Самият Диоклециан заимствал религиозната програма на императорите от III век.

Самият Диоклециан заимствал религиозната стратегия на императорите от III век. Като сплотяващ център на римската религиозна система бил общопризнат така наречен талант на императора и неговият облик като олицетворение на Юпитер.

 

Отказът от удостояване на тези божества се считал за държавна измяна и се наказвал сурово от властта.

 

Повечето от жителите на империята били езичници и за тях не било мъчно да почитат още две-три нови божества. Но християните постоянно са отричали съществуването на други богове, с изключение на единия същински Бог.

 

Затова основно към тях били ориентирани ограниченията на държавната власт, които стигали до нечувани жестокости.

Гоненията траели до 311 година и свършили с признаването на християнството, откакто станало ясно, че то не може да бъде унищожено. Но преди този момент били избити по всевъзможни способи стотици хиляди християни.

Тогава били изгорени живи и през днешния ден празнуваните 20 хиляди мъченици в град Никомидия, източната столица на Римската империя. Те били събрани в такова голям брой за свещенодействие на празника Рождество Христово, отпред със своя свещеник Антим, Той бил заслужен и безстрашен човек, денонощно се трудил за душите на вярващите.

 

Запленени от словата и образеца му доста хора се включили към Църквата. Но този прогрес на християнството тревожел управляващите и те решили да унищожат християнската черква. По време на празничното свещенодействие бойци заградили просторния храм и постройките край него, струпали дърва в близост и ги запалили.

 

Огромни пламъци се издигнали и прониквайки във вътрешността, бързо поглъщали всичко - постройките и хората в тях. Така били изгорени толкоз хиляди вярващи в един от последните опити на римската власт да спре разпространяването на вярата в Иисус Христос.