Само 3% ползват социална грижа, а над 2000 места не достигат в домовете
Само 3% от българите получават грижи вкъщи или в обществена институция, а от такава се нуждаят 28% от хората над 65 година Това ни подрежда на 15-о място по брой нуждаещи се в Европейски Съюз, само че и на последно по угаждане на потребностите на популацията си. Това демонстрират данните на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Най-голям е дефицитът в домове за хора с увреждания. При тези за психологични разстройства не доближават 1520 места. Няма нито едно свободно място за пълнолетни с умствена назадничавост в центровете от фамилен вид. Пълни са и приютите, дневните центрове и тези за обществена рехабилитация за пълнолетни.
Освен че не доближават, домовете са разпределени и неравномерно из страната. Така в някои области може дадена услуга да липсва изцяло.
Затова от института оферират всяка община да изготви собствен проект за обществените услуги, с цел да се открие от какво имат потребност хората, а страната да даде повече независимост на локалните управляващи.
Най-много домове за хора с увреждания има в Сливен
Капацитетът там е за над 400 души. На второ място се подреждат Пловдив и Бургас, а в Кърджали, Перник и Плевен такива домове няма въобще, демонстрират данни на АСП.
Възрастните хора имат потребност от помощ за няколко часа дневно - да им се купят медикаменти, да им се сложат завеси вкъщи, изясни Петър Ганев от ИПИ.
През предходната година персонален помощник са употребили 49 505 души. От тях 30 хиляди са над 65 година, а децата до 18-годишна възраст са били 4592. Нито един не е употребил помощник сред 1 и 15 часа на месец. Само 59 души са имали помощник сред 16 и 42 ч месечно. За близо 48 хиляди души грижите са били от 85 до 168 часа месечно. За тях са се грижили 54 552 асистенти, а заделените средства са 280,5 млн.
Най-голям дял са ползвателите от Враца, Плевен, Кюстендил, Силистра и Видин, а минимален - в София, Бургас и Сливен. Механизмът за персонална помощ се употребява като източник на спомагателни приходи за фамилията, написа още в изводите на отчета.
Освен това нуждаещите се не желаят да употребяват заместници при неявяване на главния помощник.
Чрез закона за персоналната помощ се задоволяват базисни потребности на хората с увреждания посредством персонален, домакински и обществен темперамент, които околните всекидневно правят, само че посредством механизма получават заплащане, обясниха още от ИПИ. От община Павел баня установяват, че страната подсигурява финансова поддръжка за близкия фамилен кръг, а не съответна помощ за индивида с увреждане и неговите потребности.
Плащанията за хората с увреждания са над 1 милиарда лева, само че са с доста ниска успеваемост, излиза наяве от отчета.
Над 1,5 милиона българи пък живеят с приходи под линията на беднотия, като това е 22% от популацията. Социалното подкрепяне за хора с най-ниски приходи или въобще без приходи има извънредно стеснен обсег ”, изясни Лъчезар Богданов.
Най-голям е дефицитът в домове за хора с увреждания. При тези за психологични разстройства не доближават 1520 места. Няма нито едно свободно място за пълнолетни с умствена назадничавост в центровете от фамилен вид. Пълни са и приютите, дневните центрове и тези за обществена рехабилитация за пълнолетни.
Освен че не доближават, домовете са разпределени и неравномерно из страната. Така в някои области може дадена услуга да липсва изцяло.
Затова от института оферират всяка община да изготви собствен проект за обществените услуги, с цел да се открие от какво имат потребност хората, а страната да даде повече независимост на локалните управляващи.
Най-много домове за хора с увреждания има в Сливен
Капацитетът там е за над 400 души. На второ място се подреждат Пловдив и Бургас, а в Кърджали, Перник и Плевен такива домове няма въобще, демонстрират данни на АСП.
Възрастните хора имат потребност от помощ за няколко часа дневно - да им се купят медикаменти, да им се сложат завеси вкъщи, изясни Петър Ганев от ИПИ.
През предходната година персонален помощник са употребили 49 505 души. От тях 30 хиляди са над 65 година, а децата до 18-годишна възраст са били 4592. Нито един не е употребил помощник сред 1 и 15 часа на месец. Само 59 души са имали помощник сред 16 и 42 ч месечно. За близо 48 хиляди души грижите са били от 85 до 168 часа месечно. За тях са се грижили 54 552 асистенти, а заделените средства са 280,5 млн.
Най-голям дял са ползвателите от Враца, Плевен, Кюстендил, Силистра и Видин, а минимален - в София, Бургас и Сливен. Механизмът за персонална помощ се употребява като източник на спомагателни приходи за фамилията, написа още в изводите на отчета.
Освен това нуждаещите се не желаят да употребяват заместници при неявяване на главния помощник.
Чрез закона за персоналната помощ се задоволяват базисни потребности на хората с увреждания посредством персонален, домакински и обществен темперамент, които околните всекидневно правят, само че посредством механизма получават заплащане, обясниха още от ИПИ. От община Павел баня установяват, че страната подсигурява финансова поддръжка за близкия фамилен кръг, а не съответна помощ за индивида с увреждане и неговите потребности.
Плащанията за хората с увреждания са над 1 милиарда лева, само че са с доста ниска успеваемост, излиза наяве от отчета.
Над 1,5 милиона българи пък живеят с приходи под линията на беднотия, като това е 22% от популацията. Социалното подкрепяне за хора с най-ниски приходи или въобще без приходи има извънредно стеснен обсег ”, изясни Лъчезар Богданов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ