Само 20 години живях с баща ми. Сега съм на

„ Само 20 години живях с татко ми. Сега съм на 65. Значи 45 години съм без него “. С тези думи Мартина Вачкова стартира спомените си за баща си – именития артист Григор Вачков, в онлайн изявление. Тя признава, че загубата му е била опустошителна за нея. „ Не знаех дали ще мога да продължа да пребивавам. Аз обожавах моя татко. Винаги бяхме един до различен, постоянно прегърнати “.

Григор Вачков бе всеобщ любим. Мартина си спомня по какъв начин хората го прегръщали, щипели, дърпали го по улиците. „ Беше досадно, само че аз разбирах за какво. Те не го обичаха единствено тъй като е добър артист. Те усещаха, че е ярък човек “.

Вачков обаче е страдал от това, че хората го свързват само с облика на Митко Бомбата в „ На всеки километър “. „ Беше му доста мъчително, че като върви по улицата, всички му подвикват Бомба, Бомба, Мите. И когато прекомерно фамилиарничеха с него и му говореха на „ ти “, той им споделяше: „ Не съм Бомба, не съм Мите, аз имам име, Григор ми е името “.

Татко мечтаеше за деня, в който ще върви по улицата и ще извикат след него: „ Ефрейторов! “. Това е неговият воин Иван Ефрейторов от „ Последно лято “ – страховит филм на Христо Христов по Йордан Радичков. Това беше героят, с който искаше да го запомнят. Много обичаше тази роля. Татко май беше артистът на Радичков. Другата му огромна роля – в „ Мъжки времена “, е по Хайтов. Еми ето, „ Банко “ да му кажат “.
Мартина си спомня и за срещите на Вачков и Стефан Данаилов с трудови колективи след излъчването на „ На всеки километър “. „ Във заводи, фабрики, учебни заведения – развяваха ги като байраци. “ Веднъж, когато двамата слизат от кола в някакъв град, хората ги сграбчват и ги носят на ръце до залата, в която ги чакат за срещата. И носят татко ми и леко го подмятат дори. Изведнъж той усеща, че някой го щипе. Баща ми хваща ръката на индивида и пита: „ Защо щипеш, бе? “. И той споделя: „ Не знам “. Толкова благополучен и удовлетворен бил индивидът, може би себе си е желал да ощипе, да си каже, Боже, в действителност ли е до мен Григор Вачков? Беше доста смешно.

Въпреки натоварения си график Вачков е бил предан родител. „ Снимаше доста, репетираше, само че всеки момент у дома бяхме дружно. Казваше ми „ Гербова Марчице “, тъй като постоянно бях залепена за него. “

Още от дребна Мартина е знаела, че татко ѝ има заболяване. „ Вкъщи се говореше: „ Бащата ти е болен, не го ядосвай “. Беше доста зле с бъбреците, имаше пиелонефрит. Имаше проблеми с кръвното. Всъщност той умря от инсулт. Вкъщи всичко се ядеше безсолно, постоянно някакви диети се съблюдаваха поради баща.

Когато се е залюбила с татко ми, майка ми е била доста младо момиче, на 16 години. Тя е забременяла и на 17 години ме ражда. Докторите са ѝ казвали: „ Девойче, ти знаеш ли, този човек няма да живее дълго. Ти се жениш за труп “. И са мислили, че той ще живее няколко години най-много. Майка ми с диети, със съблюдаване на режими и всичко, което е зависело от нея, удължи толкоз доста живота му. Но той не се пазеше. Той гореше. Той в действителност не живееше, а гореше “, споделя Мартина.

Въпреки че е изгубила татко си толкоз рано, тя споделя: „ Фантастично детство имах. Всичкото благополучие в живота ми е от моето детство. Затова шамарът беше заплашителен, когато баща си отиде. Взеха ми най-хубавото. Но в никакъв случай не съм се гневила. Обърнах го в признателност – че го имах.

Най-близкият ми човек в този миг е Владо Пенев. Той беше до мен. Той е любовта ми. Владо е изгубил татко си, когато е бил бебе на 4 месеца. Той няма никакъв спомен от него. Може би това беше ключът, с цел да обърна страстта си по този начин, че да съм признателна, че имах моя баща 20 години. И съм признателна, че всички го знаят, помнят го. И който ме срещне, ми приказва за него. Така знам, че той живее “, приключва актрисата.