Болничното лечение на диабетните усложнения у нас формира 55% от разходите за болестта
Само 40% от хората с диабет посещават персоналния си доктор на всеки три месеца, а 43% изследват гликирания си хемоглобин един път в годината или по-рядко. Тези данни бяха обявени на конференция на тематика „ Добрият надзор на диабета - инвестиция в бъдещето “, проведена от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) във връзка Световния ден за битка с диабета – 14 ноември.
В събитието участваха проф. Цветалина Танкова - началник на Катедрата по ендокринология в Медицински университет - София и шеф на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев “, доц. Любомир Киров - ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и Деян Денев - изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Проф. Танкова показа данни на Международната диабетна федерация за 2021 година, съгласно които 10,5% от популацията на света (537 млн. души) има захарен диабет. Това значи, че почти един на 10 души страда от болестта. Очакванията са тази периодичност да се усили и до 2030 година диабетът да визира един на всеки девет души, а до 2045 година – един на всеки осем. В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са наранени, само че не знаят и не се лекуват.
Ендокринологът означи, че положителният надзор на диабета се показва в поддържане на естествени стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 - 6.1 mmol/l) и след хранене ( <7.8 mmol/l). Препоръчва се и избягването на фрапантно намаляване на кръвната захар (хипогликемия), както и надзор на кръвното налягане, липидите и телесното тегло посредством показателя на телесна маса. Така да вземем за пример всяко намаление на стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1C) с 1% понижава риска от затруднения – с 12% на риска от инсулт, с 14% - риска от инфаркт, 16% - риска от сърдечна непълнота и с 43% - риска от ампутации. Именно по тази причина, съгласно проф. Танкова, образованието, както на хората със захарен диабет, по този начин и на здравните експерти може да помогне да се избегне възходящото задължение на захарния диабет.
Проф. Танкова показа и данни от онлайн изследване измежду пациенти със захарен диабет вид 2, извършено в интервала 24 октомври – 10 ноември измежду 193 души. Резултатите демонстрират, че проучването на гликиран хемоглобин се прави прекомерно рядко - 43% един път годишно и по-рядко. Резултатите от онлайн изследването демонстрират още, че 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% - над 8%, 27% - не знаят и 15% - при доста по-високи. При 25% от интервюираните персоналният доктор ги насочва за консултация на ендокринолог един път, а при 48% - два пъти годишно. Най-честият източник на информация за болестта - препоръки за хранене, придвижване, банкет на лекарства и др.) за пациентите са ендокринолозите.
Доц. Любомир Киров каза, че главните рискови фактори за развиване на захарния диабет вид 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене. Затова за сполучливия надзор на болестта е нужна смяна на метода на живот, която пациентът самичък би трябвало да пожелае. Той добави, че сега НЗОК поема два пъти годишно проучването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет вид 2. Според него е добре то да може да бъде осъществявано до 3 пъти годишно, каквито са актуалните рекомендации.
„ Добрият надзор на диабета е инвестиция в бъдещето “, каза Деян Денев. Той добави, че по-добрият надзор на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – понижени затруднения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разноски за здравната и обществената системи. Денев посочи, че разноските в Европа за лекуването на захарния диабет се дефинират от развиването на затрудненията му, защото по-добрият надзор на болестта понижава разноските. Така да вземем за пример, средствата в Европа за лекуване на пациент с диабет без затруднения възлизат на 1723 евро годишно, а при развили се затруднения нарастват четирикратно - до 5642 евро годишно. Освен това болничното лекуване на затрудненията, провокирани от диабета, е доста по-скъпо и образува 55% от всички разноски. Същата наклонност се следи и в България. По данни на Международната диабетна асоциация обществените средства за лекуване на диабет у нас са към 550 млн. лева като 20% от тях са вложения в извънболнично следене – прегледи, проучвания, тест-ленти, помпи. Други 20% са за медикаменти, а 60% от средствата се отделят за хоспитализации и лекуване на затрудненията от диабет. Проучвания демонстрират, че новаторските лечения водят до повишаване на броя пациенти с добър надзор и понижаване на затрудненията.
В събитието участваха проф. Цветалина Танкова - началник на Катедрата по ендокринология в Медицински университет - София и шеф на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „ Акад. Иван Пенчев “, доц. Любомир Киров - ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и Деян Денев - изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Проф. Танкова показа данни на Международната диабетна федерация за 2021 година, съгласно които 10,5% от популацията на света (537 млн. души) има захарен диабет. Това значи, че почти един на 10 души страда от болестта. Очакванията са тази периодичност да се усили и до 2030 година диабетът да визира един на всеки девет души, а до 2045 година – един на всеки осем. В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са наранени, само че не знаят и не се лекуват.
Ендокринологът означи, че положителният надзор на диабета се показва в поддържане на естествени стойности на гликирания хемоглобин (HbA1C < 7%), на кръвната захар на гладно (4 - 6.1 mmol/l) и след хранене ( <7.8 mmol/l). Препоръчва се и избягването на фрапантно намаляване на кръвната захар (хипогликемия), както и надзор на кръвното налягане, липидите и телесното тегло посредством показателя на телесна маса. Така да вземем за пример всяко намаление на стойностите на гликирания хемоглобин (HbA1C) с 1% понижава риска от затруднения – с 12% на риска от инсулт, с 14% - риска от инфаркт, 16% - риска от сърдечна непълнота и с 43% - риска от ампутации. Именно по тази причина, съгласно проф. Танкова, образованието, както на хората със захарен диабет, по този начин и на здравните експерти може да помогне да се избегне възходящото задължение на захарния диабет.
Проф. Танкова показа и данни от онлайн изследване измежду пациенти със захарен диабет вид 2, извършено в интервала 24 октомври – 10 ноември измежду 193 души. Резултатите демонстрират, че проучването на гликиран хемоглобин се прави прекомерно рядко - 43% един път годишно и по-рядко. Резултатите от онлайн изследването демонстрират още, че 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% - над 8%, 27% - не знаят и 15% - при доста по-високи. При 25% от интервюираните персоналният доктор ги насочва за консултация на ендокринолог един път, а при 48% - два пъти годишно. Най-честият източник на информация за болестта - препоръки за хранене, придвижване, банкет на лекарства и др.) за пациентите са ендокринолозите.
Доц. Любомир Киров каза, че главните рискови фактори за развиване на захарния диабет вид 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене. Затова за сполучливия надзор на болестта е нужна смяна на метода на живот, която пациентът самичък би трябвало да пожелае. Той добави, че сега НЗОК поема два пъти годишно проучването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет вид 2. Според него е добре то да може да бъде осъществявано до 3 пъти годишно, каквито са актуалните рекомендации.
„ Добрият надзор на диабета е инвестиция в бъдещето “, каза Деян Денев. Той добави, че по-добрият надзор на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – понижени затруднения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разноски за здравната и обществената системи. Денев посочи, че разноските в Европа за лекуването на захарния диабет се дефинират от развиването на затрудненията му, защото по-добрият надзор на болестта понижава разноските. Така да вземем за пример, средствата в Европа за лекуване на пациент с диабет без затруднения възлизат на 1723 евро годишно, а при развили се затруднения нарастват четирикратно - до 5642 евро годишно. Освен това болничното лекуване на затрудненията, провокирани от диабета, е доста по-скъпо и образува 55% от всички разноски. Същата наклонност се следи и в България. По данни на Международната диабетна асоциация обществените средства за лекуване на диабет у нас са към 550 млн. лева като 20% от тях са вложения в извънболнично следене – прегледи, проучвания, тест-ленти, помпи. Други 20% са за медикаменти, а 60% от средствата се отделят за хоспитализации и лекуване на затрудненията от диабет. Проучвания демонстрират, че новаторските лечения водят до повишаване на броя пациенти с добър надзор и понижаване на затрудненията.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ