Израел победи - Иран няма да има атомна бомба: Путин е уплашен, К...
Самият Хаменей е все по-близо до бягство от страната в посока Русия, както това направи Башар Асад, изоставяйки Сирия. За това заяви Iran International.
Във военно отношение Иран губи пагубно. Изстреляни са над 400 балистични ракети против цели в Израел. От тях противовъздушната отбрана са пробили едвам 20.
Израелците са свалили 1000 ирански дрона от изстреляни 1000! Сто % успеваемост! 80 на 100 от дроновете са били изумени още преди да стигнат от израелска територия.
В същото време Техеран получи мразовит душ от своите „ приятелски съдружници “ Русия и Китай. Нещо повече, Москва цинично се самопредложи за медиатор в спора сред Израел и Иран. Това провокира разнообразни реакции и мнения, в това число, че Кремъл се опасява от Тел Авив. И има за какво: в случай че Израел застане компактно до Украйна, интервенции като съкрушителната „ Паяжина “, която унищожи една трета от съветската стратегическа авиация, ще стартират да се редуват, в това число и против съветската столица. Това написа chathamhouse.org. Освен това Русия към този момент призна, че в Иран се намират доста съветски нуклеарни специалисти, някои от които са в региони, които Израел обстрелва с изключителна акуратност. Не се оповестява за починали съветски жители, само че това не значи че няма такива.
Освен това израелската войска и секрети служби към този момент лишиха Кремъл от значими съдружници в региона като Хамас, Хизбула и хутите в Йемен. Всички те са чеда на съветската шпионска школа и на съветската военна машина. Губейки сега и Техеран, Русия остава без въздействие там, където го е имала до неотдавна и е вкарала голям запас в упоменатите военни и политически структури. Това е провал за съветската политика.
Това принуди Путин да съобщи в Санкт Петербург, че Москва не желае капитулация на Киев и признава правото на Украйна и украинския народ да бъдат самостоятелни със своя пълноправна страна. Само да признаели настоящето действително състояние на фронта. Дори не загатна термина " специфична военна интервенция ", очевидно осъзнал, че това е някаква извратена нелепост.
Пекин следи деликатно военните дейности в Близкия Изток, като следи най-много да не бъде блокиран Ормузкия пролив, откъдето минава иранският нефт за Китай.
Путин не смее да прави внезапни придвижвания по тематиката, тъй като на бюрото му са последните сведения за американското военно наличие наоколо до Иран, написа mecouncil.org. Остават му телефонните диалози, които към момента го държат на повърхността на огромната политика, както написа съветското издание " Медуза ".
Пентагонът е трансферирал военни самолети и самолетоносач в Близкия изток, защото спорът сред Израел и Иран продължава да бушува, само че тези, които са отбранителни, както Съединени американски щати означават, а не вземат участие в израелската наказваща въздушна акция, съгласно американски представители. Още два американски самолетоносачи се насочва към района.
Ходовете на американските военни са направени с взор към отбраната на американските войски, ситуирани в Близкия изток, съобщи почитан представител на защитата. Там има към 40 000 американски военнослужещи.
" Ние сме в отбрана на района, с цел да бъдем мощни, в гонене на спокойно съглашение ", съобщи министърът на защитата Пийт Хегсет в изявление за Fox News.
Путин си дава сметка, че това е мощност, непостижима даже за най-смелите мечти на съветската войска.
Израел за няколко дни потвърди, че Иран не е онази мощ, за която го показва пропагандата на Техеран. А и на Русия. Режимът в Техеран понесе непоправими загуби, бяха премахнати десетки висши военни, оглавяващи армията и Националната армия.
Израелците демонстрираха своето предимство и по време на двете си директни борби с Иран през април и октомври 2024 година И в двата случая и изключително през октомври Израел нанесе тежки вреди на Иран (удари ракетни и нуклеарни обекти, както и на противовъздушната отбрана), до момента в който Иран не съумя да нанесе повече от маргинални вреди на Израел, макар че изстреля стотици дронове и крилати и балистични ракети. И в двата случая стана ясно, че Иран ще търси деескалация - заради слабостта си, а не поради декларациите за мир.
Сегашният кръг на конфликт удостоверява и укрепва тази наклонност: до момента в който Израел предизвиква големи рани на иранската нуклеарна стратегия, неговите военни качества и енергийната му инфраструктура, Иран още веднъж не съумява да аргументи повече от лимитирани вреди в Израел. Израелските военновъздушни сили към този момент могат да летят необезпокоявани в иранското небе и да удрят нуклеарни, военни, стопански и държавни цели съвсем когато изискат.
Някои военни специалисти към този момент вършат съпоставяне на успеваемостта на израелската войска и прехвалените съветски войски, които сякаш трябваше да влязат в Киев за от 3 до 5 дни, само че към този момент повече от 3 години са завзели лимитирани територии с цената на 1 милион жертви. Тел Авив просто показва съвременни начини за водене на военни дейности, а Русия демонстрира назадничавост и неприятна подготовка.
Вариантите на Иран са мощно лимитирани. Техеран счита, че апелът за преустановяване на огъня би се възприел като уязвимост освен от съперниците му, само че и от личното му население. В миг на голяма накърнимост водачите на Ислямската република изключително се опасяват от последното. Техеран ясно осъзнава, че по стълбата на ескалацията на спора Израел има огромно преимущество. Опитва се да компенсира с пропагандни изказвания, само че на тях никой не има вяра.
Какво може да направи Иран? Той има няколко разновидността, само че нито един от тях не би му разрешил да си върне самочувствието. Нито загубите. Иран явно губи и своите проксита Хамас и Хизбула. Дори хутите, в този момент перлата в короната в „ иранската ос “ на съпротивата, са мощно лимитирани от географията в способността си да притеснят Израел. Освен това хутите се намират на мушката на американски, английски и френски военни елементи.
Способността на Иран да отвръща на удара внезапно понижава, защото запасите му от ракети са на привършване. Освен това стана ясно, че съветските ракети и противовъздушни системи са морално остарели и неефективни. Точността им на поразяване е с отклоняване от 2 километра, което е даже несериозно.
Вашингтон може да реши да удари Иран по този начин или другояче, само че това е сюжет, който Техеран евентуално желае да избегне непременно. Последствията ще са ужасяващи. Ако Иран се реши на последна стъпка и опита да блокира Ормузкия пролив, през който минава 20% от международното произвеждане на нефт на ден. Това обаче би провокирало напрежение с Китай, който е мощно подвластен от петрола през Персийския залив. Значи този вид отпада.
Друг вид би бил хакерски атаки, само че това също би било рисковано за Иран и възможните разноски могат да надвишават изгодите. Иран се славеше до момента като кибер мощ и има потенциал да нанесе съществени вреди, изключително посредством атакуване на инфраструктура и водни системи. Но и това е доста рисковано.
Няма подозрение, че Израел ще нанесе огромен удар още веднъж, в случай че забележи, че Иран не се отхвърля от нуклеарно оръжие.
Някои наблюдаващи приказват, че Израел също има нуклеарно оръжие. Тел Авив отхвърля. Но даже това да е истина, няма опасност то да бъде употребявано по една елементарна причина: израел е демократична страна. Иран не е. В Иран ръководи вманиачен режим.
Това накара Европа също да побърза с предложение за ходатайство в спора. Доколко това ще има екет, не е доста ясно, само че страните на Стария континент си дават сметка, че нуклеарни ракети от Иран могат да стигнат до тях. На Европейски Съюз и НАТО втора заплаха след съветската не им би трябвало от Техеран. Честно е обаче да бъде приета заслугата на Тел Авив в разсичането на този рисков възел, въпреки и с военни средства. Дипломатическите с Иран обаче не свършиха работа.
Вижте каква ос сътвори Путин: Русия – Иран – Северна Корея. Например Япония и Южна Корея, които са софтуерно и стопански на светлинни години от Пхенян, само че са демократични страни. Израел обаче е заставен да работи и да „ свърши мръсната работа на Запада “, както се изрази немския канцлер Фридрих Мерц, спирайки Иран да създаде нуклеарно оръжие. Режимът на аятоласите в действителност биха го употребявали, въпреки, че Израел с нищо не ги заплашва и се намира на 1500 км от Иран.
Логично арабските страни в района мълчешком стискат палци Израел да успее против Иран, тъй като те също се опасяват от фанатизма на иранските политици и военни.
Затова Иран към този момент се намира в стратегическа и военна самотност.
Дори Путин, който се прегръщаше доскоро с висшия лидер Али Хаменей и президента Масуд Пезешкиан не смее да застане до 91-милионен Иран против 10-милионен Израел. Знае, че това ще ликвидира и неговия режим, който така и така се клати от ден на ден поради войната против Украйна.
Израел към този момент извоюва победа. Той нанесе на Иран тежко проваляне и промени политическата обстановка освен в Близкия Изток, само че и в целия свят.
Владимир Самохвалов
Във военно отношение Иран губи пагубно. Изстреляни са над 400 балистични ракети против цели в Израел. От тях противовъздушната отбрана са пробили едвам 20.
Израелците са свалили 1000 ирански дрона от изстреляни 1000! Сто % успеваемост! 80 на 100 от дроновете са били изумени още преди да стигнат от израелска територия.
В същото време Техеран получи мразовит душ от своите „ приятелски съдружници “ Русия и Китай. Нещо повече, Москва цинично се самопредложи за медиатор в спора сред Израел и Иран. Това провокира разнообразни реакции и мнения, в това число, че Кремъл се опасява от Тел Авив. И има за какво: в случай че Израел застане компактно до Украйна, интервенции като съкрушителната „ Паяжина “, която унищожи една трета от съветската стратегическа авиация, ще стартират да се редуват, в това число и против съветската столица. Това написа chathamhouse.org. Освен това Русия към този момент призна, че в Иран се намират доста съветски нуклеарни специалисти, някои от които са в региони, които Израел обстрелва с изключителна акуратност. Не се оповестява за починали съветски жители, само че това не значи че няма такива.
Освен това израелската войска и секрети служби към този момент лишиха Кремъл от значими съдружници в региона като Хамас, Хизбула и хутите в Йемен. Всички те са чеда на съветската шпионска школа и на съветската военна машина. Губейки сега и Техеран, Русия остава без въздействие там, където го е имала до неотдавна и е вкарала голям запас в упоменатите военни и политически структури. Това е провал за съветската политика.
Това принуди Путин да съобщи в Санкт Петербург, че Москва не желае капитулация на Киев и признава правото на Украйна и украинския народ да бъдат самостоятелни със своя пълноправна страна. Само да признаели настоящето действително състояние на фронта. Дори не загатна термина " специфична военна интервенция ", очевидно осъзнал, че това е някаква извратена нелепост.
Пекин следи деликатно военните дейности в Близкия Изток, като следи най-много да не бъде блокиран Ормузкия пролив, откъдето минава иранският нефт за Китай.
Путин не смее да прави внезапни придвижвания по тематиката, тъй като на бюрото му са последните сведения за американското военно наличие наоколо до Иран, написа mecouncil.org. Остават му телефонните диалози, които към момента го държат на повърхността на огромната политика, както написа съветското издание " Медуза ".
Пентагонът е трансферирал военни самолети и самолетоносач в Близкия изток, защото спорът сред Израел и Иран продължава да бушува, само че тези, които са отбранителни, както Съединени американски щати означават, а не вземат участие в израелската наказваща въздушна акция, съгласно американски представители. Още два американски самолетоносачи се насочва към района.
Ходовете на американските военни са направени с взор към отбраната на американските войски, ситуирани в Близкия изток, съобщи почитан представител на защитата. Там има към 40 000 американски военнослужещи.
" Ние сме в отбрана на района, с цел да бъдем мощни, в гонене на спокойно съглашение ", съобщи министърът на защитата Пийт Хегсет в изявление за Fox News.
Путин си дава сметка, че това е мощност, непостижима даже за най-смелите мечти на съветската войска.
Израел за няколко дни потвърди, че Иран не е онази мощ, за която го показва пропагандата на Техеран. А и на Русия. Режимът в Техеран понесе непоправими загуби, бяха премахнати десетки висши военни, оглавяващи армията и Националната армия.
Израелците демонстрираха своето предимство и по време на двете си директни борби с Иран през април и октомври 2024 година И в двата случая и изключително през октомври Израел нанесе тежки вреди на Иран (удари ракетни и нуклеарни обекти, както и на противовъздушната отбрана), до момента в който Иран не съумя да нанесе повече от маргинални вреди на Израел, макар че изстреля стотици дронове и крилати и балистични ракети. И в двата случая стана ясно, че Иран ще търси деескалация - заради слабостта си, а не поради декларациите за мир.
Сегашният кръг на конфликт удостоверява и укрепва тази наклонност: до момента в който Израел предизвиква големи рани на иранската нуклеарна стратегия, неговите военни качества и енергийната му инфраструктура, Иран още веднъж не съумява да аргументи повече от лимитирани вреди в Израел. Израелските военновъздушни сили към този момент могат да летят необезпокоявани в иранското небе и да удрят нуклеарни, военни, стопански и държавни цели съвсем когато изискат.
Някои военни специалисти към този момент вършат съпоставяне на успеваемостта на израелската войска и прехвалените съветски войски, които сякаш трябваше да влязат в Киев за от 3 до 5 дни, само че към този момент повече от 3 години са завзели лимитирани територии с цената на 1 милион жертви. Тел Авив просто показва съвременни начини за водене на военни дейности, а Русия демонстрира назадничавост и неприятна подготовка.
Вариантите на Иран са мощно лимитирани. Техеран счита, че апелът за преустановяване на огъня би се възприел като уязвимост освен от съперниците му, само че и от личното му население. В миг на голяма накърнимост водачите на Ислямската република изключително се опасяват от последното. Техеран ясно осъзнава, че по стълбата на ескалацията на спора Израел има огромно преимущество. Опитва се да компенсира с пропагандни изказвания, само че на тях никой не има вяра.
Какво може да направи Иран? Той има няколко разновидността, само че нито един от тях не би му разрешил да си върне самочувствието. Нито загубите. Иран явно губи и своите проксита Хамас и Хизбула. Дори хутите, в този момент перлата в короната в „ иранската ос “ на съпротивата, са мощно лимитирани от географията в способността си да притеснят Израел. Освен това хутите се намират на мушката на американски, английски и френски военни елементи.
Способността на Иран да отвръща на удара внезапно понижава, защото запасите му от ракети са на привършване. Освен това стана ясно, че съветските ракети и противовъздушни системи са морално остарели и неефективни. Точността им на поразяване е с отклоняване от 2 километра, което е даже несериозно.
Вашингтон може да реши да удари Иран по този начин или другояче, само че това е сюжет, който Техеран евентуално желае да избегне непременно. Последствията ще са ужасяващи. Ако Иран се реши на последна стъпка и опита да блокира Ормузкия пролив, през който минава 20% от международното произвеждане на нефт на ден. Това обаче би провокирало напрежение с Китай, който е мощно подвластен от петрола през Персийския залив. Значи този вид отпада.
Друг вид би бил хакерски атаки, само че това също би било рисковано за Иран и възможните разноски могат да надвишават изгодите. Иран се славеше до момента като кибер мощ и има потенциал да нанесе съществени вреди, изключително посредством атакуване на инфраструктура и водни системи. Но и това е доста рисковано.
Няма подозрение, че Израел ще нанесе огромен удар още веднъж, в случай че забележи, че Иран не се отхвърля от нуклеарно оръжие.
Някои наблюдаващи приказват, че Израел също има нуклеарно оръжие. Тел Авив отхвърля. Но даже това да е истина, няма опасност то да бъде употребявано по една елементарна причина: израел е демократична страна. Иран не е. В Иран ръководи вманиачен режим.
Това накара Европа също да побърза с предложение за ходатайство в спора. Доколко това ще има екет, не е доста ясно, само че страните на Стария континент си дават сметка, че нуклеарни ракети от Иран могат да стигнат до тях. На Европейски Съюз и НАТО втора заплаха след съветската не им би трябвало от Техеран. Честно е обаче да бъде приета заслугата на Тел Авив в разсичането на този рисков възел, въпреки и с военни средства. Дипломатическите с Иран обаче не свършиха работа.
Вижте каква ос сътвори Путин: Русия – Иран – Северна Корея. Например Япония и Южна Корея, които са софтуерно и стопански на светлинни години от Пхенян, само че са демократични страни. Израел обаче е заставен да работи и да „ свърши мръсната работа на Запада “, както се изрази немския канцлер Фридрих Мерц, спирайки Иран да създаде нуклеарно оръжие. Режимът на аятоласите в действителност биха го употребявали, въпреки, че Израел с нищо не ги заплашва и се намира на 1500 км от Иран.
Логично арабските страни в района мълчешком стискат палци Израел да успее против Иран, тъй като те също се опасяват от фанатизма на иранските политици и военни.
Затова Иран към този момент се намира в стратегическа и военна самотност.
Дори Путин, който се прегръщаше доскоро с висшия лидер Али Хаменей и президента Масуд Пезешкиан не смее да застане до 91-милионен Иран против 10-милионен Израел. Знае, че това ще ликвидира и неговия режим, който така и така се клати от ден на ден поради войната против Украйна.
Израел към този момент извоюва победа. Той нанесе на Иран тежко проваляне и промени политическата обстановка освен в Близкия Изток, само че и в целия свят.
Владимир Самохвалов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ