Това, което Макрон подцени
Само допреди година и половина Еманюел Макрон беше признакът на вярата за едно ново начало. И смелостта му бе възнаградена: без значение че концентрира предизборната си битка над " непопулярни " тематики като тези за Европа, опазването на климата и промените в общността, той съумя да завоюва президентските избори. Това беше мощен сигнал против надигналия се на доста места в Европа популизъм.
Но ореолът му на победител последователно загуби част от блясъка си. Днес Макрон е даже по-непопулярен от своите прародители, а те също не бяха обсипани от прояви на гореща национална обич.
Много французи към този момент виждат в негово лице представител на арогантните елити и все по-често го назовават " президент на богатите ". Вярно, новият президент понижи налозите за богаташите, до момента в който в това време натовари елементарните хора с по-високи налози върху горивата. А таман тези хора, изключително в провинцията, неведнъж са напълно подвластни от персоналните си коли.
Какво пропусна да забележи президентът?
Независимо от съществуването на действителен прогрес, Макрон не съумя да наложи своите проекти за енергиен поврат, скок на нововъведенията и вложенията, с които Франция да се приготви за бъдещето. Тук президентът пропусна нещо прекомерно значително: множеството французи се опасяват не толкоз от края на света, колкото от края на месеца, когато с терзание поглеждат към празните си банкови сметки.
С или без съображение, милиони французи гледат на своя живот като на безкрайна битка за оцеляване. Техният яд се изля посредством едно напълно ново обществено придвижване - това на " жълтите жилетки ". Това е непринудено придвижване, необвързано с никакви партии и синдикати - нито ляво, нито дясно - а напълно проведено посредством обществените мрежи. Неговите претенции са крайни, само че и неразбираеми, неведнъж наивни и спорни. Единственото нещо, което сплотява " жълтите жилетки ", е омразата против Макрон и против " тези горе ", на които въобще не им пукало за елементарните французи. Тази ненавист е толкоз сляпа, че оправдава даже насилието като средство. Възможно е огромна част от вандалщините, които опустошиха част от центъра на Париж в събота, да са дело на подражатели, само че пък е реалност, че хората с " жълтите жилетки " им ръкопляскаха.
Безпомощният Макрон
Но ореолът му на победител последователно загуби част от блясъка си. Днес Макрон е даже по-непопулярен от своите прародители, а те също не бяха обсипани от прояви на гореща национална обич.
Много французи към този момент виждат в негово лице представител на арогантните елити и все по-често го назовават " президент на богатите ". Вярно, новият президент понижи налозите за богаташите, до момента в който в това време натовари елементарните хора с по-високи налози върху горивата. А таман тези хора, изключително в провинцията, неведнъж са напълно подвластни от персоналните си коли.
Какво пропусна да забележи президентът?
Независимо от съществуването на действителен прогрес, Макрон не съумя да наложи своите проекти за енергиен поврат, скок на нововъведенията и вложенията, с които Франция да се приготви за бъдещето. Тук президентът пропусна нещо прекомерно значително: множеството французи се опасяват не толкоз от края на света, колкото от края на месеца, когато с терзание поглеждат към празните си банкови сметки.
С или без съображение, милиони французи гледат на своя живот като на безкрайна битка за оцеляване. Техният яд се изля посредством едно напълно ново обществено придвижване - това на " жълтите жилетки ". Това е непринудено придвижване, необвързано с никакви партии и синдикати - нито ляво, нито дясно - а напълно проведено посредством обществените мрежи. Неговите претенции са крайни, само че и неразбираеми, неведнъж наивни и спорни. Единственото нещо, което сплотява " жълтите жилетки ", е омразата против Макрон и против " тези горе ", на които въобще не им пукало за елементарните французи. Тази ненавист е толкоз сляпа, че оправдава даже насилието като средство. Възможно е огромна част от вандалщините, които опустошиха част от центъра на Париж в събота, да са дело на подражатели, само че пък е реалност, че хората с " жълтите жилетки " им ръкопляскаха.
Безпомощният Макрон
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ