Българите масово се страхуват от Русия, не познават историята ни и затова са за снишаване
Само 10% от българите са безапелационни, че познават историята на българо-руските връзки. Останалите над 80% не се усещат уверени в знанията си, а това основава плодородна почва за съветската агитация и деформиране на историческите обстоятелства.
Въпреки десетилетните старания за култивиране на публичното мнение в интерес на Русия, не любовта, а страхът господства – 42.2% от интервюираните дефинират съветската политика към България като " користна ", 54.3% от запитаните се опасяват " доста, малко и ненапълно " от окупиране на България от Русия, 62.2 на 100 се притесняват от ракетни и бомбени удари по наши обекти, а 75.2% - от приложимост на нуклеарно оръжие. Това значително изяснява склонността да се търси неутралитет, " снишаване " и отбягване на безапелационни позиции във връзка с войната в Украйна.
Независимо че последователите на участието ни в НАТО имат лек превес – 41.2% против 33.3 % срещу, болшинството от българите - 50.3% чакат поддръжка от НАТО при положение на експанзия против страната ни. Зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в огромните градове и тези с положителни приходи, както и десните гласоподаватели.
Това демонстрира на тематика: " Войната в Украйна и познаването на историческите обстоятелства в връзките България – Русия ", направено от организация ЕСТАТ по поръчка на Фондация " Работилница за цивилен начинания ". То е направено по метода „ лице в лице” измежду 1002 пълнолетни жители в интервала 16 – 28 април 2022 година
" Фондация " Работилница за цивилен начинания " инициира това изследване за отношението към войната в Украйна през призмата на познаването на българо-руските връзки от последните 150 години, с цел да се проучва доколко насажданата с години от съветската агитация настройка към Русия като избавител, по-голям брат и стожер на нашата сигурност въздейства директно върху преценката на българите за войната ", разяснява Валери Панджаров, управител Проекти в организацията.
" Тезите, че оказването на военна помощ от България на Украйна значи да бъдем въвлечени във военни дейности, по тази причина би трябвало да сме неутрални, са изцяло несъстоятелни и плод на целенасочена съветска агитация. Положителното, което виждаме в това изследване е, че все пак съветската агитация не е толкоз сполучлива, счита проф. Тодор Тагарев, боен специалист и някогашен министър на защитата на България.
Повече от половината интервюирани познават българо-руските връзки от учебниците преди 90 година, което на процедура значи, че знанията им са плод на руската интерпретация на събитията. С оглед на обстоятелството, че и след 1990 година учебниците не са претърпели коренни промени, резултатите от изследването ясно обрисуват нуждата от фундаментално нов метод при проучването на този аспект на историята ни.
По отношение на два исторически обстоятелството отговорите са показателни – 61.1 % не знаят, че Русия се афишира против Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а 41.5% от интервюираните настояват, че Съветският съюз не е обявявал война на България, 37.6% си признават, че не знаят, че на 5.09.1944 година Съюз на съветските социалистически републики ни афишира война. 79,1% от запитаните нямат действителна визия за този основен миг от най-новата ни история.
Прави усещане, че 76,8% от интервюираните в никакъв случай не са били в Русия, което значи, че построяването на облика ѝ в съзнанието на българите значително е опосредствано и мъчно може да бъде несъмнено като обективно персонално мнение.
Във въпросите, свързани с войната в Украйна личи ясна наклонност за поддържане на невисок профил както във връзка с дейностите на страната, по този начин и във връзка с украинските бежанци у нас. Положително се отнасят към тях 38% от запитаните против 18.4% негативно. Отново има висок % на нямащи отношение – 28%.
Стряскащо болшинство от 73,5% не са и нямат желание да оказват помощ на бежанците. Този резултат би могъл да бъде коментиран от два аспекта – от една страна е тематиката за емпатията и проактивността на обществото ни въобще при сходни филантропични рецесии. И от друга – като резултат от ловко манипулираните изявления в медиите и обществените мрежи за държанието на украинските бежанци у нас.
Въпреки че главен източник на информация си остават българските медии, съветската агитация се популяризира необезпокоявана от съветските медии – 13% от запитаните образуват от тях отношението си към Русия, а 15,7% се осведомят за войната в Украйна.
Близо половината от българите считат информацията в медиите за войната в Украйна за изцяло или отчасти необективна. Най-убедени в достоверността на изявленията са хората в дребните градове и с главно обучение, както и поддръжниците на Украйна, сочи още допитването, което е извършено в интервала 16-28 април измежду 1002 пълнолетни.
Над 40 % от тях не поддържат нито една от двете страни в този боен спор. 32 на 100 от симпаниите са на страната на Украйна, а 23% поддържат Русия. Не могат да преценяват над 3 %.
Зад Русия застават в по-голяма степен мъжете, хората над 50, жителите на регионалните центрове, гласоподавателите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Подкрепа за Украйна заявяват дамите, хората до 30 години, столичаните, гласоподавателите на ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия. Индиферентната позиция господства и е съвсем поравно разпределена измежду обществените прослойки и електоралните
групи. Поне на декларативно равнище, гласоподавателите на прокремълската партия " Възраждане " заемат в по-голямата си част неутрална, а не проруска позиция.
Въпреки десетилетните старания за култивиране на публичното мнение в интерес на Русия, не любовта, а страхът господства – 42.2% от интервюираните дефинират съветската политика към България като " користна ", 54.3% от запитаните се опасяват " доста, малко и ненапълно " от окупиране на България от Русия, 62.2 на 100 се притесняват от ракетни и бомбени удари по наши обекти, а 75.2% - от приложимост на нуклеарно оръжие. Това значително изяснява склонността да се търси неутралитет, " снишаване " и отбягване на безапелационни позиции във връзка с войната в Украйна.
Независимо че последователите на участието ни в НАТО имат лек превес – 41.2% против 33.3 % срещу, болшинството от българите - 50.3% чакат поддръжка от НАТО при положение на експанзия против страната ни. Зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в огромните градове и тези с положителни приходи, както и десните гласоподаватели.
Това демонстрира на тематика: " Войната в Украйна и познаването на историческите обстоятелства в връзките България – Русия ", направено от организация ЕСТАТ по поръчка на Фондация " Работилница за цивилен начинания ". То е направено по метода „ лице в лице” измежду 1002 пълнолетни жители в интервала 16 – 28 април 2022 година
" Фондация " Работилница за цивилен начинания " инициира това изследване за отношението към войната в Украйна през призмата на познаването на българо-руските връзки от последните 150 години, с цел да се проучва доколко насажданата с години от съветската агитация настройка към Русия като избавител, по-голям брат и стожер на нашата сигурност въздейства директно върху преценката на българите за войната ", разяснява Валери Панджаров, управител Проекти в организацията.
" Тезите, че оказването на военна помощ от България на Украйна значи да бъдем въвлечени във военни дейности, по тази причина би трябвало да сме неутрални, са изцяло несъстоятелни и плод на целенасочена съветска агитация. Положителното, което виждаме в това изследване е, че все пак съветската агитация не е толкоз сполучлива, счита проф. Тодор Тагарев, боен специалист и някогашен министър на защитата на България.
Повече от половината интервюирани познават българо-руските връзки от учебниците преди 90 година, което на процедура значи, че знанията им са плод на руската интерпретация на събитията. С оглед на обстоятелството, че и след 1990 година учебниците не са претърпели коренни промени, резултатите от изследването ясно обрисуват нуждата от фундаментално нов метод при проучването на този аспект на историята ни.
По отношение на два исторически обстоятелството отговорите са показателни – 61.1 % не знаят, че Русия се афишира против Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а 41.5% от интервюираните настояват, че Съветският съюз не е обявявал война на България, 37.6% си признават, че не знаят, че на 5.09.1944 година Съюз на съветските социалистически републики ни афишира война. 79,1% от запитаните нямат действителна визия за този основен миг от най-новата ни история.
Прави усещане, че 76,8% от интервюираните в никакъв случай не са били в Русия, което значи, че построяването на облика ѝ в съзнанието на българите значително е опосредствано и мъчно може да бъде несъмнено като обективно персонално мнение.
Във въпросите, свързани с войната в Украйна личи ясна наклонност за поддържане на невисок профил както във връзка с дейностите на страната, по този начин и във връзка с украинските бежанци у нас. Положително се отнасят към тях 38% от запитаните против 18.4% негативно. Отново има висок % на нямащи отношение – 28%.
Стряскащо болшинство от 73,5% не са и нямат желание да оказват помощ на бежанците. Този резултат би могъл да бъде коментиран от два аспекта – от една страна е тематиката за емпатията и проактивността на обществото ни въобще при сходни филантропични рецесии. И от друга – като резултат от ловко манипулираните изявления в медиите и обществените мрежи за държанието на украинските бежанци у нас.
Въпреки че главен източник на информация си остават българските медии, съветската агитация се популяризира необезпокоявана от съветските медии – 13% от запитаните образуват от тях отношението си към Русия, а 15,7% се осведомят за войната в Украйна.
Близо половината от българите считат информацията в медиите за войната в Украйна за изцяло или отчасти необективна. Най-убедени в достоверността на изявленията са хората в дребните градове и с главно обучение, както и поддръжниците на Украйна, сочи още допитването, което е извършено в интервала 16-28 април измежду 1002 пълнолетни.
Над 40 % от тях не поддържат нито една от двете страни в този боен спор. 32 на 100 от симпаниите са на страната на Украйна, а 23% поддържат Русия. Не могат да преценяват над 3 %.
Зад Русия застават в по-голяма степен мъжете, хората над 50, жителите на регионалните центрове, гласоподавателите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Подкрепа за Украйна заявяват дамите, хората до 30 години, столичаните, гласоподавателите на ГЕРБ, Демократична България и Политическа партия. Индиферентната позиция господства и е съвсем поравно разпределена измежду обществените прослойки и електоралните
групи. Поне на декларативно равнище, гласоподавателите на прокремълската партия " Възраждане " заемат в по-голямата си част неутрална, а не проруска позиция.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ