За насилието над и от деца се мълчи. Само 1 от 10 родители подава сигнал
Само 1 от 10 родители подава сигнал, когато детето му стане жертва на принуждение. А в случай че самото дете прояви експанзия – този % пада до едва 3%. Най-честата реакция е безмълвие. В над една трета от случаите даже не се води диалог с потърпевшото дете. Това сочат данните от национално-представително
проучване " Обществени настройки по тематики, свързани с принуждение над деца и принуждение сред деца ", извършено по поръчка на фондация " Лъчезар Цоцорков " от организация Естат в интервала 26 февруари – 6 март 2025 година измежду 1006 български жители на възраст сред 25 и 64 години. Във вторник беше показана първата част от данните, а през септември ще бъде оповестена втора част.
Данните сочат, че 75% от интервюираните считат насилието сред и над деца за сериозен публичен проблем. Но въпреки и да го разпознаваме, ние към момента не приказваме задоволително за него – нито вкъщи, нито отвън дома си.
Повече от половината интервюирани родители (59%) споделят, че детето им е било жертва на принуждение, а 63% признават, че детето им е проявявало принуждение – без значение дали по отношение на друго дете, възрастен или даже животно. Въпреки тези данни, тематиката остава обгърната в позор и безмълвие.
" Тревожна е наклонност в отношението към децата, които упражняват принуждение. Повечето родители избират да не търсят поддръжка от институции или други възрастни. Проблемът остава затворен в фамилията. Всяко семейство го претърпява самостоятелно, само че резултатът от него е публичен, групов ", споделя Мариета Гечева, програмен шеф " Закрила на деца " във фондация " Лъчезар Цоцорков ".
Обществото е в положение да уточни водещите аргументи за детската експанзия. Почти 80% я свързват с принуждение в фамилията и липса на наставнически надзор, а 65% – с отрицателно въздействие от връстниците. Липсата на прочувствена поддръжка и схващане се разпознава като причина от близо 47%. Въпреки това систематични фактори като бедността се подценяват – едвам 23% я показват като съществена причина, което разкрива липса на схващане по какъв начин въздейства социално-икономическата среда върху децата.
71% свързват насилието с възходяща престъпност, а 58% – със основаване на рискова среда за всички деца
Фондация " Лъчезар Цоцорков " насочва напъните си към смяна във усещането за насилието – от търсене на отговорен към създаване на просвета на споделена отговорност. " Защото в случай че позволим насилието сред децата да се популяризира, рискуваме да отглеждаме потомство, откъснато от българските полезности – на взаимопомощ и добросъседство, принадлежност към общността и отговорност към другите ", споделя Йоана Маринова, Изпълнителен шеф на фондация Лъчезар Цоцорков ”.
Всяко дете носи своята история – и от време на време тя е белязана освен от забележими, само че и от невидими форми на принуждение: прочувствено занемаряване, всяване на боязън, изолираност. Затова всеки възрастен – родител, преподавател, обществен служащ, служител на реда – има своята собствена роля в предотвратяването и спирането на този цикъл, а дружно като общество - жители и държавни институции - изискуем на себе си ясна идея за правораздаването за деца, нов закон, специализация на съда. Само когато осъзнаем, че насилието не е непознат, а споделен проблем, ще можем да преминем от реакция при обособени инциденти към устойчиви дейности това да не се случва, считат във фондация " Лъчезар Цоцорков ".
проучване " Обществени настройки по тематики, свързани с принуждение над деца и принуждение сред деца ", извършено по поръчка на фондация " Лъчезар Цоцорков " от организация Естат в интервала 26 февруари – 6 март 2025 година измежду 1006 български жители на възраст сред 25 и 64 години. Във вторник беше показана първата част от данните, а през септември ще бъде оповестена втора част.
Данните сочат, че 75% от интервюираните считат насилието сред и над деца за сериозен публичен проблем. Но въпреки и да го разпознаваме, ние към момента не приказваме задоволително за него – нито вкъщи, нито отвън дома си.
Повече от половината интервюирани родители (59%) споделят, че детето им е било жертва на принуждение, а 63% признават, че детето им е проявявало принуждение – без значение дали по отношение на друго дете, възрастен или даже животно. Въпреки тези данни, тематиката остава обгърната в позор и безмълвие.
" Тревожна е наклонност в отношението към децата, които упражняват принуждение. Повечето родители избират да не търсят поддръжка от институции или други възрастни. Проблемът остава затворен в фамилията. Всяко семейство го претърпява самостоятелно, само че резултатът от него е публичен, групов ", споделя Мариета Гечева, програмен шеф " Закрила на деца " във фондация " Лъчезар Цоцорков ".
Обществото е в положение да уточни водещите аргументи за детската експанзия. Почти 80% я свързват с принуждение в фамилията и липса на наставнически надзор, а 65% – с отрицателно въздействие от връстниците. Липсата на прочувствена поддръжка и схващане се разпознава като причина от близо 47%. Въпреки това систематични фактори като бедността се подценяват – едвам 23% я показват като съществена причина, което разкрива липса на схващане по какъв начин въздейства социално-икономическата среда върху децата.
71% свързват насилието с възходяща престъпност, а 58% – със основаване на рискова среда за всички деца
Фондация " Лъчезар Цоцорков " насочва напъните си към смяна във усещането за насилието – от търсене на отговорен към създаване на просвета на споделена отговорност. " Защото в случай че позволим насилието сред децата да се популяризира, рискуваме да отглеждаме потомство, откъснато от българските полезности – на взаимопомощ и добросъседство, принадлежност към общността и отговорност към другите ", споделя Йоана Маринова, Изпълнителен шеф на фондация Лъчезар Цоцорков ”.
Всяко дете носи своята история – и от време на време тя е белязана освен от забележими, само че и от невидими форми на принуждение: прочувствено занемаряване, всяване на боязън, изолираност. Затова всеки възрастен – родител, преподавател, обществен служащ, служител на реда – има своята собствена роля в предотвратяването и спирането на този цикъл, а дружно като общество - жители и държавни институции - изискуем на себе си ясна идея за правораздаването за деца, нов закон, специализация на съда. Само когато осъзнаем, че насилието не е непознат, а споделен проблем, ще можем да преминем от реакция при обособени инциденти към устойчиви дейности това да не се случва, считат във фондация " Лъчезар Цоцорков ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ