Искаме свобода, не да се предадем. В Деня на бесарабските бълга...
Самите те от дълго време споделят, че определението бесарабски не е доста тъкмо, тъй като с изключение на бесарабски българи – по името на географската област Бесарабия, от която две трети се намират в Украйна, а една трета в Молдова, има още кримски или таврийски българи, както и дребна общественост в Западна Украйна, обвързвана с тогавашните български градинарски семейства, преселили се в тогавашната Австро-Унгария.
В днешния 29 октомври, разгласява думите на Олександър (Саша) Барон пред БНР. Той е украински българин, доброволец, извънреден етнофотограф, публицист, основен редактор на самото издание, което споделя същински истории за войната в Украйна и за украинските българи на български ези. От няколко месеца Олександър Барон е част от Националната армия на Украйна.
Саша Барон е един от хората, които стоят и зад един от най-впечатляващите доброволчески планове в Южна Украйна – Bake for Ukraine, мобилни пекарни, които се конфигурират на разнообразни места, предлагайки прясно изпечен самун по остаряла украинска рецепта в помощ на хора, изгубили всичко в границите на войната.
Целият екип на Bake for Ukraine – в Украйна, в Германия, а от няколко месеца и в Съединените щати, е от доброволци. До момента са събрали и дарили няколкостотин хиляди евро.
" Трудно, тежко ", дава отговор той на въпрос по какъв начин се живее трета година във война. " Може би в първата година дори и не мислихме, че това е допустимо. Никой от нас не е мислил, че войната ще продължи толкоз дни. Мислихме, че повече от година би трябвало да потърпим и да подкрепим нашите момчета на фронта – ще победим този агресор, ще го вкараме в някаква обстановка, при която той няма да има опция да събира още веднъж сили и да атакува. На дело виждаме по какъв начин става ".
Откъде намират сили да не престават да поддържат, да работят, да възвръщат - той дава следния отоговор:
" Един от различен. Когато виждаме, че някой комшия, сътрудник, другар оказва помощ – това ти дава сили ".
" Това, което разбираме е, че Русия не просто желае да го унищожи тази страна, да няма независимост, да няма самостоятелност, да диктува какво ние като страна да вършим, къде да вървим или къде да не вървим, т.е. в тази обстановка ние разбираме, че нямаме избор. За три години виждаме какво вършат там, където те идват, по какъв начин унищожават, по какъв начин убиват, по какъв начин унищожават и каква бедност е при тях на окупираните територии. Какъв парадайс, когато те са там? Никакъв! Нали виждаме по какъв начин процъвтява Мариупол и другите окупирани и унищожени градове и села. И ние разбираме, че и за нас няма бъдеще като свободни хора. А ние сме свободни хора? Цялата страна ".
За него усетът на свободата е този:
" Да можеш да си правиш избор. Трудно е, имаме огромно завещание от комунистическа ера, само че въпреки всичко с годините с нашите Майдани си извоювахме тази независимост и се построи едно общество като политическа нация, като свободна нация. Успяхме за тези 30 и нещо години. Вие като българи имате доста русофилски настроени хора, имате доста русификация ".
" Когато над твоите глави падат ракети и шахети, доста русофили схващат обстановката, която имам предвид. Когато ти седиш доста надалеч, до тв приемника или до преносимия компютър и четеш съветска агитация, която ти споделя, че Украйна сама себе си бомбардира, нападна, самовзривява се, аз не знам по какъв начин можеш да повярваш на това, само че като виждаме, това е допустимо. Когато виждаш в прилежащия блок – безусловно граждански, жилищен и на няколко километра или 10 километра няма нищо военно и пада ракета, нали видяхме? ".
" С тези гледки не се привиква. Има такова, че като илюзия – ти можеш да си успокоиш, че това няма да стане с теб. Ти си казваш, че по някакви аргументи ракета е паднала там, някакви инцидентни аргументи или планове, тъй като агресор желае да наплаши цялото население, само че ти се самоуспокояваш, че няма да падне в твоят блок.
От нашото предпочитание войната няма да се свърши, от това, че доста желаеме. Но желаеме да се свърши войната и да останем в независимост, а не да се предадем ".
Между 1 и 7 ноември, онлайн ще се организира втори благотворителен аукцион със фотоси на Саша Барон, които демонстрират отражението на военния гнет върху живота и света на елементарните хора в Украйна. Със събраните средства от продажбата на фотосите на Саша Барон се подкрепят воините от основания в Болград „ 88-ми батальон “ на Морската пехота “ на Украйна, в който служат най-вече украински българи.
В днешния 29 октомври, разгласява думите на Олександър (Саша) Барон пред БНР. Той е украински българин, доброволец, извънреден етнофотограф, публицист, основен редактор на самото издание, което споделя същински истории за войната в Украйна и за украинските българи на български ези. От няколко месеца Олександър Барон е част от Националната армия на Украйна.
Саша Барон е един от хората, които стоят и зад един от най-впечатляващите доброволчески планове в Южна Украйна – Bake for Ukraine, мобилни пекарни, които се конфигурират на разнообразни места, предлагайки прясно изпечен самун по остаряла украинска рецепта в помощ на хора, изгубили всичко в границите на войната.
Целият екип на Bake for Ukraine – в Украйна, в Германия, а от няколко месеца и в Съединените щати, е от доброволци. До момента са събрали и дарили няколкостотин хиляди евро.
" Трудно, тежко ", дава отговор той на въпрос по какъв начин се живее трета година във война. " Може би в първата година дори и не мислихме, че това е допустимо. Никой от нас не е мислил, че войната ще продължи толкоз дни. Мислихме, че повече от година би трябвало да потърпим и да подкрепим нашите момчета на фронта – ще победим този агресор, ще го вкараме в някаква обстановка, при която той няма да има опция да събира още веднъж сили и да атакува. На дело виждаме по какъв начин става ".
Откъде намират сили да не престават да поддържат, да работят, да възвръщат - той дава следния отоговор:
" Един от различен. Когато виждаме, че някой комшия, сътрудник, другар оказва помощ – това ти дава сили ".
" Това, което разбираме е, че Русия не просто желае да го унищожи тази страна, да няма независимост, да няма самостоятелност, да диктува какво ние като страна да вършим, къде да вървим или къде да не вървим, т.е. в тази обстановка ние разбираме, че нямаме избор. За три години виждаме какво вършат там, където те идват, по какъв начин унищожават, по какъв начин убиват, по какъв начин унищожават и каква бедност е при тях на окупираните територии. Какъв парадайс, когато те са там? Никакъв! Нали виждаме по какъв начин процъвтява Мариупол и другите окупирани и унищожени градове и села. И ние разбираме, че и за нас няма бъдеще като свободни хора. А ние сме свободни хора? Цялата страна ".
За него усетът на свободата е този:
" Да можеш да си правиш избор. Трудно е, имаме огромно завещание от комунистическа ера, само че въпреки всичко с годините с нашите Майдани си извоювахме тази независимост и се построи едно общество като политическа нация, като свободна нация. Успяхме за тези 30 и нещо години. Вие като българи имате доста русофилски настроени хора, имате доста русификация ".
" Когато над твоите глави падат ракети и шахети, доста русофили схващат обстановката, която имам предвид. Когато ти седиш доста надалеч, до тв приемника или до преносимия компютър и четеш съветска агитация, която ти споделя, че Украйна сама себе си бомбардира, нападна, самовзривява се, аз не знам по какъв начин можеш да повярваш на това, само че като виждаме, това е допустимо. Когато виждаш в прилежащия блок – безусловно граждански, жилищен и на няколко километра или 10 километра няма нищо военно и пада ракета, нали видяхме? ".
" С тези гледки не се привиква. Има такова, че като илюзия – ти можеш да си успокоиш, че това няма да стане с теб. Ти си казваш, че по някакви аргументи ракета е паднала там, някакви инцидентни аргументи или планове, тъй като агресор желае да наплаши цялото население, само че ти се самоуспокояваш, че няма да падне в твоят блок.
От нашото предпочитание войната няма да се свърши, от това, че доста желаеме. Но желаеме да се свърши войната и да останем в независимост, а не да се предадем ".
Между 1 и 7 ноември, онлайн ще се организира втори благотворителен аукцион със фотоси на Саша Барон, които демонстрират отражението на военния гнет върху живота и света на елементарните хора в Украйна. Със събраните средства от продажбата на фотосите на Саша Барон се подкрепят воините от основания в Болград „ 88-ми батальон “ на Морската пехота “ на Украйна, в който служат най-вече украински българи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ