наред с други въпроси е заложено задължението на страните да одобряват бъдещата единна валута. Във Франция референдумът по този въпрос е през 1992 година Въпросът върху бюлетината е „ Одобрявате ли закона препоръчан на френския народ от президента на републиката за одобрение на Договора за Европейския съюз? “. Въпреки че Договорът урежда и други основни области като общата външна политика, правораздаването и така нататък, икономическите въпроси и общата валута са във Франция. В последна сметка французите гласоподават в поддръжка на документа, само че със скромните 51%, които стават известни като „ дребното да “ (petit oui). Франция става една от първите страни, които одобряват еврото още при неговото въвеждане на 1 януари 1999 година
Ирландците гласоподават за 11-тата корекция в Конституцията
Ирландия също подлага на референдум ратификацията на Договора от Маастрихт през 1992 година Предложението е от гласовете. За да одобри документа, страната би трябвало да направи смяна в Конституцията си. Затова въпросът към гласоподавателите гласи: „ Какво желаете да извършите – да гласувате за предлагането за смяна в Конституцията или да гласувате срещу предлагането за смяна в Конституцията? “ Върху, която жителите получават авансово, има и къс пояснителен текст за наличието на конституционната корекция. В него се прецизира, че става дума за ратификация на Договора за Европейския съюз и за участието в Съюза съгласно изискванията на този документ. Обяснява се също, че препоръчаният закон не анулира нищо от настоящите актове признати от страната и произлизащи от отговорностите й като членка на Европейски Съюз или европейските общности, както и че не анулира действието на до момента признатите актове на европейските институции, които имат правна мощ в страната.
Гърция организира референдум, който заплашва да я извади от еврозоната
През юли 2015 година Гърция става единствената страна, която, въпреки и косвено, организира референдум за участието си за еврозоната повече от десетилетие откакто се е включила към нея. Въпросът, заложен към жителите не съдържа тъкмо такава дефиниция – той се отнася за приемането на третия избавителен пакет, който би трябвало да помогне на страната. Отхвърлянето на изискванията на интернационалните институции обаче носи страната да банкрутира и да изпадне от еврозоната. Дотогава няма случай на страна членка, напуснала еврозоната, по тази причина и няма и ясно написана процедура за това в законодателството. Въпреки че на референдума болшинството гърци избавителния пакет, в последна сметка месец по-късно и до “Грекзит ” не се стига.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ