Астероидът, убиец на динозаврите, може да е имал другарче
Сам по себе си метеоритът, който убива динозаврите, има необикновено влияние върху планетата: избухват горски пожари из континентите, цунами се разрушават по крайбрежията и към 3/4 от типовете на Земята изчезват. Но в този момент нови доказателства сочат, че това солидно парче канара може да е имало и сътрудник – тъй като учените откриха възможен кратер от удар на различен метеорит край крайбрежията на Гвинея, който съгласно тях датира отпреди 66 милиона години – почти по същото време, когато пада и този, унищожил динозаврите.
Вторият метеорит може да се е откъснал от килъра на динозаврите, прочут като Чиксулуб, или може да е бил част от дъжд от метеорити, съгласно ново изследване, оповестено в Science Advances.
Изследователите обаче откриват и именоват кратера Надир – кръстен на близкия подводен вулкан – през 2020 година, до момента в който проучват данните от сеизмичните изследвания. „ Натъкнахме се на извънредно необикновена функционалност “, пишат Брей и съавторите й Уисдийн Никълсън и Шон Гулик за The Conversation. „ Сред плоските слоести седименти на Гвинейското плато, западно от Африка, видяхме нещо, което ни наподобява като огромен кратер, малко под 10 км необятен и няколкостотин метра бездънен, заровен под няколкостотин метра седимент. “
Никълсън, геоучен от университета Heriot-Watt в Обединеното кралство, интерпретира сходни изследвания от към 20 години, само че „ в никакъв случай не е виждал нещо сходно “, споделя самичък пред Джонатан Амос от BBC News.
Въпреки че учените не са удостоверили към момента, че е породен от метеорит, характерностите на Надир, в това число неговия мащаб, съотношението на височина към широчина и височината на ръба на кратера, са в сходство с този вид удари, пишат създателите в The Conversation. Освен това отлаганията към Надир наподобяват като материали, изхвърлени от кратер след конфликт.
Компютърното моделиране сподели, че с цел да провокира такива вреди, метеоритът евентуално е бил с диаметър към 400 метра и е блъснал дъното на океана на дълбочина повече от 800 метра, съгласно The Conversation. За съпоставяне, метеоритът Чиксулуб евентуално е бил необятен към 10 километра. И въпреки всичко този втори удар е бил забележителен.
„ Откриването на земен ударен кратер постоянно е значимо, защото те са доста редки в геоложките записи “, споделя Марк Бослоу, земен и планетарен академик от Университета на Ню Мексико, който не е взел участие в проучването, пред Кейти Хънт от CNN. „ На Земята има по-малко от 200 доказани такива структури и много евентуални претенденти, които към момента не са недвусмислено доказани. “
За да ревизират дали Надир в действителност е бил формиран от удар на метеорит, както и да намерят точна дата за него и да дефинират връзката му с Чиксулуб, учените ще би трябвало да пробият във групировката и да съберат проби. Екипът към този момент е кандидатствал за незабавни средства за това в допълнение проучване, съгласно National Geographic.
Сондажът може също по този начин да даде улики за това по какъв начин животът на Земята е реагирал на удара. „ Част от задачата на сондирането в Надир е да се проучва утайката, която е била отсрочена с течение на времето “, споделя Брей на Киона Смит от Inverse. „ Кога животът се възвръща? И по какъв начин? “
Центърът на кратера на Чиксулуб е покрай село Чиксулуб Пуерто, Юкатан
В края на 70-те години на предишния век геологът Уолтър Алварес и неговият татко, носителят на Нобелова премия академик Луис Уолтър Алварес, излагат теорията си, че изгубването от интервала Креда-палеоген е породено от удар на метеорит. Основното доказателство за такова влияние се съдържа в тъничък пласт глина, който се намира на границата сред креда и палеоген (граница K-Pg) в Губио, Италия. Алварезес и сътрудниците оповестяват, че той съдържа извънредно висока централизация на иридий, химичен детайл, необичаен на Земята, само че постоянно срещан в метеоритите. Нивата на иридий в този пласт са до 160 пъти над фоновото равнище. Хипотезата е, че иридийът се е популяризирал в атмосферата, когато удрящият детайл се е изпарил и се е утаил по повърхността на Земята измежду други материали, изхвърлени от удара, което е произвело пласта от обогатена с иридий глина. По това време не е доближат консенсус по отношение на това какво е предизвикало всеобщото изгубване през Креда-Палеоген и граничния пласт, като теориите включват близка супернова, климатични промени или геомагнитно превръщане. Хипотезата за удара на Алварезес е отхвърлена от мнозина палеонтолози, които имат вяра, че неналичието на вкаменелости, открити покрай границата K–Pg – „ казусът с тритев метра “ – допуска по-постепенно измиране на изкопаемите типове.
