Иван Николов: България и РС Македония – кой дърпа конците?
Само ден преди на границата сред България и районен съд Македония да бъдат спрени българският евродепутат Андрей Ковачев и още 4-ма българи, в Битоля се състоя знаково празненство. И тук българските политици и държавници би трябвало да покачат и изострят вниманието си. Защото става дума за нещо, което подсказва, че макар тъй наречените Френско предложение, Европейски Съюз косвено предизвиква югопостулатите по този начин лелеяни от ръководещите и кандидат-управляващите в Скопие.
За какво става дума?
На 5 май т.г. европосланикът Дейвид Гир откри в Битоля тъй наречените Европейски дом. Това е реконструираният някогашен офицерски дом в града, където занапред нататък ще се реализират доста юношески начинания и културни прояви, несъмнено, утвърждаващи принудително привнесената преди 70 години еднаквост.
В словото си при откриването на обекта европосланикът Гир означи, че следва откриването на сходен дом и във Велес.
Ако се опитаме да свържем двата случая – отводът на формалните управляващи да позволен петима българи на територията на републиката и ласкавото отношение на европосланикът Гир към наследниците и пазителите на югоценностите в районен съд Македония, стигаме до извода,противно на досегашния ни оптимизъм, че макар Френското предложение Европейски Съюз води политика на две писти – от една страна сякаш поддържат научнообоснованите условия на българската страна към неревизираното идейно югонаследство в районен съд Македония, а от друга –насърчават това завещание като същностна характерност на жителите тук.
Ето къде е казусът?
Оставаме с усещане, че Брюксел не желае да навлиза в дълбочина на тази етноидеологизирана загадка. Ако не беше по този начин, Скопие нямаше да си разреши да стопира български евродепутати на границата си. България колкото и да е уверена, че истината продължава да се потулва в Скопие, очевидно не е направила задоволително, с цел да схванат в Брюксел притворната политика около Вардара.
Някой да е чул европосланикът Гир да се възмущава заради закриването на българските културни клубове в Битоля и Охрид, от побоя над охридския българин Християн Пендиков, от правосъдните преследвания на ръководителите на упоменатите български клубове и водените следствия против тях по методологията, наследена от титовата „ правна “ система?
Скопските ръководители, опозицията, учените, публицистите нямат желание да се разделят с етнопостулатите, съхранени от времето на югофедерацията. А България би трябвало да огледа по-трезво на личната си убеденост, че зад Деве хълм някой ще запретне ръкави и ще стартира да къса от себе си и да изхвърля лъжите, верността към които са му помогнали да направи кариера и състояние в обществото. Ще бъде по този начин до момента в който в Брюксел не престанат да предизвикват, обратно на правилата, които изповядват, цялата палитра от похвати за агитация, които ерозират европейското в Европейски Съюз.
Пред България стои задачата да преоцени досегашните си илюзии, че историческата истина може да раздруса съзнанието на тези, които в Скопие са трансформирали в лична специалност подправянето й. Там продължава да се величае верността към Югославия, а омразата към България продължава да възпроизвежда “македонски патриоти “ от първи ред…
На този кондензиран с назадничавост декор, контрастира дръзката крачка на Молдовския парламент. На 16 март 2023 година там бе взето решение, с което се анулират наследените от руската тоталитарна власт термини „ молдовски език “, „ майчин език “, „ държавен език “ и се узаконява отстраненият със сталински постановления, след Втората международна война, същинския език - румънският.
Р С Македония към този момент е единствената страна в Европа, където продължава да се боготвори духовното и морално наследството на комунизма под облика на югославския деспот Тито. И какъв брой комична, недоумяваща и трагична е постъпката на заместник-държавния секретар на Съединени американски щати и специфичен представител за Западните Балкани Габриел Ескобар, който дружно с посланика на Вашингтон в Скопие Анджела Агелар посредством видео поздравиха скопската номенклатура по случай Денят на македонския език – 5 май.
България няма време за губене. Тя би трябвало да активизира всичките си морални и интелектуални благоприятни условия, както и пропагандните си качества, с цел да внуши на света заплахата от мимикрията на това идеологополитическо и геополитическо страшилище, вперило подъл взор в Брюксел…/БГНЕС
--------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
