Валерия Велева: Подлярът Радев остана сам, сега ще отговаря и за Боташ
Само четири дни проживя тежката провокация, наречена " референдум на Радев за еврото ". Ударът беше толкоз внезапен и фрапантен, че отрезви незабавно систематичните политически обединения у нас, бизнеса и синдикатите, правната общественост и политическата мисъл.
Изведнъж всички провидяха по какъв начин от най-високия връх на страната може да бъде нанесен пагубен удар върху самата страна, помитайки всичко реализирано до момента в последните 35 години.
И се взеха в ръце.
Отдавна в страната не се е случвало такова мощно обединяване против Злото, което се зададе откъм " Дондуков " 2. Десни, леви, центристи, власт и част от опозицията овладяха с единството си разрушителната нервност, в която президентът хвърли страната. Това написа в уеб страницата си " Епицентър " Валерия Велева.
Защото, дано да си кажем истината - Радев не целеше нито референдума, нито спор с хората за изгодите и вредите от еврото. Ако искаше това, можеше да го направи надалеч обратно във времето, когато това би имало в действителност резултат. Но тогава той защитаваше еврото.
Радев знаеше, че провокацията му няма да мине. Невъзможно бе да мине.
И не това бе задачата му.
Радев искаше за следващ път да унизи държавното управление на Борисов пред очите на Европа, че не чува думата на народа и няма подкрепа; искаше да сложи новото управление на Българска социалистическа партия на тестване пред гласоподавателите му; искаше да всее ерес в десницата; искаше да разбере на какъв електорат той персонално може да разчита. Беше толкоз транспарантно!
С " Боташ " на шията това бе единственият ход преди приключването на мандата му след година и половина. Рисков ход! Чиста случка!
Радев искаше да разбие всичко, с цел да остане като единствен избавител на нацията.
И поради това безумие, родено в суматохата, президентът суспендира Конституцията, прегази подписани от България интернационалните контракти, манипулира публичното мнение и в края на краищата издълба следващата дълбока яма в и без друго разграниченото българско общество.
Как се назовава това?
Сигурно ще бъдат открити доста избрания. Естествено мнозина ще кажат, че е национално изменничество, че някой му е " натиснал копчето " и ще мислят за импийчмънт. Вероятно имат право. Но един импийчмънт ще направи Радев страдалец. А той не е подобен. Освен това не за първи път гази Конституцията.
Аз го назовавам измама. На дребна, отмъстителна душа, която не можа да види себе се като огромния народен водач, тъй като, вместо да събира, сееше разделения и всички се отхвърлиха от него. Отрекоха се и Българска социалистическа партия, и Нинова, които го възкачиха на първия фундамент в републиката; открекоха се десните, които го припознаха като собствен патрон в борбата им с Борисов; отхвърлиха се даже " шарлатаните му ", които той натресе на страната като мечтаната " смяна " ; отхвърли се бизнесът, който той услужливо коткаше за да го употребява.
Радев остана убийствено самичък.
Защото се оказа, че нито е политик, нито е държавник; не се научи, че публичната сцена не е войнишки плацдарм, където се раздават военни заповеди.
Радев не разбра, че публичната тъкан отхвърля диктата и подправеното водачество, което той се пробва да внуши.
Радев доста искаше да владее страната, както владее самолета, само че се провали. Заради политическо неумение, вродено интриганство и голямо его, с които отблъскваше. Около него не се сътвори кръг от мислещи, способни българи, от авторитетни персони, от мъдреци със лично мнение. Всички му бягат. След него остават кавги, куфари, разломи и НИКАКВО СЪГРАЖДАНЕ.
Двата мандата на Радев са изгубеното време на България.
И в този момент след този цялостен политически неуспех нито американците, нито руснаците, нито европейците ще споделят политическата мизерия на един държавен глава.
Никой не обича победените.
Радев става никому непотребен.
Няма европейски президент, който да е получил подобен пагубен вътрешнополитически удар и който да се е окичил пред света със славата на унищожител на конституционните правила на държавническо държание.
Сега му остава " Боташ ", за който занапред ще дава отговор. И тези към него, които го вкараха в този капан.
* Със обилни съкращения
Изведнъж всички провидяха по какъв начин от най-високия връх на страната може да бъде нанесен пагубен удар върху самата страна, помитайки всичко реализирано до момента в последните 35 години.
И се взеха в ръце.
Отдавна в страната не се е случвало такова мощно обединяване против Злото, което се зададе откъм " Дондуков " 2. Десни, леви, центристи, власт и част от опозицията овладяха с единството си разрушителната нервност, в която президентът хвърли страната. Това написа в уеб страницата си " Епицентър " Валерия Велева.
Защото, дано да си кажем истината - Радев не целеше нито референдума, нито спор с хората за изгодите и вредите от еврото. Ако искаше това, можеше да го направи надалеч обратно във времето, когато това би имало в действителност резултат. Но тогава той защитаваше еврото.
Радев знаеше, че провокацията му няма да мине. Невъзможно бе да мине.
И не това бе задачата му.
Радев искаше за следващ път да унизи държавното управление на Борисов пред очите на Европа, че не чува думата на народа и няма подкрепа; искаше да сложи новото управление на Българска социалистическа партия на тестване пред гласоподавателите му; искаше да всее ерес в десницата; искаше да разбере на какъв електорат той персонално може да разчита. Беше толкоз транспарантно!
С " Боташ " на шията това бе единственият ход преди приключването на мандата му след година и половина. Рисков ход! Чиста случка!
Радев искаше да разбие всичко, с цел да остане като единствен избавител на нацията.
И поради това безумие, родено в суматохата, президентът суспендира Конституцията, прегази подписани от България интернационалните контракти, манипулира публичното мнение и в края на краищата издълба следващата дълбока яма в и без друго разграниченото българско общество.
Как се назовава това?
Сигурно ще бъдат открити доста избрания. Естествено мнозина ще кажат, че е национално изменничество, че някой му е " натиснал копчето " и ще мислят за импийчмънт. Вероятно имат право. Но един импийчмънт ще направи Радев страдалец. А той не е подобен. Освен това не за първи път гази Конституцията.
Аз го назовавам измама. На дребна, отмъстителна душа, която не можа да види себе се като огромния народен водач, тъй като, вместо да събира, сееше разделения и всички се отхвърлиха от него. Отрекоха се и Българска социалистическа партия, и Нинова, които го възкачиха на първия фундамент в републиката; открекоха се десните, които го припознаха като собствен патрон в борбата им с Борисов; отхвърлиха се даже " шарлатаните му ", които той натресе на страната като мечтаната " смяна " ; отхвърли се бизнесът, който той услужливо коткаше за да го употребява.
Радев остана убийствено самичък.
Защото се оказа, че нито е политик, нито е държавник; не се научи, че публичната сцена не е войнишки плацдарм, където се раздават военни заповеди.
Радев не разбра, че публичната тъкан отхвърля диктата и подправеното водачество, което той се пробва да внуши.
Радев доста искаше да владее страната, както владее самолета, само че се провали. Заради политическо неумение, вродено интриганство и голямо его, с които отблъскваше. Около него не се сътвори кръг от мислещи, способни българи, от авторитетни персони, от мъдреци със лично мнение. Всички му бягат. След него остават кавги, куфари, разломи и НИКАКВО СЪГРАЖДАНЕ.
Двата мандата на Радев са изгубеното време на България.
И в този момент след този цялостен политически неуспех нито американците, нито руснаците, нито европейците ще споделят политическата мизерия на един държавен глава.
Никой не обича победените.
Радев става никому непотребен.
Няма европейски президент, който да е получил подобен пагубен вътрешнополитически удар и който да се е окичил пред света със славата на унищожител на конституционните правила на държавническо държание.
Сега му остава " Боташ ", за който занапред ще дава отговор. И тези към него, които го вкараха в този капан.
* Със обилни съкращения
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ