Търговци скриха пшеницата, чакат по-висока цена
Само 50% от житото е качествено
Търговци и производители скриха пшеницата, с цел да получат по-висока цена. На Софийска стокова борса има търсене на 500 тона с незабавна доставка, като купувачът дава по 350-370 лв. за звук без Данък добавена стойност. Продавачи обаче няма. Предишните покупко-продажби на борсата бяха за съществени количества хлебна пшеница с незабавна доставка на 405 лева./тон, разясниха специалисти от борсата. Фуражна пшеница се търси на 300 лева./тон, само че и там предложение няма.
Още не сме продавали зърно от новата годишна продукция, чакаме по-добра цена, изясни Младен Мартинов, ръководител на земеделска кооперация в Балчик. По думите му житото тази есен се търгува с към 20 на 100 по-скъпо в съпоставяне със същия интервал на предходната година, което е обяснимо – добивите са по-ниски и качественото зърно е по-малко.
Цената на пшеницата постепенно ще пораства поради по-малкото количество качествено зърно през отиващата си стопанска година, твърди и ръководителят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов. По думите му продавачите към този момент желаят на тържищата по 400 лв. за звук хубаво зърно, а купувачите оферират по 350-360 лв., до момента в който при жътвата пазарът е тръгнал с цена от 260-270 лв. за звук.
Около 50 на 100 от тазгодишната годишна продукция е с положително качество, а останалата половина е фуражна пшеница с 15-20 на 100 покълнало зърно при юлските дъждове, разясни Костадинов. Според него прогнозата за по-малко зърно в международен мащаб ще усили търсенето. Ще има добра цена за хлебната пшеница, съобщи Костадинов, без да се ангажира какъв може да бъде предстоящият растеж в околните месеци.
Зърното ще нарастне още над настоящето ниво от 300-350 лв. за звук, твърди и проф. доктор Иван Киряков, завеждащ катедрата “Селекция на зърнено-житните култури ” в Добруджанския аграрни институт. Според него хлебарите нямат съображение да качват цената поради брашното. В последните три-четири години зърното се търгуваше на цена на ръба на индустриалната му себестойност, само че хлябът не поевтиня, уточни Киряков.
Търговци и производители скриха пшеницата, с цел да получат по-висока цена. На Софийска стокова борса има търсене на 500 тона с незабавна доставка, като купувачът дава по 350-370 лв. за звук без Данък добавена стойност. Продавачи обаче няма. Предишните покупко-продажби на борсата бяха за съществени количества хлебна пшеница с незабавна доставка на 405 лева./тон, разясниха специалисти от борсата. Фуражна пшеница се търси на 300 лева./тон, само че и там предложение няма.
Още не сме продавали зърно от новата годишна продукция, чакаме по-добра цена, изясни Младен Мартинов, ръководител на земеделска кооперация в Балчик. По думите му житото тази есен се търгува с към 20 на 100 по-скъпо в съпоставяне със същия интервал на предходната година, което е обяснимо – добивите са по-ниски и качественото зърно е по-малко.
Цената на пшеницата постепенно ще пораства поради по-малкото количество качествено зърно през отиващата си стопанска година, твърди и ръководителят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов. По думите му продавачите към този момент желаят на тържищата по 400 лв. за звук хубаво зърно, а купувачите оферират по 350-360 лв., до момента в който при жътвата пазарът е тръгнал с цена от 260-270 лв. за звук.
Около 50 на 100 от тазгодишната годишна продукция е с положително качество, а останалата половина е фуражна пшеница с 15-20 на 100 покълнало зърно при юлските дъждове, разясни Костадинов. Според него прогнозата за по-малко зърно в международен мащаб ще усили търсенето. Ще има добра цена за хлебната пшеница, съобщи Костадинов, без да се ангажира какъв може да бъде предстоящият растеж в околните месеци.
Зърното ще нарастне още над настоящето ниво от 300-350 лв. за звук, твърди и проф. доктор Иван Киряков, завеждащ катедрата “Селекция на зърнено-житните култури ” в Добруджанския аграрни институт. Според него хлебарите нямат съображение да качват цената поради брашното. В последните три-четири години зърното се търгуваше на цена на ръба на индустриалната му себестойност, само че хлябът не поевтиня, уточни Киряков.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ