Само 10% от българите са категорични, че познават историята на

Само 10% от българите са безапелационни, че познават историята на българо-руските връзки. Останалите над 80% не се усещат уверени в знанията си, а това основава плодородна почва за съветската агитация и деформиране на историческите обстоятелства, сочи изследване на организация ЕСТАТ, отдадено на войната в Украйна и познаването на историческите обстоятелства в връзките сред България и Русия. Проучването е национално, представително, извършено е в интервала от 16 април до 28 април 2022 година по метода изявление лице в лице.

Въпреки десетилетните старания за култивиране на публичното мнение в интерес на Русия, не любовта, а страхът господства - 42,2% от интервюираните дефинират съветската политика към България като „ користна”, 54,3% от запитаните се опасяват „ доста, малко и донякъде” от окупиране на България от Русия, 62,2 от ракетни и бомбени удари по наши обекти, а 75,2% се притесняват от приложимост на нуклеарно оръжие. Това значително изяснява склонността да се търси неутралитет, „ снишаване” и отбягване на безапелационни позиции във връзка с войната в Украйна.

Независимо, че последователите на участието ни в НАТО имат лек превес – 41,2% против 33,3 % срещу, болшинството от българите - 50,3% чакат поддръжка от НАТО при положение на експанзия против страната ни. Зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в огромните градове и тези с положителни приходи, както и десните гласоподаватели.

Това демонстрира национално представително изследване на тематика: “ Войната в Украйна и познаването на историческите обстоятелства в връзките България – Русия” , направено от организация ЕСТАТ по поръчка на Фондация „ Работилница за цивилен инициативи” .

„ Фондация „ Работилница за цивилен инициативи” инициира това изследване за отношението към войната в Украйна през призмата на познаването на българо-руските връзки от последните 150 години, с цел да се проучва доколко насажданата с години от съветската агитация настройка към Русия като избавител, по-голям брат и стожер на нашата сигурност въздейства директно върху преценката на българите за войната “, разяснява Валери Панджаров - управител Проекти във Фондация „ Работилница за цивилен начинания “.

„ Тезите, че оказването на военна помощ от България на Украйна значи да бъдем въвлечени във военни дейности, по тази причина би трябвало да сме неутрални, са изцяло несъстоятелни и плод на целенасочена съветска агитация. Положителното, което виждаме в това изследване е, че все пак съветската агитация не е толкоз сполучлива. “ Смята проф. Тодор Тагарев, боен специалист и някогашен министър на защитата.

Повече от половината интервюирани познават българо-руските връзки от учебниците преди 90-та година, което на процедура значи, че знанията им са плод на руската интерпретация на събитията . С оглед на обстоятелството, че и след 90 година учебниците не са претърпели коренни промени, резултатите от изследването ясно обрисуват нуждата от фундаментално нов метод при проучването на този аспект на историята ни.

По отношение на два исторически обстоятелството отговорите са показателни - 61,1 % не знаят, че Русия се афишира против Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а 41.5% от интервюираните настояват, че Съветският съюз не е обявявал война на България, 37,6% си признават, че не знаят, че на 5.09.1944 година Съюз на съветските социалистически републики ни афишира война. 79,1% от запитаните нямат действителна визия за този основен миг от най-новата ни история.

Прави усещане, че 76,8% от интервюираните в никакъв случай не са били в Русия , което значи, че построяването на облика й в съзнанието на българите значително е опосредствано и мъчно може да бъде несъмнено като обективно персонално мнение.

Във въпросите, свързани с войната в Украйна личи ясна наклонност за поддържане на невисок профил както във връзка с дейностите на страната, по този начин и във връзка с украинските бежанци у нас. Положително се отнасят към тях 38% от запитаните против 18,4% негативно. Отново имаме висок % на нямащи отношение – 28%. Стряскащо болшинство от 73,5% не са и нямат желание да оказват помощ на бежанците. Този резултат би могъл да бъде коментиран от два аспекта – от една страна е тематиката за емпатията и проактивността на обществото ни въобще при сходни филантропични рецесии. И от друга – като резултат от ловко манипулираните изявления в медиите и обществените мрежи за държанието на украинските бежанци у нас.

Въпреки, че главен източник на информация си остават българските медии, съветската агитация се популяризира необезпокоявана от съветските медии – 13% от запитаните образуват от тях отношението си към Русия, а 15,7% се осведомят за войната в Украйна.