Само 4 града са магнит за добър живот, Несебър –

Само 4 града са магнит за добър живот, Несебър – рекордьор по нови поданици
От шестте най-големи града с население над 100 000 души в страната, към този момент единствено четири усилват популацията си. Това са София, Пловдив, Варна и Бургас, а Русе и Стара Загора са почнали да губят жителите си, е един от изводите от ревизираните
преди дни от Националния статистически институт (НСИ) демографски данни към 31 декември 2024 година
Друг забележим тренд е, че българите като че ли са почнали да мигрират от вътрешността на страната към черноморското крайбрежие – съвсем на всички места там има машинален приръст на популацията. Несебър е народен рекордьор в това отношение,
тъй като е нараснал жителите с непрекъсната регистрация с цели 11% през 2024 година, сочат данните.
“В столицата средногодишният брой на популацията пораства с съвсем 8 хиляди души, както и в Пловдив и Варна, където покачването е с по 4 000 души. Очаквано популацията
пораства най-бързо там, където има най-вече свободни работни места,
освен това добре платени, и благоприятни условия за реализация. Не без значение е и съсредоточаването на висшето обучение в тези градове ”, изясни за “24 часа ” Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Това съгласно него обаче е очевидно единствено в случай че гледаме в диапазона
на последните година-две. Ако се върнем обратно във времето, до предходното броене от 2011 година, само София тогава е имала население, сравнимо с днешното. Всички останали огромни градове са намалели. Причина за това е, че в дълготраен проект
по-ясно се усеща въздействието на негативния натурален приръст, и изключително на високата смъртност.
По принцип в България, както и в доста страни от Европейски Съюз от дълго време няма натурален приръст на популацията. Генерално броят на хората се усилва, само че това се дължи на механичния приръст – на мигрантите извън и на преместването на хора от едни обитаеми места към други. В случая с България – на
преместването на хората от по-малките и изостанали общини към по-големите и по-богатите.
“Положителната миграция от последните няколко години към момента няма задоволително огромни размери, с цел да може да преодолее въздействието на предходните две десетилетия.
Въпреки това, в случай че гледаме единствено няколкото
най-големи града в изолираност от останалата част от страната, демографската картина надалеч не е обезкуражаваща. Миграцията е позитивна, естественият приръст се движи последователно към баланс, изключително след
изчистването на пика на смъртността през пандемията ”, акцентира Адриан Николов.
Експертът записва друга нова наклонност: позитивна миграция, несъмнено механична, се следи и по цялото Черноморие.
След като при пандемията поради спада на туризма имаше всеобщо изселване, през днешния ден Несебър
е с най-голям машинален приръст в страната – нараснал е популацията си с цели 11% в рамките единствено на 2024 година Това значи, че черноморските общини притеглят освен сезонни служащи, които не биха били забележими в статистиката, само че и трайна миграция.
Самият Несебър “бие ” даже регионалния център Бургас по подписани имотни покупко-продажби
Това е освен поради обсега на локалната работа по вписванията, където се записват продажби на жилища от Ахелой до курорта Елените, който е северно от Слънчев бряг и Влас, само че и поради голямото строителство на жилищни здания в целия регион.
Но въпреки всичко вътрешната миграция у нас
е преди всичко от дребните общини към по-големите, акцентира Адриан Николов. За разлика от 2020-2021 година популацията на огромните градски общини чисто пораства от миграция за сметка на редица дребни общини, изключително в граничните и крайдунавски региони. Хората всеобщо отиват от стопански по-слабо развитите елементи на страната в търсене на по-добре платени работни места, сподели той. Все още го има и противоположният развой – хората от огромния град да се заселват
в по-малки селища покрай него, само че това нормално си разрешават по-заможните.
“Има връзка сред икономическото развиване и негативната чиста миграция, и въпреки това, сред икономическо развиване и висок отрицателен натурален приръст. От огромно значение е и застаряването, защото тези, които първи напущат регионите с малко благоприятни условия за реализация и ниски заплати,
са най-младите и способните
Така се заформя циничен кръг. Решенията за това би трябвало да се търсят фискална децентрализация и в овластяване на локалната власт за смели и ексцентрични капиталови политики ”, сподели Николов.
Парадокс: Районите с оредяващо население с най-висока безработица
Демографската картина в България като цяло демонстрира отрицателни трендове повече в северната част на страната, в сравнение с в южната, само че с известни ангажименти.
“Генерално изводът, че Северна България среща по-сериозни демографски провокации
от Южна е правилен, само че на процедура подобен взор през регионите за обмисляне не е изключително осведомителен, изключително в случай че се има поради, че скоро следва уедряване ”, споделя Адриан Николов. Още повече че има райони на юг – по границата със Сърбия, както и в някои елементи на Родопите, които също претърпяват бърз спад на популацията и още по-бързо застаряване. И противоположното, има елементи от севера, като да вземем за пример Варна, само че към нея можем да прибавим и Шумен, с
известни ангажименти даже и Плевен, където демографската картина не е изключително отрицателна.
Иначе икономическите последствия са явни – там, където няма младо и квалифицирано население, с подобаващите умения и обучение, доста мъчно се вършат вложения.
“Парадоксът е, че точно районите с най-тежка демография са и тези с
най-висока безработица, на фона на огромен заявен от работодателите дефицит на служащи на пазара на труда като цяло. Видимо тези безработни не могат да попълнят свободните работни места. Или са прекомерно възрастни, или са на неверното място, или им липсват съответстващи умения. По-лошото е, че за справяне с този проблем на практика липсва политика ”, сподели Адриан Николов.