И кръв от афганистанска земя ли тече във вените на прабългарите?!
Самият аз няколко пъти съм бил в Афганистан. И в Кабул, и в Кандахар в диалозите с локални хора те твърдяха, че прабългарите са тръгнали тъкмо от техните земи, че имаме обща история. И да ви кажа почтено, най-малко по външни характерности си приличаме доста на афганистанците и афганистанките. В В Афганистан локалните разказваха, че в страната има местности с наименования " Шумен " и " Варна ".
В град Пулхумбри се намира достоверният Мадарски конник. Българска експедиция го откри в Северен Афганистан. Според доцент доктор Панов планината Памир, в чиито скали е изсечен конникът, евентуално е прародина на българското племе.
Жива е легендата за афганистанеца Ходжа Болгар - един от техните светци, баяч, чийто пантеон е в град Газни. Ходжа Болгар е потомък на тези племена, които са тръгнали към Волга и сетне към Европа. Чул съм от нашите миротворци в Кабул, че афганистанците като чуят Болгар и смъкват шапка.
Петко Колев описа за експедиция на територията на Афганистан, Таджикистан. Именно в долините на Памир бил открит феодален източник, който споделя: „ Българите излязоха от долините на Имеон ". Имеон е тъкмо в долините на днешните Памир и Хиндокуш.
Нека създадем една дребна обиколка из следствията на разнообразни български учени, всеки от които въз основата на някакви обстоятелства пази свое виждане. Далеч на изток има нации, които считат, че са наши братовчеди, че общите наши предшественици са прабългарите, част от които преди повече от 13 века са пристигнали на Балканите и са положили началото на днешната българска страна. В търсене на прародината на българите са открити следи в Централна Азия, Сибир, Алтай и Тяншан до Китай, Монголия и Афганистан.
Основна догадка за произхода на прабългарите е тюркско алтайската, не са малко поддръжниците за индо-европейския им генезис. Има и налудничави версии за ариийски прозход /не чисти арийци/, че сме хуни без дръпнати очи и така нататък
Понятието „ прабългари “ е въведено през 19 век от историческата просвета за обозначаване на група номадски племена с неразбираем етнически генезис, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ. Те усядат на територията на Европа, където след това основават няколко средновековни страни. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с разнообразни имена като: българи, кутригури, утигури, скити, мизи, хуни и други Вследствие на разселването си те са претопени на местата където усядат от други племена и нации, като езикът и културата им изчезвават изцяло. Днес постоянно това название се замества с термина „ прабългари “, „ антични българи “ и даже просто „ българи “. Не е обяснен и въпросът, дали „ българи “ е било тяхното самоназвание, или е име обещано им от други нации.
Областта Бактрия е обвързвана с една от актуалните хипотези за произхода на прабългарите. В този подтекст тя е наричана Балхара. Според Петър Добрев с „ Балх “ и „ Балхар “ в индийския набожен епос Махабхарата е обозначаван народът „ бългх “, поради неналичието или компликация при потреблението на звука „ ъ “ в произнасянето и записването на „ българи “. Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна татковина на прабългарите. Тази догадка не е призната еднопосочно в България, а няма и съществени поддръжници отвън страната.
Проф. Рашо Рашев, който е считан за един от водещите модерни откриватели в региона на прабългарската археология,смята че прабългарите са били хетерогенен родов съюз, отпред на който е стоял тюркски хайлайф, увлякъл със себе си както ирански, по този начин и угорски племена, чиито етногенезис протича през 2 – 6 век.
Според проф. Раймонд Детрез, който е измежду значимите експерти по история на България, иранската догадка е разпространявана вследствие на антитурските настроения, зародили се по време на Възродителния развой през 80-те години на 20 век, до момента в който сериозните научни кръгове одобряват за водеща тезата за тюркския генезис на прабългарите и езика им.
По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой модерни учени към тюрко-алтайските нации. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) сред Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други вероятни региони са Алтай, или Западен Сибир, Таримската долина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на 16 век насам са предлагани разнообразни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето престижи отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския генезис на прабългарите. По-популярни, само че също оспорени, са хунските и огурските разновидности на урало-алтайската догадка. Някои научни писания и любителски проучвания в последните години възраждат друга догадка, съгласно която прабългарите са смесено хунско-иранско население.
Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат избрани към две посоки – първо, за алтайския им и, второ, за арийския им етногенезис. Трета теза застъпва смесеното им образуване като народ. Всяко от първите две посоки не изключва присъединяване като въздействия, усвояване и така нататък на население определяно за преобладаващо от другото направление. Всъщност разликата сред тях не е единствено в разногласието дали прабългарите са арийци или алтайци, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се приказва за разбъркан генезис, който от една страна е дефиниран от някои съществени учени като обособена трета доктрина, и от друга не отхвърля и не опонира на другите две взаимно оспорващи се теории. Той се концентрира не върху това по какъв начин е почнал процесът, а върху резултата от него – древнобългарският народ.
Най-разпространена е тюркската доктрина за произхода на прабългарите която се постанова в 20 век и се споделя от редица интернационалните и български създатели и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, само че се оспорва от средата на 20 век и изключително мощно през днешния ден от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански нации, което може да се одобри като една добре аргументирана, само че небезспорна работна догадка.
Несигурността към произхода на прабългарите се дължи най-много на оскъдните и спорни сведения за ранната история на прабългарите. Друга причина за нееднозначното показване на историята на прабългарите в литературата е новата наклонност в България след 1989 година за оборване на съществуващите до тогава схващания и фактът, че „ новите прабългаристи “ са постоянно неспециалисти, склонни към свободно тълкуване на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски монументи и езикови проблеми без съответната подготовка, както и случайна датировка и етническа атрибуция на археологическит
Известно е, че в ранното средновековие поражда огромна страна – Волжко – Камска България със столица Велики Болгар. Това е след разделянето на българите в резултат на хазарския удар на българи, последвали Аспарух и траяли Старата Велика България, изместена леко на югозапад на територията на Балканския полуостров от двете страни на р. Дунав и българи, които провеждат своята държавност на р. Волга, водени от другия брат на Аспарух – Котраг. Тези българи развиват страна със столица – Велики Болгар. Впоследствие този град е опустошен, поражда столица Биляр, по-късно и – Казан, който и до през днешния ден е столица на Република Татарстан в състава на Руската Федерация. Името Татарстан е вменено след октомврийската гражданска война и татари на това население, което не се приема като такова, само че това са политически моменти в историята на тази част на прабългарско завещание. Там има примеси във времето на тези антични българи с други нации, които са заварени или след това са завладели тези региони. Към днешна дата не може да приказваме за чисто българско наличие, само че актуалната просвета, съветската просвета и науката на Република Татарстан признават, че цивилизационното начало на тази страна се слага от античните българи и в този смисъл археологията, която има, фолклор и други неща са от интерес за днешната българска просвета, която употребява доста от проучванията, които към този момент са провеждани от руски, съветски и татарстански учени.
Хипотезата за хунския генезис не устоя, тъй като българите не са монголоиди като хуните - нито антропологично, нито генетично - въпреки да са взели участие във военна конфедерация с тях. Но в нея са били включени и голям брой други разнообразни нации. Българите са били част и от Тюркския хаганат, само че това не ги прави тюрки. Тюркският хаганат се появява като политическа мощ през 6. век, когато българите към този момент от дълго време са известни в Европа. Още през 480 година император Зенон има контракт с тях против готите и дори издига монумент на българина в Константинопол. Анализът на имената, на военните трофеи, на метода на строителство демонстрират, че българите са доста надалеч от тюрки и номади, счита доцент Илиев.
Многоетапна експедиция на територията на Таджикистан в долините на западен Памир, североизточен Афганистан, южен Узбекистан, Иран, е, че античните българи са носители на индоевропейска просвета и имат индоевропейски етнокултурен генезис, а не на тюркски. Изследванията на нашата историографска просвета ще продължат, тъй като от ден на ден учени се убеждават във верността на този метод, който и по-рано е подсказан от редица учени.
Учените от края на 20-ти и началото на 21-ви век споделят, че индоевропейската, в частност индоиранската културна традиция, е присъща за българите. В последните 15 – 20 години тази теза намира доста мощна поддръжка. " За мен като антрополог е 100% несъмнено, че произходът на българите е индоевропейски, тъй като нашият ген, нашите мускули, кости, структурите ни е индоевропейска, индоиранска. Освен това методът на погребение, цялата цивилизация на България е издигната точно на тези правила. Човек би трябвало да е в действителност с доста затворени очи и да робува на доста ефектни теории, с цел да не види това ", счита доцент Александър Илиев. Професор Георги Бакалов споделя убеждението, че сме от индо-европейски генезис и заради тази причина „ става толкоз бързо тази симбиоза сред славяни, траки, българи, защото те са си индо-европейски и антропологически има доста близости, даже има близости и в езика.”
Коренът ни е персийски, не сибирски. Предците ни са били снажни красавци от европейски вид, а не кривокраки и с дръпнати очи. Праотците ни не са потомци на Атила.Нека приключим с това изказване на проф. Георги Бакалов след пътуването му по стъпките на прабългарите в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан.
Фрог нюз
В град Пулхумбри се намира достоверният Мадарски конник. Българска експедиция го откри в Северен Афганистан. Според доцент доктор Панов планината Памир, в чиито скали е изсечен конникът, евентуално е прародина на българското племе.
Жива е легендата за афганистанеца Ходжа Болгар - един от техните светци, баяч, чийто пантеон е в град Газни. Ходжа Болгар е потомък на тези племена, които са тръгнали към Волга и сетне към Европа. Чул съм от нашите миротворци в Кабул, че афганистанците като чуят Болгар и смъкват шапка.
Петко Колев описа за експедиция на територията на Афганистан, Таджикистан. Именно в долините на Памир бил открит феодален източник, който споделя: „ Българите излязоха от долините на Имеон ". Имеон е тъкмо в долините на днешните Памир и Хиндокуш.
Нека създадем една дребна обиколка из следствията на разнообразни български учени, всеки от които въз основата на някакви обстоятелства пази свое виждане. Далеч на изток има нации, които считат, че са наши братовчеди, че общите наши предшественици са прабългарите, част от които преди повече от 13 века са пристигнали на Балканите и са положили началото на днешната българска страна. В търсене на прародината на българите са открити следи в Централна Азия, Сибир, Алтай и Тяншан до Китай, Монголия и Афганистан.
Основна догадка за произхода на прабългарите е тюркско алтайската, не са малко поддръжниците за индо-европейския им генезис. Има и налудничави версии за ариийски прозход /не чисти арийци/, че сме хуни без дръпнати очи и така нататък
Понятието „ прабългари “ е въведено през 19 век от историческата просвета за обозначаване на група номадски племена с неразбираем етнически генезис, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ. Те усядат на територията на Европа, където след това основават няколко средновековни страни. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с разнообразни имена като: българи, кутригури, утигури, скити, мизи, хуни и други Вследствие на разселването си те са претопени на местата където усядат от други племена и нации, като езикът и културата им изчезвават изцяло. Днес постоянно това название се замества с термина „ прабългари “, „ антични българи “ и даже просто „ българи “. Не е обяснен и въпросът, дали „ българи “ е било тяхното самоназвание, или е име обещано им от други нации.
Областта Бактрия е обвързвана с една от актуалните хипотези за произхода на прабългарите. В този подтекст тя е наричана Балхара. Според Петър Добрев с „ Балх “ и „ Балхар “ в индийския набожен епос Махабхарата е обозначаван народът „ бългх “, поради неналичието или компликация при потреблението на звука „ ъ “ в произнасянето и записването на „ българи “. Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна татковина на прабългарите. Тази догадка не е призната еднопосочно в България, а няма и съществени поддръжници отвън страната.
Проф. Рашо Рашев, който е считан за един от водещите модерни откриватели в региона на прабългарската археология,смята че прабългарите са били хетерогенен родов съюз, отпред на който е стоял тюркски хайлайф, увлякъл със себе си както ирански, по този начин и угорски племена, чиито етногенезис протича през 2 – 6 век.
Според проф. Раймонд Детрез, който е измежду значимите експерти по история на България, иранската догадка е разпространявана вследствие на антитурските настроения, зародили се по време на Възродителния развой през 80-те години на 20 век, до момента в който сериозните научни кръгове одобряват за водеща тезата за тюркския генезис на прабългарите и езика им.
По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой модерни учени към тюрко-алтайските нации. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) сред Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други вероятни региони са Алтай, или Западен Сибир, Таримската долина, Западна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на 16 век насам са предлагани разнообразни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето престижи отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския генезис на прабългарите. По-популярни, само че също оспорени, са хунските и огурските разновидности на урало-алтайската догадка. Някои научни писания и любителски проучвания в последните години възраждат друга догадка, съгласно която прабългарите са смесено хунско-иранско население.
Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат избрани към две посоки – първо, за алтайския им и, второ, за арийския им етногенезис. Трета теза застъпва смесеното им образуване като народ. Всяко от първите две посоки не изключва присъединяване като въздействия, усвояване и така нататък на население определяно за преобладаващо от другото направление. Всъщност разликата сред тях не е единствено в разногласието дали прабългарите са арийци или алтайци, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се приказва за разбъркан генезис, който от една страна е дефиниран от някои съществени учени като обособена трета доктрина, и от друга не отхвърля и не опонира на другите две взаимно оспорващи се теории. Той се концентрира не върху това по какъв начин е почнал процесът, а върху резултата от него – древнобългарският народ.
Най-разпространена е тюркската доктрина за произхода на прабългарите която се постанова в 20 век и се споделя от редица интернационалните и български създатели и авторитетни издания като Енциклопедия Британика, Брокхауз, само че се оспорва от средата на 20 век и изключително мощно през днешния ден от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански нации, което може да се одобри като една добре аргументирана, само че небезспорна работна догадка.
Несигурността към произхода на прабългарите се дължи най-много на оскъдните и спорни сведения за ранната история на прабългарите. Друга причина за нееднозначното показване на историята на прабългарите в литературата е новата наклонност в България след 1989 година за оборване на съществуващите до тогава схващания и фактът, че „ новите прабългаристи “ са постоянно неспециалисти, склонни към свободно тълкуване на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски монументи и езикови проблеми без съответната подготовка, както и случайна датировка и етническа атрибуция на археологическит
Известно е, че в ранното средновековие поражда огромна страна – Волжко – Камска България със столица Велики Болгар. Това е след разделянето на българите в резултат на хазарския удар на българи, последвали Аспарух и траяли Старата Велика България, изместена леко на югозапад на територията на Балканския полуостров от двете страни на р. Дунав и българи, които провеждат своята държавност на р. Волга, водени от другия брат на Аспарух – Котраг. Тези българи развиват страна със столица – Велики Болгар. Впоследствие този град е опустошен, поражда столица Биляр, по-късно и – Казан, който и до през днешния ден е столица на Република Татарстан в състава на Руската Федерация. Името Татарстан е вменено след октомврийската гражданска война и татари на това население, което не се приема като такова, само че това са политически моменти в историята на тази част на прабългарско завещание. Там има примеси във времето на тези антични българи с други нации, които са заварени или след това са завладели тези региони. Към днешна дата не може да приказваме за чисто българско наличие, само че актуалната просвета, съветската просвета и науката на Република Татарстан признават, че цивилизационното начало на тази страна се слага от античните българи и в този смисъл археологията, която има, фолклор и други неща са от интерес за днешната българска просвета, която употребява доста от проучванията, които към този момент са провеждани от руски, съветски и татарстански учени.
Хипотезата за хунския генезис не устоя, тъй като българите не са монголоиди като хуните - нито антропологично, нито генетично - въпреки да са взели участие във военна конфедерация с тях. Но в нея са били включени и голям брой други разнообразни нации. Българите са били част и от Тюркския хаганат, само че това не ги прави тюрки. Тюркският хаганат се появява като политическа мощ през 6. век, когато българите към този момент от дълго време са известни в Европа. Още през 480 година император Зенон има контракт с тях против готите и дори издига монумент на българина в Константинопол. Анализът на имената, на военните трофеи, на метода на строителство демонстрират, че българите са доста надалеч от тюрки и номади, счита доцент Илиев.
Многоетапна експедиция на територията на Таджикистан в долините на западен Памир, североизточен Афганистан, южен Узбекистан, Иран, е, че античните българи са носители на индоевропейска просвета и имат индоевропейски етнокултурен генезис, а не на тюркски. Изследванията на нашата историографска просвета ще продължат, тъй като от ден на ден учени се убеждават във верността на този метод, който и по-рано е подсказан от редица учени.
Учените от края на 20-ти и началото на 21-ви век споделят, че индоевропейската, в частност индоиранската културна традиция, е присъща за българите. В последните 15 – 20 години тази теза намира доста мощна поддръжка. " За мен като антрополог е 100% несъмнено, че произходът на българите е индоевропейски, тъй като нашият ген, нашите мускули, кости, структурите ни е индоевропейска, индоиранска. Освен това методът на погребение, цялата цивилизация на България е издигната точно на тези правила. Човек би трябвало да е в действителност с доста затворени очи и да робува на доста ефектни теории, с цел да не види това ", счита доцент Александър Илиев. Професор Георги Бакалов споделя убеждението, че сме от индо-европейски генезис и заради тази причина „ става толкоз бързо тази симбиоза сред славяни, траки, българи, защото те са си индо-европейски и антропологически има доста близости, даже има близости и в езика.”
Коренът ни е персийски, не сибирски. Предците ни са били снажни красавци от европейски вид, а не кривокраки и с дръпнати очи. Праотците ни не са потомци на Атила.Нека приключим с това изказване на проф. Георги Бакалов след пътуването му по стъпките на прабългарите в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ