ПП-ДБ по пътя на разцеплението: Ще оцелее ли коалицията и какво доведе до раздорите в нея
Само ден преди формалния старт на 52-то Народно заседание, обединението ПП-ДБ се оказа пред най-сериозната си вътрешна рецесия от основаването си. Спорове за депутатски места, липса на съдружно съглашение и кардинални разлики за визията на обединяването сложиха под въпрос бъдещето на групировката, която в миналото беше втората политическа мощ в страната.
Ябълката на раздора: Депутатският мандат, който разцепи Пловдив
На пръв взор мотивът наподобява малък — от кой многомандатен изборен регион (МИР) ще влезе в Народното събрание водачът на Политическа партия Асен Василев. Той избра да бъде народен представител от Пловдив, а не от Хасково. Последиците обаче се оказаха съдбоносни — поради това решение от Народното събрание отпадна Манол Пейков от Демократична България.
Темата провокира сериозна дискусия сред двете обединения, трансформирайки се в алегорична точка на срив в доверието. За Демократична България казусът беше индикативен за по-дълбок проблем — неналичието на съгласуваност и бистрота при разпределянето на мандатите, което съгласно тях директно произтича от отсъствието на съдружно съглашение.
Скандалът към листите не беше нов за обединението, само че общественото му експлоадиране по време на предизборната акция възпламени фитила на напрежението. Партиите от Демократична България припомниха, че обединението не разполага с подписано съдружно съглашение, което да регламентира механизмите за взимане на решения и кадровата политика.
Денков: „ Няма потребност да се сливаме, може да сме обособени групи “
Заместник-председателят на Политическа партия и някогашен министър председател акад. Николай Денков от първите дни на рецесията се опита да успокоява духовете. На 27 април той изрично съобщи, че драмата е „ изкуствена и без изключително съображение “ и че с Демократична България имат голям брой общи начинания.
Но изявленията му в идващите дни разкриха същинските разривни линии. В изявление за Bulgaria ON AIR Денков уточни, че „ единственият метод да излезем от този политически капан е да търсим отваряне към национална партия, която търси поддръжка във всички обитаеми места “.
При това той беше безапелационен: „ Няма потребност с Демократична България да се сливат в една партия — може да бъдем две обособени парламентарни групи “.
Денков наподобява решен да не отстъпва от центристкия профил на своята партия:
„ Предлагаме да търсим разширение на хората, на които приказваме — това значи освен десни, само че и центристки послания. Държим на нашия центристки профил “, разяснява той.
Според него съществува риск от „ затваряне в така наречен градска десница “ и всяко обединение в обединен индивид би довело до задържане на едвам 6–7% поддръжка. Вместо това Политическа партия упорства да бъде национална, центристка групировка с посланичество в цялата страна, а не „ дребна група, известна на всички като теснопартийно деснопрофилирана сбирка “.
Божанов и Мирчев: От „ обединен индивид “ до обществени кавги
Съпредседателите на „ Да, България “ (ДаБГ) — Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, застанаха на тъкмо противоположния полюс. На 24 април партията им одобри публично решение, което безусловно раздруса обединението. Те желаеха сключване на съдружно съглашение сред Политическа партия, ДСБ и ДаБГ, което да регламентира органите за ръководство, механизмите за взимане на решения и кадровата политика, а като последваща стъпка — пътна карта за сформиране на обединен либерален политически индивид.
Ивайло Мирчев беше безапелационен в претекстовете си:
„ Ние предложихме общ политически индивид, а по-късно пътна карта, посредством която да се стигне до него… На първо време би трябвало да подпишем съдружно съглашение за 52-рото Народно заседание, с цел да можем да бъдем ефикасна съпротива – това чакат и нашите гласоподаватели “.
Според Мирчев гласоподавателите чакат явен политически индивид с ясно водачество, а точно неналичието на такава изясненост е довела до „ неудовлетворителния резултат от изборите “ — 408 846 гласа и едвам 37 депутатски мандата, което бе над три пъти по-малко от спечелилия „ Прогресивна България “.
С пост в обществените мрежи Божидар Божанов изведе дебата на последващо равнище, като обясни какво схваща под обединен политически индивид: това е една партия. „ В обединен индивид, несъмнено, постоянно има течения, разнообразни отзиви и вътрешна демокрация… Затова съм уверен в предлагането ни да начертаем пътна карта към обединен политически индивид — една партия, която да включва партиите от обединението и партии отвън нея “, написа той.
Междувременно казусът с Явор Божанков сподели какъв брой дълбоки са раните сред двете обединения. Зам.-председателят на Политическа партия Николай Денков намерено се скара на Мирчев, че разногласията към изключването на Божанков от листите са извадени на показ пред медиите.
„ Грешка на „ Демократична България “ е, че тези разногласия ги извадиха обществено “… „ Цяла акция слушаме какво е споделил Мирчев и какво е споделил Божанков. … На всички предни избори сме си подавали листите в последния миг поради разногласия, само че не сме ги вадили обществено “, сподели експремиерът в ефира на Нова.
Според Денков Националният съвет на Политическа партия три пъти е отказал на Божанков място в листите, макар че Мирчев и Божанов са идвали да го убеждават. Този скандал, избухнал още в края на март, приготви терена за последвалата огромна рецесия.
„ Асен Василев не търпи други водачи “ — анализите на политолозите
Мащабните мнения от страна на анализаторите не закъсняха. Някои от тях видяха в рецесията не просто разногласия за листи, а диагноза за самата природа на ПП-ДБ като „ патологична единица “.
Според Антоанета Христова „ ПП-ДБ е патологична единица “.
„ Политическа партия е типична лява организация, обществено насочена и с демократични хрумвания, произлизаща от фамилии, свързани с властта преди 89-а година. Демократична България е историята на развиването на отделилите се от Съюз на демократичните сили в миналото групи. „ Двете обединения не могат да бъдат дружно, тъй като имат кардинално друг генезис и разнообразни базисни схващания “, разяснява тя в изявление за България он Еър.
По думите ѝ Демократична България се деформира, с цел да се приспособи към Политическа партия, само че в последна сметка въпросът е по какъв начин всяка партия вижда личната си вероятност. Според доцент Татяна Буруджиева обаче ги държи дружно само ползата — градската десница видя в Политическа партия колегата, с който може устойчиво да бъде показана в Народното събрание, само че Политическа партия губи електорална тежест и причините на Демократична България да преглъща разликите стават все по-малко.
Доц. Петър Чолаков от своя страна предизвести, че разединение би било „ сериозна стратегическа неточност “ сега на цялостната доминация на „ Прогресивна България “ в Народното събрание, само че и той установи, че напрежението е обективно, а „ стартират крамоли кой да влезе, към фигурата на Манол Пейков има някаква драма. Крайният резултат е, че това не им печели спомагателни точки в лицето на техните гласоподаватели “, разяснява политологът пред БНР.
Според журналиста Веселин Стойнев обаче обединението няма да се раздели, колкото и да е „ отвратително ситуацията сред тях в този момент “. Политическата обстановка и потребността от оцеляване на опозицията против превъзходството на ПБ евентуално ще ги държат дружно, най-малко към този момент.
Единни единствено за президентските избори?
В последните няколко дни стана ясно, че двете обединения са постигнали единствен консенсус по една тематика: ще излязат с обща кандидатура на президентските избори в края на 2026 година Всичко останало наподобява нестабилно.
Срещата на върха, планувана за 29 април от 17:00 ч. сред Асен Василев (ПП), Ивайло Мирчев (ДаБГ), Божидар Божанов (ДаБГ) и Атанас Атанасов (ДСБ), може да се окаже последният късмет за оцеляването на обединението. Политическа партия поканиха сътрудниците си, а от Демократична България обявиха, че „ няма отвод за провеждането на такава среща “. Но въпросът остава: ще се стигне ли до разпад или до ново, по-зряло обединяване?
В среда, белязана от неявяване на съдружно съглашение, липса на обща тактика и обществени кавги сред водещи фигури, наподобява, че за първи път от основаването си, ПП-ДБ следва да вземе решение, което ще дефинира дали ще продължи да съществува въобще.
