Иван Димитров за ФрогНюз: Областните управители са като футболнит...
Самите чиновници са демотивирани и не знаят какво да чакат от всеки нов началник, стопират процесите и всичко това въздейства на нас като жители.
Нещо, което същински ме озадачава и не виждам смисъл в него е по какъв начин във всички области на страната, тези хора са подменяни при промяната на всяко държавно управление.
Те са част от териториалната изпълнителна власт, само че в последна сметка, съгласно техните пълномощия тук е нужна някаква промяна.
Без да бъда специалист, считам, че ще е доста по-добре регионалните шефове да бъдат на равнище районно развиване, т.е. да бъдат на едно равнище по-нагоре, вид губернатори с повече пълномощия и да дават отговор за съответния район.
Това сподели за ФрогНюз някогашният зам.-областен шеф на Софийска област от Демократична България, Иван Димитров.
Вижте цялото изявление:
Г-н Димитров, какъв брой време изпълнявахте длъжността зам.-областен шеф на Софийска област?
Около 9 месеца, от края на юли предходната година. Това е време, което е меко казано незадоволително за един управленец, управител и какъвто и да било началник, който да съумее да провежда, реорганизира някои действия и процеси в каквото и да било институция, без значение дали е държавна администрация или в частния бранш. Аз съм бизнесмен, пристигам от бизнеса. Общо взето има сходството сред ръководството на хора, процеси и финансови потоци в частния бизнес и държавната администрация, няма огромна разлика.
Това, което желая да споделя е, че през последните години извънредно честа е промяната на такива равнища държавни чиновници, въпреки че ние не се водим държавни чиновници, от които зависи ръководството на огромен брой чиновници. Например, в регионалната администрация работят към 50 души. Въпреки че една такава позиция като регионалната администрация, се води част от политически кабинет. Реално видяно на база отговорности, отговорности и пълномощия, това е една експертна позиция.
Нещо, което същински ме озадачава и не виждам смисъл в него е по какъв начин във всички области на страната, тези хора са подменяни при промяната на всяко държавно управление.
Те са част от териториалната изпълнителна власт, само че в последна сметка и съгласно техните пълномощия тук е нужна някаква промяна.
Каква промяна?
Както загатнах, това са чисто професионални позиции, т.е. на тези равнища са нужни хора, които като статут, отговорности и отговорности по-скоро наподобяват основен секретар, плюс някакви представителни функционалности. Не виждам смисъл при промяна на властта, без значение от какъв цвят е тя, тези хора да бъдат сменяни. Напротив, там би трябвало да върви един развой, като главните задания са естествено качественото обслужване на жителите, ръководството на държавната благосъстоятелност, административният надзор върху решенията на общинските съветници и заповедите на кметовете по места.
Тук разтварям една скоба, че Софийска област има 22 общини, за разлика от някои области, които имат по 4 да вземем за пример, т.е. при нас натоварването е било 5-6 пъти по-голямо.
Това са чисто експертно-професионални отговорности, тук няма нищо политическо, в това време тези позиции се водят част от политически кабинет.
Без да бъда специалист, считам, че ще е доста по-добре регионалните шефове да бъдат на равнище районно развиване. По този метод ние сега и получаваме финансиране от Европа, на база Югозападен, Югоизточен, Северозападен, Североизточен, Северен централен, Южен централен регион на развиване.
Тоест регионалните шефове умерено могат да бъдат на едно равнище по-нагоре, вид губернатори с повече пълномощия и да дават отговор за съответния район.
Представете си 6 регионални шефа по места със съответните настоящи регионални администрации, които умерено могат да бъдат ръководени от фигурата на основния секретар, който да рапортува на тези по този начин наречени губернатори.
Тези 6-ма да речем регионални шефове би трябвало наложително да участват на съвещанията на Министерски съвет дружно с министрите и да имат сан на министър и в случай че министрите дават отговор за секторните политики, регионалните шефове да дават отговор за районните. По този метод да се пресичат като мрежа, в която едната управлява другата и надлежно координира избрани процеси.
Според мен в сегашната обстановка е безусловно безпредметна тази поголовна промяна на регионални шефове и зам.-областни шефове, поради честата промяна на изпълнителната власт в страната.
Самите чиновници са демотивирани и не знаят какво да чакат от всеки нов началник, стопират самите процеси и всичко това въздейства на нас като жители.
Какво заварихте, когато встъпихте в служба като зам.-областен шеф на Софийска област? Какво успяхте да свършите и какво не за този по този начин къс интервал от време?
В интерес на истината това, което заварих е относително добре работеща администрация, без някакви съществени проблеми за разрешаване. Естествено имаше някои изостанали процеси, по отношение на заплащането на компенсациите по отчуждителни процедури за създаване на автомагистрала “Европа ” и разширението на железопътната линия, което минава през Софийска област.
Това, което съм удовлетворен, че съумях да свърша е, че дружно с сътрудниците в регионалната администрация, успяхме да наваксаме и допреди нашето освобождение, нямахме преписки със период по-дълъг от две седмици. Когато постъпихме имаше такива с няколко месеца. Мисля, че тези месеци успяхме да наваксаме и всички притежатели на отчуждените терени по трасето на автомагистралата и жп линията да получат своите компенсации в естествен период.
Другото, което успяхме да свършим и е доста значимо, мога да кажа, че беше персонален наш приоритет с регионалния шеф е, че входирахме две концепции по Интегрирани териториални вложения (ИТИ) в региона, на обща стойност над 150 000 000, средства, които се финансират на 100% от Брюксел.
Това са две концепции, всяка една се състои от няколко плана вътре, като сътрудници са както общини, по този начин и регионалната администрация, по този начин и държавни предприятия и структури като АПИ да вземем за пример. Крайният резултат е, че всяка една идея облагородява избран регион в страната.
Едната включваше рехабилитацията на Златишкия проход, който е затворен от някъде към 20 години, а в действителност е най-късата връзка сред Северна и Южна България.
В другата идея главния план е пътят Ихтиман-Вакарел, който е най-лошия първокачествен път в страната ни.
Работили сме девет месеца по тези концепции и желая да кажа, че това не са планове от районно значение, а по национално, тъй като те касаят всички пътуващи по автомагистрала “Тракия ”.
Освен това успяхме да влезем в връзка с локалните управляващи, с цел да минимализираме връщанията на решенията на общиснки препоръки и заповеди на кметове, тъй като регионалният шеф има това право. Въведохме един модел с всички локални управляващи, с цел да се избегнат процеси по връщането на незаконосъобразни решения от страна на регионалния шеф.
Не на последно място желая да кажа, че се справихме с проблема със стопанисването на държавната благосъстоятелност, държавните парцели от всевъзможен тип - здания, някогашни почивни станции, бази и така нататък На нас ни беше предоставена грижата за държавната благосъстоятелност, по какъв начин се грижиш за постройка, чиято оценка коства примерно стотици, хиляди, без да имаш гласуван бюджет за това. През годините постройките са се рушили, не е имало никаква поддръжка, даже обикновена защита. Тук също следва да се вземат някакви законодателни ограничения и да се наложи някаква промяна, защото страната в дословен смисъл е неприятен собственик.
След всичко това, което сте свършили и Ви е предстояло да свършите, може ли да ни разкажете по какъв начин се случи вашето уволняване, под какъв предлог?
Нашето уволняване се случи от през днешния ден за на следващия ден, както всички такива уволнения преди този момент. Изненадата пристигна от там, че ние вършехме чисто експертна работа и макар, че сме политически назначения, няма по какъв начин да имаме политическо отношение по каквито и да било проблеми в региона и съответните общини.
Не ме разбирайте неправилно, не желая да се жалвам, това е общоприетият метод на освобождение. Областните шефове са малко като футболните треньори, вървят си с оставката в джоба.
Въпросът е, че аз не виждам смисъла от една такава непрекъсната промяна на тези чиновници.
Как си обяснявате, за какво вместо да се концентрира върху организирането на почтени избори, служебният кабинет на Главчев стартира непосредствено с рокадите? Видяхме, че чистката в регионалната администрация продължава и през днешния ден, единствено месец преди изборите.
Така наподобява в профил, доста анализатори споделят това виждане. На нас също ни прави усещане, ние също сме част от тези смени. Да, главната работа на служебното държавно управление е обвързвана с организацията на едни почтени избори. Областните шефове, които бяхме освободени участвахме директно в тази организация, обвързвана с наемането на зали.
Ние сме били забъркани в тази част от дилемите на изпълнителната власт. Поголовните смени в доста от държавните структури обаче буди неразбиране, в случай, че “уж ” служебният кабинет би трябвало да е самостоятелен, а на новите позиции се назначават хора, близки до избрани партии, което води до мисълта, че служебният кабинет не е толкоз самостоятелен.
Предвид политическите кавги, които ескалират, какво е вашето чувство, чака ли ни серпантина от избори?
Ние получихме такава опасност от водачите на една от политическите сили, която се готви да завоюва изборите и за следващ път да не направи държавно управление. Всичко може да се чака и по отношение на дейностите, които се подхващат това е прекомерно евентуално.
От наша страна значимите цели и задания остават непроменени и ние ще ги отстояваме, без значение дали сме в ръководството.
Ние би трябвало да установим едно базово равнище на правдивост в обществото, приказваме за обикновени неща, битова престъпност, принуждение над дами и така нататък В обществото сега няма възприятие на правдивост, че всеки си получава заслуженото. Ние не установим ли такива равнища на базова правдивост, няма по какъв начин да бъдем демократична страна.
Всички наши цели и всичко, което беше тотално отхвърлено в меморандума от нашите не сътрудници, всичко това води до този миг. Между нас си би трябвало да установим тази правдивост.
Относително ниска изборна интензивност на вота „ 2 в 1 “, регистрира „ Алфа Рисърч “ към този миг, какво бихте споделили на гласоподавателите си, с цел да ги мотивирате да гласоподават?
Като част от кандидат-депутатската листа на тези избори на ПП-ДБ в 26 МИР, аз персонално ще работя върху това оптимално доста хора да отидат до урните и да им обясня, че това е изконно право на свободния човек. Столетия, години хората са се борили да анулират робството и след това са се борили да извоюват право да гласоподават.
След това са извоювали правото да гласоподават и дамите. Не можем с лека ръка да захвърлим това нещо и да кажем “не ме интересува ”. Много наши предшественици са дали живота си за него.
Иван Димитров е бизнесмен, oсновател и шеф на няколко търговско-маркетингови компании за дистрибуция, импорт и експорт на хранителни и нехранителни артикули. Притежава експертиза и 20-годишен опит в бранша на търговията с бързооборотни артикули (FMCG), както и в ръководството на екипи и процеси и управлението на бюджети. Участвал е в покупко-продажби по обединение и придобиване на търговски сдружения, в редица търговски договаряния в Европа, Китай, Украйна, Турция и Близкия изток. Активен участник в последните предизборни акции, като част от екипа на “Демократична България ” в София-област.
Притежава тапия за инженер „ Транспортна техника и технологии “ от Технически университет – Варна. Магистър е от УНСС, Международни стопански връзки – Международен мениджмънт.
Интервю на Констанца Илиева
Нещо, което същински ме озадачава и не виждам смисъл в него е по какъв начин във всички области на страната, тези хора са подменяни при промяната на всяко държавно управление.
Те са част от териториалната изпълнителна власт, само че в последна сметка, съгласно техните пълномощия тук е нужна някаква промяна.
Без да бъда специалист, считам, че ще е доста по-добре регионалните шефове да бъдат на равнище районно развиване, т.е. да бъдат на едно равнище по-нагоре, вид губернатори с повече пълномощия и да дават отговор за съответния район.
Това сподели за ФрогНюз някогашният зам.-областен шеф на Софийска област от Демократична България, Иван Димитров.
Вижте цялото изявление:
Г-н Димитров, какъв брой време изпълнявахте длъжността зам.-областен шеф на Софийска област?
Около 9 месеца, от края на юли предходната година. Това е време, което е меко казано незадоволително за един управленец, управител и какъвто и да било началник, който да съумее да провежда, реорганизира някои действия и процеси в каквото и да било институция, без значение дали е държавна администрация или в частния бранш. Аз съм бизнесмен, пристигам от бизнеса. Общо взето има сходството сред ръководството на хора, процеси и финансови потоци в частния бизнес и държавната администрация, няма огромна разлика.
Това, което желая да споделя е, че през последните години извънредно честа е промяната на такива равнища държавни чиновници, въпреки че ние не се водим държавни чиновници, от които зависи ръководството на огромен брой чиновници. Например, в регионалната администрация работят към 50 души. Въпреки че една такава позиция като регионалната администрация, се води част от политически кабинет. Реално видяно на база отговорности, отговорности и пълномощия, това е една експертна позиция.
Нещо, което същински ме озадачава и не виждам смисъл в него е по какъв начин във всички области на страната, тези хора са подменяни при промяната на всяко държавно управление.
Те са част от териториалната изпълнителна власт, само че в последна сметка и съгласно техните пълномощия тук е нужна някаква промяна.
Каква промяна?
Както загатнах, това са чисто професионални позиции, т.е. на тези равнища са нужни хора, които като статут, отговорности и отговорности по-скоро наподобяват основен секретар, плюс някакви представителни функционалности. Не виждам смисъл при промяна на властта, без значение от какъв цвят е тя, тези хора да бъдат сменяни. Напротив, там би трябвало да върви един развой, като главните задания са естествено качественото обслужване на жителите, ръководството на държавната благосъстоятелност, административният надзор върху решенията на общинските съветници и заповедите на кметовете по места.
Тук разтварям една скоба, че Софийска област има 22 общини, за разлика от някои области, които имат по 4 да вземем за пример, т.е. при нас натоварването е било 5-6 пъти по-голямо.
Това са чисто експертно-професионални отговорности, тук няма нищо политическо, в това време тези позиции се водят част от политически кабинет.
Без да бъда специалист, считам, че ще е доста по-добре регионалните шефове да бъдат на равнище районно развиване. По този метод ние сега и получаваме финансиране от Европа, на база Югозападен, Югоизточен, Северозападен, Североизточен, Северен централен, Южен централен регион на развиване.
Тоест регионалните шефове умерено могат да бъдат на едно равнище по-нагоре, вид губернатори с повече пълномощия и да дават отговор за съответния район.
Представете си 6 регионални шефа по места със съответните настоящи регионални администрации, които умерено могат да бъдат ръководени от фигурата на основния секретар, който да рапортува на тези по този начин наречени губернатори.
Тези 6-ма да речем регионални шефове би трябвало наложително да участват на съвещанията на Министерски съвет дружно с министрите и да имат сан на министър и в случай че министрите дават отговор за секторните политики, регионалните шефове да дават отговор за районните. По този метод да се пресичат като мрежа, в която едната управлява другата и надлежно координира избрани процеси.
Според мен в сегашната обстановка е безусловно безпредметна тази поголовна промяна на регионални шефове и зам.-областни шефове, поради честата промяна на изпълнителната власт в страната.
Самите чиновници са демотивирани и не знаят какво да чакат от всеки нов началник, стопират самите процеси и всичко това въздейства на нас като жители.
Какво заварихте, когато встъпихте в служба като зам.-областен шеф на Софийска област? Какво успяхте да свършите и какво не за този по този начин къс интервал от време?
В интерес на истината това, което заварих е относително добре работеща администрация, без някакви съществени проблеми за разрешаване. Естествено имаше някои изостанали процеси, по отношение на заплащането на компенсациите по отчуждителни процедури за създаване на автомагистрала “Европа ” и разширението на железопътната линия, което минава през Софийска област.
Това, което съм удовлетворен, че съумях да свърша е, че дружно с сътрудниците в регионалната администрация, успяхме да наваксаме и допреди нашето освобождение, нямахме преписки със период по-дълъг от две седмици. Когато постъпихме имаше такива с няколко месеца. Мисля, че тези месеци успяхме да наваксаме и всички притежатели на отчуждените терени по трасето на автомагистралата и жп линията да получат своите компенсации в естествен период.
Другото, което успяхме да свършим и е доста значимо, мога да кажа, че беше персонален наш приоритет с регионалния шеф е, че входирахме две концепции по Интегрирани териториални вложения (ИТИ) в региона, на обща стойност над 150 000 000, средства, които се финансират на 100% от Брюксел.
Това са две концепции, всяка една се състои от няколко плана вътре, като сътрудници са както общини, по този начин и регионалната администрация, по този начин и държавни предприятия и структури като АПИ да вземем за пример. Крайният резултат е, че всяка една идея облагородява избран регион в страната.
Едната включваше рехабилитацията на Златишкия проход, който е затворен от някъде към 20 години, а в действителност е най-късата връзка сред Северна и Южна България.
В другата идея главния план е пътят Ихтиман-Вакарел, който е най-лошия първокачествен път в страната ни.
Работили сме девет месеца по тези концепции и желая да кажа, че това не са планове от районно значение, а по национално, тъй като те касаят всички пътуващи по автомагистрала “Тракия ”.
Освен това успяхме да влезем в връзка с локалните управляващи, с цел да минимализираме връщанията на решенията на общиснки препоръки и заповеди на кметове, тъй като регионалният шеф има това право. Въведохме един модел с всички локални управляващи, с цел да се избегнат процеси по връщането на незаконосъобразни решения от страна на регионалния шеф.
Не на последно място желая да кажа, че се справихме с проблема със стопанисването на държавната благосъстоятелност, държавните парцели от всевъзможен тип - здания, някогашни почивни станции, бази и така нататък На нас ни беше предоставена грижата за държавната благосъстоятелност, по какъв начин се грижиш за постройка, чиято оценка коства примерно стотици, хиляди, без да имаш гласуван бюджет за това. През годините постройките са се рушили, не е имало никаква поддръжка, даже обикновена защита. Тук също следва да се вземат някакви законодателни ограничения и да се наложи някаква промяна, защото страната в дословен смисъл е неприятен собственик.
След всичко това, което сте свършили и Ви е предстояло да свършите, може ли да ни разкажете по какъв начин се случи вашето уволняване, под какъв предлог?
Нашето уволняване се случи от през днешния ден за на следващия ден, както всички такива уволнения преди този момент. Изненадата пристигна от там, че ние вършехме чисто експертна работа и макар, че сме политически назначения, няма по какъв начин да имаме политическо отношение по каквито и да било проблеми в региона и съответните общини.
Не ме разбирайте неправилно, не желая да се жалвам, това е общоприетият метод на освобождение. Областните шефове са малко като футболните треньори, вървят си с оставката в джоба.
Въпросът е, че аз не виждам смисъла от една такава непрекъсната промяна на тези чиновници.
Как си обяснявате, за какво вместо да се концентрира върху организирането на почтени избори, служебният кабинет на Главчев стартира непосредствено с рокадите? Видяхме, че чистката в регионалната администрация продължава и през днешния ден, единствено месец преди изборите.
Така наподобява в профил, доста анализатори споделят това виждане. На нас също ни прави усещане, ние също сме част от тези смени. Да, главната работа на служебното държавно управление е обвързвана с организацията на едни почтени избори. Областните шефове, които бяхме освободени участвахме директно в тази организация, обвързвана с наемането на зали.
Ние сме били забъркани в тази част от дилемите на изпълнителната власт. Поголовните смени в доста от държавните структури обаче буди неразбиране, в случай, че “уж ” служебният кабинет би трябвало да е самостоятелен, а на новите позиции се назначават хора, близки до избрани партии, което води до мисълта, че служебният кабинет не е толкоз самостоятелен.
Предвид политическите кавги, които ескалират, какво е вашето чувство, чака ли ни серпантина от избори?
Ние получихме такава опасност от водачите на една от политическите сили, която се готви да завоюва изборите и за следващ път да не направи държавно управление. Всичко може да се чака и по отношение на дейностите, които се подхващат това е прекомерно евентуално.
От наша страна значимите цели и задания остават непроменени и ние ще ги отстояваме, без значение дали сме в ръководството.
Ние би трябвало да установим едно базово равнище на правдивост в обществото, приказваме за обикновени неща, битова престъпност, принуждение над дами и така нататък В обществото сега няма възприятие на правдивост, че всеки си получава заслуженото. Ние не установим ли такива равнища на базова правдивост, няма по какъв начин да бъдем демократична страна.
Всички наши цели и всичко, което беше тотално отхвърлено в меморандума от нашите не сътрудници, всичко това води до този миг. Между нас си би трябвало да установим тази правдивост.
Относително ниска изборна интензивност на вота „ 2 в 1 “, регистрира „ Алфа Рисърч “ към този миг, какво бихте споделили на гласоподавателите си, с цел да ги мотивирате да гласоподават?
Като част от кандидат-депутатската листа на тези избори на ПП-ДБ в 26 МИР, аз персонално ще работя върху това оптимално доста хора да отидат до урните и да им обясня, че това е изконно право на свободния човек. Столетия, години хората са се борили да анулират робството и след това са се борили да извоюват право да гласоподават.
След това са извоювали правото да гласоподават и дамите. Не можем с лека ръка да захвърлим това нещо и да кажем “не ме интересува ”. Много наши предшественици са дали живота си за него.
Иван Димитров е бизнесмен, oсновател и шеф на няколко търговско-маркетингови компании за дистрибуция, импорт и експорт на хранителни и нехранителни артикули. Притежава експертиза и 20-годишен опит в бранша на търговията с бързооборотни артикули (FMCG), както и в ръководството на екипи и процеси и управлението на бюджети. Участвал е в покупко-продажби по обединение и придобиване на търговски сдружения, в редица търговски договаряния в Европа, Китай, Украйна, Турция и Близкия изток. Активен участник в последните предизборни акции, като част от екипа на “Демократична България ” в София-област.
Притежава тапия за инженер „ Транспортна техника и технологии “ от Технически университет – Варна. Магистър е от УНСС, Международни стопански връзки – Международен мениджмънт.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ