Само до преди месец между партиите на промяната и ГЕРБ

Само до преди месец сред партиите на смяната и ГЕРБ имаше цялостна политическа, ментална и човешка несъответственост. Двете партии са толкоз разнообразни в своята история, конструкция, учебен ценз и социална поддръжка, че нямаше никакви изгледи в миналото да могат да работят дружно. Доказателства за това елементарно могат да бъдат открити в предизборната и следизборната изразителност на двете обединения една към друга. По време на цялата акция лексиката на ГЕРБ беше нападателна, манипулативна и груба по отношение на представителите на Промяната. А те пък, от своя страна, не скриваха отвращението си (изразено с европейски средства) към цялостното ръководство на ГЕРБ и водача им Бойко Борисов.

Впечатление правеше, че в някаква наивна непримиримост, даже и откакто бяха оповестени резултатите от изборите, Промяната продължаваше да твърди, че би трябвало да има държавно управление с втория мандат, и че по някаква причина първата мощ ГЕРБ би трябвало да ги поддържа. От ГЕРБ иронично и безпардонно отхвърляха тази опция, до момента в който не пропадна първият им мандат, макар че извикаха на помощ от Брюксел незабележимата еврокомисарка Мария Габриел.

След като пропадна първият мандат настъпи същинско политическо знамение – цялостна политическа смяна в държанието на ГЕРБ и Борисов, невиждана по нашите географски ширини. Станахме очевидци на словесно и политическо примирение, което изненада всички, в това число деятелите на двете обединения. В резултат на този катарзис Бойко Борисов освен поддържа втория мандат, ами и покорно одобри множеството министри да бъдат посочени от Промяната, както и ГЕРБ да отстъпи водещата мощ в държавното управление на тях. Практически, единственият законен човек на ГЕРБ в състава му остана Мария Габриел, която наблюдаваше този политически танц с очевидно недоумение, а на моменти и с неприкрито омерзение.
Какво наложи тази смяна в държанието на Борисов?
Първата причина е, че всички наши сътрудници и съдружници от Европа и НАТО упорстват по разнообразни способи и канали да има постоянно държавно управление, което по опция да не бъде на Борисов. Това се постанова от обстоятелството, че войната в Украйна е прекомерно покрай нас, а България е източен фланг на НАТО; заради засилената емигрантска интензивност, във възпрепятстването на която страната ни също играе значима роля; и заради подклажданите от Русия спорове в Косово, които са прекомерно покрай западната ни граница.

Втората и евентуално по-важна причина за смяната на държанието на Борисов (защото това не е смяна в държанието на партията) е внезапното утежняване на връзките сред Борисов и основния прокурор Иван Гешев. Поради редица външни и вътрешни аргументи Борисов реши, че е време да се отърве от своята рожба Иван Гешев. Явно е знаел, че тази работа няма да е лесна, тъй като въпреки всичко с Гешев са от едно учебно заведение и си знаят номерата. Затова и Борисов извика на помощ Мария Габриел, която трябваше да свърши черната работа, сякаш под формата на пробутване на някаква европейска политика. Само че Гешев не е вчерашен. Той тези номера ги знае от милиционерското учебно заведение и не се върза на постановката. Вместо това, той подгони Борисов по всевъзможен начин, с които разполага, а те по никакъв начин не са малко.

Точно в този миг към този момент Борисов обезверено се нуждаеше от съюз с Промяната тъй като те са най-отявлените и достоверни врагове на основния прокурор. Пред опасността от Гешев, Борисов бързо не помни политическата си горделивост и политическите си предубеждения и бащински се прегърна с Промяната. Тази прегръдка първо роди Механизма за следствие на основния прокурор, а идната седмица ще роди и държавно управление. Освен това е прекомерно евентуално, по механизма за следствие, прелюбопитният случай Гешев да отиде в историята.

През последните месеци, малко изненадващо, в интерес на основаването на държавно управление сред Промяната и ГЕРБ се появи и президентът Румен Радев. Той беше определен за втори мандат благодарение на демократичната общественост, която го поддържа с омерзение, с цел да не получи още веднъж претендента на Борисов. Същата тази общественост обаче, през последните месеци се настрои извънредно негативо към него. Първата причина за това е непохватният му руско-съветски казачок, който вбесява всички проевропейски хора. Но капката, която преля непоносимостта към Радев и извади на площада протестиращи с искане за оставката му, беше политически неприемливото, да не кажем безсрамно, отношение на Радев по отношение на партиите на Промяната. Впрочем, това отношение и говорене против партиите от негова страна и от страна на неговите министри и шефове на служби е безусловно недопустимо в една европейска страна, каквато твърдим, че е България. Точно това държание на президента оказа помощ на демократичната общественост да схване по-спокойно колаборацията на Промяната с ГЕРБ. По този метод улесни и решението на партийните управления да създадат общо държавно управление.

В умозаключение, самоуверено можем да кажем, че държавното управление „ Денков-Габриел “ ще бъде основано не въз основа на общи политики или политически благосклонности, а въз основата на общи закани и общи врагове. Това не значи, че то няма да си свърши работата. Напротив, прекомерно евентуално е държавното управление да успее да тушира интернационалния негативизъм към България, насъбран по време на ръководството на Борисов и Радев. Човек с профила на акад. Денков и с познанията на Габриел в действителност могат да ускорят влизането ни в еврозоната и Шенген. С други думи, това държавно управление, почнало работата си не с обич, а под натиска на външни условия, би могло да се окаже доста потребно за България и да прокара сполучливо редица български ползи в Европейски Съюз.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!