Проф. Иво Христов: Висшето образование е последен приоритет за държавата
" Самият факт, че преглеждаме Стратегията за висшето обучение като последна точка е индикативен, че е финален приоритет на страната. "
С тези думи стартира изявлението на професор Иво Христов по разискванията за Стратегията за висшето обучение,.
След което той замълча до момента в който утихне шумът в пленарната зала, очевидно показвайки отрицание към държанието на сътрудниците си.
Депутатите одобриха 10-годишната тактика за висшето обучение
С 81 гласа " за ", 16 " срещу " и 3 въздържали се депутатите одобриха тактиката за висшето обучение за 2021-2030 година Приоритетни тематики с...
" Проблемите на висшето обучение са стратегически проблем за страната, за обществото и нацията. Известно е клишето, че висшето обучение има за съществена задача не даването на компетентности, не обезпечаването на материално-техническа база и усвояването на умения в цифровата ера. Най-важната задача на всеки един учебен развой, включително и на висшето обучение, е какъв вид човек желаеме да създадем.
В България, когато се основават каквито и да било стратегически документи, доста постоянно се пропуща един доста значим миг. Какво е това тактика? Стратегията на първо място има за задача да дефинира в какво положение сме сега и в какво положение желаем да бъдем.
Системата на висшето обучение е част от цялостната социална система. Следователно преди да си отговорим на въпроса каква система на висшето обучение желаеме, би трябвало да сме наясно що за страна желаеме да бъдем след 10 години. Какво общество бихме желали да бъдем. Това са значимите стратегически въпроси.
Поне веднъж това Народно заседание да се отнесе съществено към сериозния въпрос. Четири години ви виждам и виждам, че нямате никаква визия за целите на тази страна. Никакво схващане за драматизма, в който тя се намира. Ние влизаме в грубо историческо време, което няма да търпи никакви наши провинциални и дребнави игрички. На ръба е сложено съществуването на българите като такива. България се намира на стратегическо място и никой няма да ни остави заради неналичието на воля, подготвеност и нашата всеобща безгръбначност, да присъстваме в качеството си на аморфна маса. Без цели, хрумвания и стратегическа визия какво желаеме да бъдем.
Красимир Вълчев: Без учители сме, преструктурираме висшето обучение
Най-важното и значимо ресурсно предизвикателство е да обезпечим системата с учители. Това сподели министърът на образованието и науката Кр...
Системата на българското висше обучение е самобитен хибрид сред завареното от времето на социализма държавно висше обучение и два доста значими фактора. Първият е доста модерното неолиберално факсимиле за по-малко страна и, че пазара щял да реши всичко. Кой пазар? Нуждите на бизнеса. Кой бизнес? В резултат на това сега имаме хипертрофирала глава и атрофирало тяло. Социалистическа България беше 9 милиона и имаше сред 15 и 20 ВУЗ-а. В момента страната е 6 милиона и има 53 висше учебни заведения. Но в първите 1000 ВУЗ-а в света няма българско образователно заведение.
Нивото на българската просвета е провинциално.. Ние можем да продължим да си заравяме главите в пясъка и да споделяме, че нещата са доста положителни, само че не са. Българското обучение не знае накъде отива, а се движи инерционно.
Първият и най-съществен въпрос, на който би трябвало да си отговорим, е кой е индивид в стратегическото деяние. Аз не виждам този индивид в Стратегията, господин министре . Ако е страната, това би трябвало да бъде казано ясно. Че тя от този миг нататък поема стратегическите дейности по развиването на българското висше обучение, които са 1 до 3 цели - не повече. И това ще бъде реализирано с подобен финансов, учредителен и човешки запас. Аз имам директни и непосредствени усещания, по какъв начин за 30 години прилежаща Турция от новобранец в региона на образованието, реализира извънредно качество в него. Защото е преценено от стратегическото управление на тази страна, без значение от политическите разцветки, че това е значимо стратегическо направление за националното оцеляване и превръщането на Турция в световна мощ. Ние нямаме такива цели, цели и няма дефиниран обект за стратегическо деяние.
Кои са общите цели на академичната общественост в България? Къде тя е манифестирала личните си ползи? Къде тя е споделила, че ще влезе в съответните взаимоотношения с страната или в противен случай. Част от тази общественост се изживява просто като държавни служители, които желаят да си обезпечат доизкарването до пенсия. Това е композиция сред меко казано неамбициозни преподаватели и дваж по-неамбициозни студенти.
Всяко читаво дете, всеки сръчен учител, всеки упорит човек избира да се осъществя на открито, заради невъзможността да го направи тук в страната . Проблемът не е финансов, както си мислят доста хора. Има едно факсимиле, което мразя - да изливаме пари, да усвояваме запас. Семантиката на думата демонстрира задачата на действието. Да усвояваме, а не да сътворяваме.
Изпити по физическо с тест, а ще има ли изпити по комерсиално право с лицеви опори?
Онзи ден синът ми получил от университета известие, че изпитът им по физическо образование щял да се организира с тест. Предполагам, че из...
Тази група няма цвят. Това е това криво-ляво тресавище, което става все по-характерно за големи сфери от нашия живот.
Какво можем да създадем в тази обстановка ли? Първо да си сложим реалистични цели . Второ да има 1-2 до 3 учебни заведения, които да стартират като локомотив да дърпат цялата система на висше обучение. Които да се мерят с най-високите европейски и международни стандарти. Така, както направи Китай. Ще ви дам образец и със страна, която даже юридически не е приета - Северен Кипър. Направете си труда да ревизирате мястото им в класациите. Но това значи напълно други условия към преподавателския състав - езиков, способен, учебен, в случай че щете метод и атрактивност на преподаване.
На второ място и условията към студентите. Принципът, че висшето обучение, както и междинното, е функционалност от финансиране на калпак значи, че не е значимо какви резултати вършиме на изхода, а какъв брой хора вкарвате на входа. При такава логичност на финансирането на образованието, не можете да имате качествено обучение.
, приключи професорът.
Още:
С тези думи стартира изявлението на професор Иво Христов по разискванията за Стратегията за висшето обучение,.
След което той замълча до момента в който утихне шумът в пленарната зала, очевидно показвайки отрицание към държанието на сътрудниците си.
С 81 гласа " за ", 16 " срещу " и 3 въздържали се депутатите одобриха тактиката за висшето обучение за 2021-2030 година Приоритетни тематики с...
" Проблемите на висшето обучение са стратегически проблем за страната, за обществото и нацията. Известно е клишето, че висшето обучение има за съществена задача не даването на компетентности, не обезпечаването на материално-техническа база и усвояването на умения в цифровата ера. Най-важната задача на всеки един учебен развой, включително и на висшето обучение, е какъв вид човек желаеме да създадем.
В България, когато се основават каквито и да било стратегически документи, доста постоянно се пропуща един доста значим миг. Какво е това тактика? Стратегията на първо място има за задача да дефинира в какво положение сме сега и в какво положение желаем да бъдем.
Системата на висшето обучение е част от цялостната социална система. Следователно преди да си отговорим на въпроса каква система на висшето обучение желаеме, би трябвало да сме наясно що за страна желаеме да бъдем след 10 години. Какво общество бихме желали да бъдем. Това са значимите стратегически въпроси.
Поне веднъж това Народно заседание да се отнесе съществено към сериозния въпрос. Четири години ви виждам и виждам, че нямате никаква визия за целите на тази страна. Никакво схващане за драматизма, в който тя се намира. Ние влизаме в грубо историческо време, което няма да търпи никакви наши провинциални и дребнави игрички. На ръба е сложено съществуването на българите като такива. България се намира на стратегическо място и никой няма да ни остави заради неналичието на воля, подготвеност и нашата всеобща безгръбначност, да присъстваме в качеството си на аморфна маса. Без цели, хрумвания и стратегическа визия какво желаеме да бъдем.
Най-важното и значимо ресурсно предизвикателство е да обезпечим системата с учители. Това сподели министърът на образованието и науката Кр...
Системата на българското висше обучение е самобитен хибрид сред завареното от времето на социализма държавно висше обучение и два доста значими фактора. Първият е доста модерното неолиберално факсимиле за по-малко страна и, че пазара щял да реши всичко. Кой пазар? Нуждите на бизнеса. Кой бизнес? В резултат на това сега имаме хипертрофирала глава и атрофирало тяло. Социалистическа България беше 9 милиона и имаше сред 15 и 20 ВУЗ-а. В момента страната е 6 милиона и има 53 висше учебни заведения. Но в първите 1000 ВУЗ-а в света няма българско образователно заведение.
Нивото на българската просвета е провинциално.. Ние можем да продължим да си заравяме главите в пясъка и да споделяме, че нещата са доста положителни, само че не са. Българското обучение не знае накъде отива, а се движи инерционно.
Първият и най-съществен въпрос, на който би трябвало да си отговорим, е кой е индивид в стратегическото деяние. Аз не виждам този индивид в Стратегията, господин министре . Ако е страната, това би трябвало да бъде казано ясно. Че тя от този миг нататък поема стратегическите дейности по развиването на българското висше обучение, които са 1 до 3 цели - не повече. И това ще бъде реализирано с подобен финансов, учредителен и човешки запас. Аз имам директни и непосредствени усещания, по какъв начин за 30 години прилежаща Турция от новобранец в региона на образованието, реализира извънредно качество в него. Защото е преценено от стратегическото управление на тази страна, без значение от политическите разцветки, че това е значимо стратегическо направление за националното оцеляване и превръщането на Турция в световна мощ. Ние нямаме такива цели, цели и няма дефиниран обект за стратегическо деяние.
Кои са общите цели на академичната общественост в България? Къде тя е манифестирала личните си ползи? Къде тя е споделила, че ще влезе в съответните взаимоотношения с страната или в противен случай. Част от тази общественост се изживява просто като държавни служители, които желаят да си обезпечат доизкарването до пенсия. Това е композиция сред меко казано неамбициозни преподаватели и дваж по-неамбициозни студенти.
Всяко читаво дете, всеки сръчен учител, всеки упорит човек избира да се осъществя на открито, заради невъзможността да го направи тук в страната . Проблемът не е финансов, както си мислят доста хора. Има едно факсимиле, което мразя - да изливаме пари, да усвояваме запас. Семантиката на думата демонстрира задачата на действието. Да усвояваме, а не да сътворяваме.
Онзи ден синът ми получил от университета известие, че изпитът им по физическо образование щял да се организира с тест. Предполагам, че из...
Тази група няма цвят. Това е това криво-ляво тресавище, което става все по-характерно за големи сфери от нашия живот.
Какво можем да създадем в тази обстановка ли? Първо да си сложим реалистични цели . Второ да има 1-2 до 3 учебни заведения, които да стартират като локомотив да дърпат цялата система на висше обучение. Които да се мерят с най-високите европейски и международни стандарти. Така, както направи Китай. Ще ви дам образец и със страна, която даже юридически не е приета - Северен Кипър. Направете си труда да ревизирате мястото им в класациите. Но това значи напълно други условия към преподавателския състав - езиков, способен, учебен, в случай че щете метод и атрактивност на преподаване.
На второ място и условията към студентите. Принципът, че висшето обучение, както и междинното, е функционалност от финансиране на калпак значи, че не е значимо какви резултати вършиме на изхода, а какъв брой хора вкарвате на входа. При такава логичност на финансирането на образованието, не можете да имате качествено обучение.
, приключи професорът.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ