Влюбваме се в онези, с които сме обречени на духовно израстване
Самата душа намира тези хора, даже като че ли в прорез със здравия разсъдък. Ние се влюбваме в тези, с които сме обречени на духовно израстване и струпване на вътрешна мощ и качества, от които се нуждаем за реализиране на съвършенство …
Животът ще прави своята работа …
Това е основа за развиване, само че по едно и също време и заблуда, Ние се влюбваме в себе си такива каквито желаеме и ще станем в бъдеще …
Тези хора, които ни харесват, отразяват качествата, от които се нуждае душата ни.
Всички дефекти на този човек изчезват и се стопяват от погледа сега, когато се реализира процесът на промяна …
Като предписание вътрешната промяна е мъчителна, а ние придобиваме тези качества, които обикнахме в другия човек, само че за себе си …
За да реализираме това, би трябвало да преминем някои вътрешни промени, по отношение на които се трансформира както светът, по този начин и ние самите …
Това излиза наяве очевидно след раздялата, когато се озовем в един нов свят, когато можем да погледнем обратно без страсти и да погледнем обективно на събитията в живота си…Илюзията се разсейва и в този момент можем да забележим, че има справедлива действителност. Ето за какво не обвинявайте никого за неоснователните ви упования … Възниква и въпросът: Кога ще свърши това влюбване?
Ние също сме повода за смяна за някой различен бъдете сигурни. За всеки от нас има непосредствен по дух човек, който ще стане непрекъсната част от нашия свят …
Но вашият вътрешен свят би трябвало да бъде цялостен, повсеместен с цел да не се постанова повече търсене на изчезналите елементи, а да се сътвори нещо ново, само че дружно с другия!
Via www.kefline.ru
