Проучване: 40% търсят нова политическа сила, парламентът става вс...
Само 7,6% от интервюираните одобряват ръководство към ГЕРБ и „ Движение за права и свободи – Ново начало “. Почти равни дялове – 16,9% и 16% – поддържат кабинет с водеща роля на ГЕРБ, само че без „ Движение за права и свободи – Ново начало “, или ръководство, построено към други настоящи партии, без двете обединения.
Най-големият дял – 40,3% – декларират желание за ръководство към нова политическа мощ. Социолозите означават, че това болшинство е мощно разнородно. Ако президентът Румен Радев излезе с персонален политически план, той би могъл да притегли към половината от тези 40%. Останалите се разпределят сред разнообразни хипотетични обединения – евроскептични и националистически, десни, центристки, социалдемократически и проевропейски.
Изходът от възможни избори ще зависи точно от това дали тази група ще отиде до урните и по какъв начин ще се структурира нейният избор.
Антиевропейските настройки: забележими, само че не преобладаващи
Проучването не демонстрира всеобщ завой против Европейски Съюз, само че записва стабилно наличие на евроскептични настройки. Те се концентрират главно към „ Възраждане “, която с 11,6% заема трето място, както и измежду част от евентуалните „ нови планове “.
Президентът Румен Радев резервира относително висок институционален рейтинг – 35% доверие, само че губи поддръжка измежду проевропейските гласоподаватели поради острите си позиции против въвеждането на еврото и геополитическите си изявления.
Електорална картина при избори през днешния ден
ГЕРБ остава първа политическа мощ с 21,4% от твърдо решилите да гласоподават, само че губи над 4 пункта поради недоволството от ръководството. Доверието към Бойко Борисов е 21,6%, а недоверието доближава 58,8%.
ПП–ДБ бележат растеж и доближават 17,8%, откакто застанаха зад митингите. „ Възраждане “ е трета с 11,6%, а „ Движение за права и свободи – Ново начало “ отстъпва до 9,4%, като водачът ѝ Делян Пеевски остава с рекордно отрицание – 80,3%.
Българска социалистическа партия (4,9%) и Има Такъв Народ (3,8%) се намират на ръба на парламентарната преграда. МЕЧ е с 4,2% и несигурни шансове за влизане в Народното събрание.
Протестите – с всеобща социална поддръжка
Протестите против ръководството получават мощна национална поддръжка. 59% декларират цялостна взаимност, а едвам 16% ги отхвърлят. Още 25% ги считат за обективни, само че се притесняват от политическата опция, която могат да породят.
58% от интервюираните считат, че митингите е трябвало да доведат до оставка на държавното управление – ход, който съгласно социолозите е съответствал на публичните упования, само че е отворил интервал на мощна политическа неустойчивост.
Институциите с рекордно ниско доверие
Парламентът получава едвам 5% утвърждение и 69% отрицание. Правителството си потегля с 58% негативни оценки, а министър председателят Росен Желязков – с 49% отрицателни.
Недоверието към правосъдната система остава високо, като и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов е с 58% негативни оценки.
Изследването е извършено в интервала 5 - 12 декември 2025 година и е част от регулярния мониторинг на „ Алфа Рисърч “. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Най-големият дял – 40,3% – декларират желание за ръководство към нова политическа мощ. Социолозите означават, че това болшинство е мощно разнородно. Ако президентът Румен Радев излезе с персонален политически план, той би могъл да притегли към половината от тези 40%. Останалите се разпределят сред разнообразни хипотетични обединения – евроскептични и националистически, десни, центристки, социалдемократически и проевропейски.
Изходът от възможни избори ще зависи точно от това дали тази група ще отиде до урните и по какъв начин ще се структурира нейният избор.
Антиевропейските настройки: забележими, само че не преобладаващи
Проучването не демонстрира всеобщ завой против Европейски Съюз, само че записва стабилно наличие на евроскептични настройки. Те се концентрират главно към „ Възраждане “, която с 11,6% заема трето място, както и измежду част от евентуалните „ нови планове “.
Президентът Румен Радев резервира относително висок институционален рейтинг – 35% доверие, само че губи поддръжка измежду проевропейските гласоподаватели поради острите си позиции против въвеждането на еврото и геополитическите си изявления.
Електорална картина при избори през днешния ден
ГЕРБ остава първа политическа мощ с 21,4% от твърдо решилите да гласоподават, само че губи над 4 пункта поради недоволството от ръководството. Доверието към Бойко Борисов е 21,6%, а недоверието доближава 58,8%.
ПП–ДБ бележат растеж и доближават 17,8%, откакто застанаха зад митингите. „ Възраждане “ е трета с 11,6%, а „ Движение за права и свободи – Ново начало “ отстъпва до 9,4%, като водачът ѝ Делян Пеевски остава с рекордно отрицание – 80,3%.
Българска социалистическа партия (4,9%) и Има Такъв Народ (3,8%) се намират на ръба на парламентарната преграда. МЕЧ е с 4,2% и несигурни шансове за влизане в Народното събрание.
Протестите – с всеобща социална поддръжка
Протестите против ръководството получават мощна национална поддръжка. 59% декларират цялостна взаимност, а едвам 16% ги отхвърлят. Още 25% ги считат за обективни, само че се притесняват от политическата опция, която могат да породят.
58% от интервюираните считат, че митингите е трябвало да доведат до оставка на държавното управление – ход, който съгласно социолозите е съответствал на публичните упования, само че е отворил интервал на мощна политическа неустойчивост.
Институциите с рекордно ниско доверие
Парламентът получава едвам 5% утвърждение и 69% отрицание. Правителството си потегля с 58% негативни оценки, а министър председателят Росен Желязков – с 49% отрицателни.
Недоверието към правосъдната система остава високо, като и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов е с 58% негативни оценки.
Изследването е извършено в интервала 5 - 12 декември 2025 година и е част от регулярния мониторинг на „ Алфа Рисърч “. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ