Сама на себе си трябва да бъда мотиватор и съдникВ

Сама на себе си би трябвало да бъда мотиватор и съдник

В новия епизод на VolleyCast Анатоли Гьонов беседва с една от най-силните фигури в българския волейбол – Нася Димитрова. Това е един диалог за пътя от Ямбол до Япония, от първите подозрения до националния тим, от лишенията до благодарността.

В началото на диалога Нася ни вкарва в своите ранни детски години и изборът, който е стоял пред нея- да продължи да се занимава професионално с национално пеене и танци, или да се насочи към волейбола.

„ Майка ми, тя пее извънредно национална музика. И по този начин ме записаха с национално пеене и танци. Бях почнала с това, обаче татко ми, тъй като като някогашен волейболист, имал е данните, само че е нямал годините, тъй като е бил с една година по-малък и не са го взели в ЦСКА. Треньорът се връща от чужбина в България и схваща, че татко ми има щерка, той се занимава с женско направление. И звъни на татко ми, споделя:

„ Така и по този начин, разбрах, че имаш щерка, висока като тебе, желая да я видя, хайде да я вземем във волейбола. “

Аз тогава бях на 11 години, идват на посетители, аз изобщо не знам кой е тоя човек, изобщо не знам защо идват на посетители. И те приказват, приказват и ме питат: “Ти искаш да станеш волейболистка? “ Викам: „ Ще опитвам, да видя по какъв начин е. “

Повиквателната от Левски идва рано в развиването на Нася, само че вълнението и е огромно.

„ Обадиха се от Левски. И си припомням, няма да не помни, майка ми пристигна сутринта при мене. И ми вика: „ От Левски Сиконко са се обадили. Искат да дойдат да ви видят. “ И аз споделих: „ Супер! “ И бях доста въодушевена, щастлива, въпреки всичко Левски, а и аз по принцип съм си левскарка. Заминахме за Левски и започнахме с огромните да играем. Честно да си призная, беше доста мъчно. От един дребен град да отидеш в София. Мисля, че 15 години. бях направила тогава. И бях подготвена да се прибира още в първия месец. Баща ми беше подготвен да пристигна и да ме вземе. Обаче майка ми сподели: „ Слушай, какво. Върнеш ли се тука, взимаме ти животни, отиваш да копаеш градината.

“ И аз единствено крещя „ Добре, добре, оставам си тука в София. “

Разказа ни и за оня интервал от кариерата си, в който волейболните й права биват спрени за 6 месеца.

„ Aз си припомням, че бях под огромен рекет. Аз си заплащам клаузата, която беше 10.000 евро, с цел да бъда свободен играч. И те тогава, не знам за какво, само че доста добре си

припомням, че имаше няколко състезателки от тима, които отидоха във Федерацията да приказват срещу мен. Та 6 месеца тогава ми стопираха правата. Бях си споделила, че

без значение, дали това значи да спра да играя волейбол вечно, аз няма да дам задна. “

Нася споделя и за обстановки, в които опитните състезателки би трябвало да поемат самодейност – не с цел да упрекват треньорите си, а с цел да стабилизират тима.

„ Аз считам, че всеки играч би трябвало да си извърви своя път и всеки треньор би трябвало да направи по този начин, че самият играч да дозрее до възрастта си и тогава да я пуснат в огромния пердах... “

Най огромната болежка, която изпитва тя и тимът беше след резултата на Световното Първенство през 2025г.

„ Тоя позор го изпитахме ние. Само ние знаем какво ни е било и какъв брой ни беше тежко. „ Българските Фенове “ се постараха да го изкарат като че ли аз и Тони Зетова се скарахме. Аз

просто виждах, че би трябвало да спечелим този гейм, с цел да се закачим.

Затова споделих: „ Трябва ни Лора. “ Когато Тони имаше потребност от нас, ние опитните бяхме там, с цел да й оказваме помощ. Нямам безусловно нищо срещу Димана. Просто тя трепереше вътре. “
Радо Арсов пред Sportal.bg: Не може играч да споделя на треньора какво да прави!
Нася приказва намерено за разликите в равнището сред България и сили като Италия, Турция и Бразилия и за психическата тежест, която младите девойки носят, когато бъдат хвърлени прекомерно рано в дълбокото на професионалния волейбол. Тя, от своя страна, поддържа мотивацията си сама, старае се да не пада духом и да търси способи да преодолява компликациите в специалността.

„ Понякога си споделям такива неща, че отивам и се умъртвявам след това в залата, разбираш ли?... Сама на себе си би трябвало да бъда мотиватор и съдник. “

Това е философията на първенеца – без оправдания, без очакване за външна оценка.