Само 4% били заразените с вътреболнични инфекции у нас. Подобна

Само 4% били инфектираните с вътреболнични инфекции у нас. Подобна странна статистика изнесоха на симпозиум в София на фона на стряскащите данни от доцент Иван Иванов от НЦЗПБ за всеобщо зарязване с бактерии в лечебниците в страната.

Лошата хигиена на ръцете и незадоволителната стерилизация в лечебните заведения са в основата на инфекциите, свързани с здравното обслужване (ИСМО), осведомят от Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ). 

По данни на Световната здравна организация, над 7% от приетите в болница пациенти в развитите страни и над 10 % в разрастващите се страни се сблъскват с затруднения, свързани с инфекции, зараждащи в лечебните заведения. 

За да се понижи броя им измежду пациентите, са нужни комплекс от ограничения, измежду които рационална приложимост на антибиотиците, смяна в държанието на личния състав в лечебните заведения, както и непрекъснатото образование на медицинските експерти акцентират от Асоциацията, която стартира кампания за повишение знанията на експертите по здравни грижи за предварителна защита на ИСМО взаимно с Българската асоциация " Единно здраве ". 

На 24 ноември в столицата ще се проведе поредното образование под надпис „ Превенция и надзор на инфекциите в обществото през призмата на единно здраве/one health ".

Данни за Европа

8% от приетите в болница или 4,8 млн. пациенти са били с зараза, 71% от тях след болнично лекуване, демонстрират данни от проучване на Европейския център за надзор и профилактика върху болесттите (ЕЦКПЗ), извършено през 2022-2023 година Проучването е обхванало 293 581 души от 1 250 лечебни заведения в 31 страни. 

Най-честите типове инфекции са респираторните - 29%. На последващо място по периодичност са инфекциите на пикочните пътища - 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място - 16%, на кръвния ток (сепсис) - 12% и на стомашно-чревния тракт - 9%.

Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са зародили след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е еднакъв - от предишна болница, от болничното заведение, в която пациентът е признат или от заведения за дълготрайни грижи. Минимален - под 3%, е броят на инфекциите с неразбираем генезис.

У нас

Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето равнище на подготвеност. Според тях броят на пациентите с открити ИСМО е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от междинното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.

22% от всички инфекции, свързани с здравното обслужване в страната са зародили преди приемането, а 76% по време на престоя. За разлика от междинните стойности за Европа обаче у нас няма нито един открит случай на ИСМО от дом за дълготрайни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неразбираем генезис доближава 29. Това разминаване в огромна част от данните у нас и в Европа демонстрира, че в България вътреболничните инфекции все още не се регистрират правилно.

Това лимитира опцията на експертите и ЛЗ да разпознават съществуването на проблем и надлежно да работят интензивно за неговото премахване, посредством систематични ограничения за предварителна защита и надзор.