Съкровището от Вълчитрън гостува от 28 април в Националния исторически

Съкровището от Вълчитрън гостува от 28 април в Националния исторически музей. Благодарение на съдействието с Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, то ще бъде изложено в новото експозиционно пространство, представящо тракийската просвета през Къснобронзовата и Ранножелязната столетия.

Вълчитрънското златно богатство е открито през 1925 година в село Вълчитрън, Плевенско. Открито е инцидентно, при копане на лозе.

То е един от най-великолепните монументи на тракийската просвета с общо тегло 12.4 кг. Състои от 13 предмета: огромна и дълбока купа с две дръжки, огромна чаша черпак с една ръкохватка, три дребни чаши (киатоси), седем диска (2 огромни и 5 малки) и един триделен съд.

Съдовете поразяват с изключителното си великолепие макар опростената линия и спестовната декорация. Всички са еднородни по живописен жанр и направа и са от самородно злато, обработвано на листове. Предполага се, че Вълчитрънското богатство евентуално е било владеене на тракийски родов водач.

Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и частите да бъдат занесени в Плевен, където е доказано, че материалът е злато. Плевенски златар осведоми Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 година съкровището е занесено там, като отрязаните части от него по този начин и не са открити.

Изключително любопитен факт, отнасящ се за дребните чаши, е, че античните майстори златари са ги изработили по подобен метод, че да стоят в изправено състояние само когато са цялостни с течност.