Само два дни след като Министерството на финансите обяви, че

Само два дни откакто Министерството на финансите разгласи, че е изтеглило заеми на стойност 6,2 милиарда лв. посредством две облигационни излъчвания на интернационалните дългови пазари, Народното събрание утвърди актуализация на бюджета, с която се усилват средствата за държавната капиталова стратегия с устременост към общините.

Събитията след новината от 8 юли, че България ще одобри еврото от 1 януари 2026 година, се развиват със скорост и поредност, които сочат авансово обмисляне и изчакване на подобаващ миг. Подобно на “Кръстникът ”, където семейство Корлеоне дълго мълчи, планирайки неочаквана серия от удари против враговете си, тук се следят предварителни диалози с рейтинговите организации, подготвящи повишение на кредитния рейтинг незабавно след оповестяването на датата за еврото. Това се случва в месеци, през които данните за осъществяването на бюджета се бавят, тъй че проблемите на обществените финанси да не застрашат вземането на решения. С други думи – обрисува се голям бюджетен недостиг, надалеч над 3% от Брутният вътрешен продукт, само че заемът, с който той би трябвало да се финансира, се тегли още преди да се потвърдят всички опасения.

Очаква се през юни дефицитът да регистрира първото по-значително нарастване на месечна база, а до септември да доближи 3% от Брутният вътрешен продукт. На касова основа – методиката, по която Министерството на финансите отразява осъществяването на бюджета всеки месец – в края на годината казусът ще бъде отчасти замаскиран посредством постъпленията по Плана за възобновяване и резистентност. Тези доходи, наричани помощи, не се вземат поради при изчисляването на недостига по начислена основа – методиката, която Европейската комисия ползва при оценка на фискалното показване на страните членки.

Лошата вест

Бюджетният недостиг към края на полугодието, който би трябвало да бъде показан до 1 август, както и този за деветмесечието, който би трябвало да се разгласява до 1 октомври, ще са образувани от несъблюдение на приходната част и планово развиване на настоящите разноски – заплати, режийни и така нататък През четвъртото тримесечие ще стартират да се разпростират капиталовите разноски, което ще докара до експоненциален растеж на недостига. Ако проектите са за 6 милиарда недостиг, а новите заеми към този момент възлизат на 16 милиарда, нуждата от още 10 милиарда остава необяснена.

Управляващите или не си дават сметка, или – още по-лошо – умишлено одобряват, че заемите са средство за закърпване на пробойни, а не стабилно решение. Увеличението на финансовите разноски е една от дребното бюджетни категории, чиито размери зависят напълно от волята на кабинета. Могат да бъдат 13 милиарда, могат да станат и 15 милиарда. Ако ситуацията е тежко – могат да бъдат свити. Но какъв брой – не е ясно. След като общините получат зелена светлина, публичните поръчки към този момент могат да бъдат възлагани.

Има обаче и разноски, върху които ръководещите нямат надзор. Увеличението на пенсиите е по формула – зависи от инфлацията и растежа на приходите. Същото важи и за минималната работна заплата. Има напън от учители, служители на реда, горски чиновници – техните хонорари също да се актуализират автоматизирано съгласно инфлацията. Но няма механизъм, който автоматизирано да увеличи приходите при потребност.

Когато страната увеличи заплатите, тя автоматизирано подвига базата за пресмятане на пенсии и минимални заплати. С какъв брой тъкмо – зависи от това до каква степен частният бранш ще последва образеца. Междувременно, малко на брой осъзнават, че за покачването на заплатите на горските в бюджета не са планувани средства. Ще се прави ли нова актуализация и по кое време?

Какво ни чака

Заради механичното повишаване на разноските без съответстващи ограничения за повече доходи, може да се заключи, че България е обречена на бюджетни дефицити в околните години. Очаква се и ускорение на инфлацията – било по психически аргументи, било поради неефективна държавна интервенция. Това няма да компенсира приходите от Данък добавена стойност, сочат предварителните сметки на Министерството на финансите. Този вид дефицити са структурни, а даже държавното управление призна, че и през идващите три години ще сме “на алено ”.

Пред страната се обрисуват два пътя – да продължи с дефицитите и заемите, или да усили данъчно-осигурителната тежест. Ако се избере първият, ще се осъществя моралният риск, от който даже Българска народна банка се притесняваше – лесният достъп до заем да се употребява за безотговорно харчене. Така влизаме в сюжета на неподготвена страна-членка: заеми, дефицити, “бюджетни дарове ”, подправено чувство за благополучие, което се срутва при първата финансова рецесия. Следват преструктуриране, банкрути, безработица и орязване на приходите. В Гърция този сюжет докара до ликвидация на стратегически активи – през днешния ден пристанище Пирея е 60% благосъстоятелност на китайската COSCO.

Ние нямаме стратегически пристанища, само че разполагаме с значим газопровод сред Европа и Азия – към този момент има интерес към него.

Другият път – повдигането на налози – ще е сложен за връзка. Да, “Продължаваме смяната ” и Асен Василев унищожиха фискалната дисциплинираност. Но ГЕРБ и Движение за права и свободи ги поддържаха във всяка безотговорна стъпка – от наддаването за пенсионни добавки през 2021 до бюджета за 2024 с невиждани обществени вложения. Депутати като Теменужка Петкова и Красимир Вълчев гласоподаваха “за ”.

Йордан Цонев даже съобщи, че след 20 години фискална дисциплинираност, към този момент не вижда проблем в дефицитите, в случай че те са поради вложения. Но не загатна, че и закрепените разноски порастват паралелно.

ГЕРБ ще има сериозен проблем с доверието – единствено преди месеци Теменужка Петкова предупреждаваше за тежко фискално положение. После се оказа, че дефицитът за 2023 година е в границите на европейските правила. Ясно е: имаме най-малко три измерения на бюджета – обществено говорене, декларирани данни и действителна картина. Всички вещаят рецесии.

Проблемът с доверието е толкоз бездънен, че през днешния ден Асен Василев – най-слабият финансов министър в новата ни история – може да се преструва на угрижен, да плаши с нови налози и да наподобява ненапълно меродавен.

Заключение

Възможно повдигане на налози и осигуровки ще повдигне нови въпроси – кои налози, с какъв брой. Коя мярка е по-малко нездравословна, коя – по-справедлива. Това ще се разисква по-късно. Сега би трябвало да признаем: даже в еврозоната България е изправена пред съществени бюджетни проблеми. И всички пътища водят към мъчителни решения – по-рано или по-късно, само че неизбежно.