Под 1/3 от българите са чували за европроекти
Само 31% от българите са чували за планове, финансирани от Европейския съюз в региона, в който живеят. Това демонстрират резултатите от последното изследване на " Евробарометър " за усещането на жителите по отношение на районната политика на Европейски Съюз, оповестено през юли 2025 г.
Делът на осведомените в България пораства с 2% през 2025 година съпоставяне с 2023 година, само че е доста под междинния за Съюза, където към 40% от хората споделят, че са осведомени с сходни планове – ниво, което се задържа устойчиво от 2019 година насам. Въпреки това, на равнище Европейски Съюз се регистрира усъвършенстване по отношение на 2017 година, когато делът на осведомените е бил с към пет процентни пункта по-нисък.
Българските жители обаче са безапелационни в това, че реализацията на европейски планове е имала позитивен резултат върху района, където са се случили.
Източник: Евробарометър
Въпреки релативно скромната осведоменост, настройките измежду тези, които са осведомени с плановете, са ясно позитивни. В целия Европейски съюз 79% от осведомените жители имат вяра, че плановете, финансирани с европейски средства, имат позитивно влияние върху техния район или град. В 25 от 27-те страни членки този дял надвишава 70%. Освен с директна изгода, плановете се асоциират и с възприятие за принадлежност: 57% от хората, които познават европроекти в региона си, декларират, че това е асъдействало най-малко ненапълно за тяхното чувство за поданство в Европейски Съюз.
В публичните настройки господства и разбирането, че вложенията от еврофондовете не трябва да се лимитират единствено до най-бедните региони. 64% от интервюираните считат, че Европейски Съюз би трябвало да влага във всички свои райони, без значение от икономическия им статус. В същото време, 63% дават отговор, че най-належащите вложения би трябвало да бъдат ориентирани към райони с висока безработица.
Когато става въпрос за цели в вложенията през идващите години, най-често посочваната сфера е подобряването на инфраструктурата в опазването на здравето и образованието – това споделят 49% от участниците в изследването. На второ място се подрежда опазването на околната среда, водните запаси и климатичните дейности, посочено от 38%. Следват основаването на работни места и достъпът до пазара на труда (31%), жилищното строителство и енергийната успеваемост (27%), научните проучвания, нововъведенията и цифровите технологии (също 27%), както и подобряването на транспортните връзки (25%).
Що се отнася до източниците на информация за плановете, съфинансирани от Европейски Съюз, националната телевизия се показва най-често като първи контакт – от 15% от интервюираните. Следват интернет (14%), билбордове (13%) и локални или районни вестници (10%). Въпреки това, когато се наблюдава цялостният информативен поток, интернет е най-често споменаваният канал за осведоменост – 40% от респондентите декларират, че са научили за европроекти точно онлайн.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Евробарометър европроекти настройки проучване
Делът на осведомените в България пораства с 2% през 2025 година съпоставяне с 2023 година, само че е доста под междинния за Съюза, където към 40% от хората споделят, че са осведомени с сходни планове – ниво, което се задържа устойчиво от 2019 година насам. Въпреки това, на равнище Европейски Съюз се регистрира усъвършенстване по отношение на 2017 година, когато делът на осведомените е бил с към пет процентни пункта по-нисък.
Българските жители обаче са безапелационни в това, че реализацията на европейски планове е имала позитивен резултат върху района, където са се случили.
Източник: Евробарометър
Въпреки релативно скромната осведоменост, настройките измежду тези, които са осведомени с плановете, са ясно позитивни. В целия Европейски съюз 79% от осведомените жители имат вяра, че плановете, финансирани с европейски средства, имат позитивно влияние върху техния район или град. В 25 от 27-те страни членки този дял надвишава 70%. Освен с директна изгода, плановете се асоциират и с възприятие за принадлежност: 57% от хората, които познават европроекти в региона си, декларират, че това е асъдействало най-малко ненапълно за тяхното чувство за поданство в Европейски Съюз.
В публичните настройки господства и разбирането, че вложенията от еврофондовете не трябва да се лимитират единствено до най-бедните региони. 64% от интервюираните считат, че Европейски Съюз би трябвало да влага във всички свои райони, без значение от икономическия им статус. В същото време, 63% дават отговор, че най-належащите вложения би трябвало да бъдат ориентирани към райони с висока безработица.
Когато става въпрос за цели в вложенията през идващите години, най-често посочваната сфера е подобряването на инфраструктурата в опазването на здравето и образованието – това споделят 49% от участниците в изследването. На второ място се подрежда опазването на околната среда, водните запаси и климатичните дейности, посочено от 38%. Следват основаването на работни места и достъпът до пазара на труда (31%), жилищното строителство и енергийната успеваемост (27%), научните проучвания, нововъведенията и цифровите технологии (също 27%), както и подобряването на транспортните връзки (25%).
Що се отнася до източниците на информация за плановете, съфинансирани от Европейски Съюз, националната телевизия се показва най-често като първи контакт – от 15% от интервюираните. Следват интернет (14%), билбордове (13%) и локални или районни вестници (10%). Въпреки това, когато се наблюдава цялостният информативен поток, интернет е най-често споменаваният канал за осведоменост – 40% от респондентите декларират, че са научили за европроекти точно онлайн.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Евробарометър европроекти настройки проучване
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ