Саламури“ под повърхността на Марс може да са източник на

„ Саламури “ под повърхността на Марс може да са източник на живот. Подпочвени води на Марс могат да съдържат задоволително О2, с цел да поддържат аеробен живот, в това число елементарни организми, като да вземем за пример гъби, споделят учените.

Не че това потвърждава, че на Марс има живот. Но то удостоверява опцията, в случай че има живот на Червената планета, той да е по-сложен, в сравнение с се предполагаше до момента.

„ На Земята кислородът е доста мощен мотор за еволюцията “, споделя Влада Стаменкович, планетарен академик и физик на НАСА в Калифорния, Съединени американски щати.

Кислородът на Земята поражда преди към 2.35 милиарда години в „ огромното окислително събитие “, в което фотосинтетичните бактерии освобождават огромни количества от него в атмосфера, която преди този момент е била бедна на О2.

„ Виждаме и по-сложни форми на живот към това време “, споделя Стаменкович.

Но кислородът в този момент е единствено 0.145% от марсианската атмосфера, спрямо 21% на Земята. От друга страна цялата марсианска атмосфера има единствено 0.6% от плътността на земната. На Марс кислородът е необичаен газ.

В изследване, оповестено в списанието Nature Geoscience обаче, екип управителен от Стаменкович написа, че при условия на температура и налягане, които се срещат покрай повърхността на Марс, поразително огромни количества О2 могат да бъдат разтворени в подземните води на планетата – надалеч повече от нужното за поддържане на аеробен живот.

Стаменкович споделя, че са нужни „ саламури “ – солени води, които съгласно неговия екип елементарно могат да концентрират кислорода даже от тънката марсианска атмосфера. Процесът работи най-добре, прибавя той, при по-ниски температури като тези покрай марсианските полюси и в низините, където налягането на въздуха може да бъде три пъти по-плътно от най-високите върхове на планетата.

Това схващане, споделя той, ще даде на учените насоки при бъдещите задачи на Марс, в опит да схванат къде да търсят и евентуално да намерят признаци на живот. Стаменкович оповестява, че неговият екип създава инструмент, наименуван Transmissive H2O Reconnaissance (TH2OR), който ще употребява нискочестотни електромагнитни талази, с цел да изследва под повърхността в търсене на вода с централизация на сол, в която може да се концентрира О2. „ Така тези води могат да бъдат открити, без да ги допираме “, отбелязва Стаменкович.

Други откриватели създават технологии за продупчване под повърхността на Марс, с цел да се вземат проби от тези подземни води, откакто бъдат открити.

„ Трябва да е ясно, че има доста други условия за аеробния живот, с изключение на О2 “, споделя Дейвид Катлинг, планетарен академик от университета в Сиатъл, Вашингтон, Съединени американски щати. Те включват източник на органически въглерод, задоволително топла температура и вода, която не е толкоз солена, с цел да не действа по-скоро като консервант, в сравнение с като средство за живот.

„ От къде аеробните микроби на Марс ще получат органичния въглерод, нужен за дишането? “, пита той.

И макар че солта в „ саламурата “ може фрапантно да понижи точката на заледяване на водата, животът, какъвто го познаваме, се нуждае от температури, които не са толкоз студени. „ Микробите на Земята престават да се развъждат под минус 15 градуса по Целзий “, споделя Катлинг.

Микробите също не се оправят добре в обстановки, в които няма задоволително налична вода, количествено изразена като водна интензивност.

„ Не е нужно да държим мед в хладилника, тъй като микробите не могат да получат задоволително вода от меда, тъй че медът не се скапва “, изяснява Катлинг. Същото се отнася и за извънредно солената вода – по тази причина нашите предшественици постоянно са употребявали сол като консервант “.

Стаменкович е склонен, че това са действителни опасения, само че не счита, че те са непреодолими трудности пред възможен живот. Възможно е, споделя той, животът да съществува в по-топли пластове под студените „ саламури “ съдържащи О2, които могат да бъдат употребявани всъщност като хладилници, от които може да се изтегля О2, без да се постанова да се живее там.

Стаменкович също по този начин отбелязва, че границите на живота сложени от студената температура на Земята се дължат основно на образуването на ледени кристали, нещо, което няма да се случи в „ саламурите “, включени в неговото проучване.

Каквато и да е крайното му влияние върху търсенето на живот на Марс, новото изследване може да е дало отговор и на един от най-трайните въпроси на Слънчевата система: Защо Червената планета е алена?

Учените от дълго време знаят, че ръждивият цвят на Марс идва от съществуването на огромни количества стоманени оксиди върху него. Роувърът Curiosity е разкрил също манганов оксид в марсианските скали, нещо, което е мъчно да се изясни без съществуването на обилни количества разперен О2 в подземните води.

Опитът да се изясни от кое място идва този О2 в действителност е едно от вдъхновенията за проучването на Стаменкович.
„ Може би „ саламурите “ с разперен О2 оказват помощ за ръждивата повърхнина на Марс и могат да обяснят това, което хората виждат от хилядолетия, откогато първобитните хора обърнали погледа си към нощното небе и забелязали „ звездата “ с червеникав цвят “, споделя Катлинг.

Публикувано в CosmosMagazine.